Древнo изкопаемo може да пренапише еволюционното дърво на рибите

Новото откритие на глава на малка изкопаема риба от Сибир може да пренапише еволюционното дърво на рибите, съобщава списание Science/AAAS.

Всички хора, както и повечето други гръбначни, принадлежат към същата група, както костните риби. Учените знаят, че тези групи са се разделили преди повече от 420 млн. години, но как е изглеждал последният общ прародител остава загадка.

Може да се изненадате, но най-важната разлика между хората и акулите не са крайниците или дори не са белите дробове в сравнение с хрилете. Нещата се свеждат до скелетите. Скелетите на акулите са от хрущял и принадлежат на група, наречена челюстни хрущялни риби.

Въпросното изкопаемо от Сибир се определя на около 415 млн. години. Досега подобни фосили се класифицираха като костни риби, принадлежащи към рода Dialipina, на базата на характеристиките на костите на главата.

За да се определи къде по-точно се вписва тази риба в еволюцията на ранните челюстни гръбначни животни, екип от учени използва микроскенер, използващ образната компютърна томография, подобен на тези, които се използват в болниците. Така може да се визуализира на структурата на костите вътре, без да се разрушава фосила. Въпреки че фосилите преди това са били класифицирани като костни риби въз основа на външните им характеристики, томографията разкри изненадваща мозайка от функции, характерни и за хрущялните, и за костните риби. Например, черепът на рибата е направен от големи, костни плочки, подобни на съвременните костни риби, но следите от нервите и кръвоносните съдове в мозъка повече напомнят за тези от хрущялните риби. В доклада си, публикуван в Nature, екипът дава име на изкопаемата риба Janusiscus schultzei на името на двуликия древноримски бог Янус.

Констатациите показват, че общият прародител на двата клона на челюстните гръбначни е имал характеристики на костна риба, които впоследствие са се загубили при по-нататъшното развитие на хрущялните риби, като костните плочки на черепа. Някои черти, за които се смята, че са уникални за костните риби, като например наличието на големи пластинчати кости, всъщност ги е имало при панцерните риби, изчезнала група челюстни риби, свързващ общ прародител както на хрущялните така и на костните риби.

Това ново изследване се подкрепя от едно друго проучване от 2014г., което показа, че изкопаема акула на 325 млн години има изненадващо много функции на костна риба, което предполага, че прародителят й също трябва да има такива функции и че акулите могат да бъдат по-специализирани, отколкото първоначално се смяташе. Тези находки като цяло може да коригират погрешната представа, че хрущялните риби са по-примитивни от костните риба, казва Сам Джайлс (Sam Giles), водещ автор на изследването.