Заплахата не е от Близкия изток. Мозъчният тръст на бизнес-тероризма е в Европа

Самоубийствените атентати в Париж са част от една необявена война, която отказваме да приемем, но във все по-голяма степен оказва влияние върху живота ни. Терористичните атаки са били координирани. Те са част от тази война, независимо от това дали зад организацията стоят мрежите на Ал Кайда или на Ислямска държава. Движещите сили на тази война нямат нищо общо с религията. Не е вярно и никога не е било вярно това, че ислямът или християнството, или будизмът сами по себе си насаждат омраза и подтикват към война. Става въпрос за глобален бизнес със смърт. И ако наистина настъпи някаква качествена промяна в отношението на европейските страни към тероризма след атаките срещу Франция, то най-сетне усилията ни трябва да бъдат насочени срещу истинските ни врагове.

По всичко изглежда, че поне засега атаките постигат целите си – отнет бе невинен човешки живот; предизвикани са страх и паника; за пореден път бе демонстрирана неуязвимост срещу силите на реда; убити бяха полицаи; международните реакции демонстрираха по-скоро съзнание за заплаха, отколкото единна решителност за унищожаването на терористичните бизнес-мрежи. Броят на жертвите в Париж ще продължи да нараства, тъй като по непотвърдени данни има повече от осемдесет души, които са в много тежко състояние. Към всичко това трябва да добавим и неизбежните в такива случаи успешни трансфери на оръжия и пари, които са предшествали нощта на 13 ноември в Париж.

Политическият елит трябва да осъзнае необходимостта от постигането на широко съгласие за неутрализиране на глобалните стратегии на бизнес-тероризма. Първите реакции на европейските институции и НАТО показват, че като че ли този момент наближава. Но в същото време, дори и днес, стратегиите на различните страни продължават да доминират над общото разбиране за необходимостта от решителни действия.

Постигането на международно съгласие за разрушаване на финансовите основи и физическото унищожение на инфраструктурата на бизнес-тероризма само по себе си няма да намали рисковете, свързани с действията на отделни хора, попаднали в сферата на влияние на терористичната пропаганда. Те са хиляди и всеки пореден опит като атаките в Париж ги доближава до решението да се превърнат в „мъченици”. Окончателното преодоляване на този тип рискове и заплахи ще изисква много повече време и много по-цялостни усилия.

Заплахата е срещу всички нас, срещу Европа и ценностите, към които принадлежим. Заплахата не идва от Близкия Изток. Мозъчният тръст на по-голямата част от бизнес-тероризма е в самата Европа и във високо развитите западни страни. Тук се създава съдържанието, което след това бива разпространявано и служи като ориентир при организирането на поредните терористични атаки. Близкият Изток осигурява логистиката и част от техническите средства, но не и съдържанието и възможностите за остойностяване на сделките със смърт.

Повече от десет години европейските страни отказват да приемат, че политическата атмосфера и псевдо-либерализмът генерират среда, в която успешно функционира съвременният глобален бизнес-тероризъм. В началото бяха анти-глобалистките движения, последвани от алтер-глобализма. Наложи се примитивната представа на нео-марксизма за света като сцена на глобален класов конфликт, в който САЩ и високо развитите индустриални страни са капиталът, а Третият свят е глобалният пролетариат. В тази среда, доминирана от ненавист към САЩ и комплексите от поражението на Съветския лагер, избуя представата за исляма като морална алтернатива на „загниващия” западен свят.

Ислямистката пропаганда се инсталира и разви много добре в налагания политически инфантилизъм на съпротивата срещу глобализацията.

Тази отровна амалгама от лъжи и интереси се превърна в „хранителна среда” на глобалния бизнес, наречен тероризъм. Зад маската на битката срещу „еднополюсния свят”, в полза на глобалното равенство и разрушаването на капитализма и замяната му с инфантилните утопии на Социалния форум в Порто Алегре, ислямистката пропаганда успя да постигне целите си. След началото на т.нар. Арабска пролет тя успя да пренасочи очакванията на милиони хора от развитието на парламентарна демокрация към установяване на радикални ислямистки политически режими.

Отговорността за това развитие е обща – както на примитивния марксизъм (който няма и никога не е имал нищо общо с Карл Маркс); така и на левите либерали, превърнали либерализма във фарс; на чудовищните метаморфози на консуматорското общество, така и на примитивния национал-популизъм, който, на свой ред, се превърна в убежище на комплексите за малоценност на разпадащия се Съветски лагер и на неуспелите кариеристи в западните десни политически формации. Цяла плеяда от некадърни, продажни и амбициозни политици в Европа и САЩ, както и у нас, успяха да създадат специфичната акустика, в която изстрелите и взривовете в Париж могат да бъдат възприети като някакъв вид съпротива срещу несправедливостта на глобалния капитализъм.

В тази болна идеологическа среда на съвременните развити страни ислямистката пропаганда, търсеща своите основания в противопоставянето срещу европейските ценности и норми, откри неочаквани съмишленици сред всички, за които виждат в Европа заплаха за собствената им варварска власт. Острото противопоставяне на режима на Путин срещу европейските институции и ценности, отрежда на Русия място по-скоро сред онези страни, които активно или пасивно насърчават тероризма, отколкото на страната на противниците на бизнес-тероризма. Същото се отнася, до голяма степен, и до Китай и част от режимите в Арабския свят. Всички те трябва да решат къде стоят и да поемат отговорност за своя избор.

Русия трябва да реши дали заради интересите си в Сирия и противопоставянето си срещу Европа е готова да подкрепя индиректно Ислямска държава. Китай трябва да реши дали ще избере пасивната подкрепа за глобалния бизнес-тероризъм, разчитайки на икономическа полза, или все пак ще се присъедини към глобалната реакция на поредната атака срещу Европа чрез Франция, в сърцето на стария континент – Париж. САЩ трябва най-после да напуснат ролята си на наблюдатели на случващото се и да поемат отговорностите на позицията, към която винаги са се стремили. И най-после, самата Европа трябва да се освободи от комплексите на фалиралия си нео-марксизъм и конформизма си и да излъчи ясна политическа воля за ликвидиране на заплахите на глобалния бизнес-тероризъм.

Рисковете за България остават все така съществени и зле адресирани. Ние не сме цел, но заплахата е в това да се превърнем в част от инфраструктурата на глобалния бизнес-тероризъм, като зле организирано и относително незащитено, преходно пространство за организирането и провеждането на атаки срещу нашите партньори. Ако не можем да установим и адресираме рисковете, пред които сме изправени, това вече е риск, сам по себе си. Ние би трябвало да сме част от изграждащата се в момента коалиция на защитниците на европейските ценности. Нейният успех зависи и от нас, и то в много по-голяма степен, отколкото мнозина могат да си представят.

След атентата срещу Charlie Hebdo в България се появиха хора, които твърдяха, че така им се е падало на карикатуристите, след като си позволяват подобна сатира. Важно е да видим дали днес, след като загинаха и бяха ранени стотици хора, отново ще се намерят хора, които да твърдят, че така им се е полагало, след като са отишли да слушат хеви-метъл музика или да гледат футболен мач, или просто са вечеряли в малко бистро на ъгъла. Това ще покаже не колко силна и ефективна е терористичната пропаганда, а колко болно е българското общество, което очевидно не е в състояние да разпознае общата заплаха, пред която сме изправени.