За промяната

Ние, народът, искаме промяна.

Това чувам аз, откакто се помня.

Тия дни в парламента милата Мика Зайкова каза същото: Народът ни даде знак, че иска промяна.

А аз съвсем леко се ядосах: кога, божем, народът е искал нещо друго?

И продължих да се питам:

1. Знае ли народът що е това „промяна”?

2. Как – в каква посока, в какъв вид си представя народът тази „промяна”?

3. Прищява ми се да напиша и думата народ също в кавички, защото във всеки миг осъзнавам колко условно и неясно нещо е това „народът” – Мохамед от ромската махала в Източното в Казанлък ли е „народът”... или Слави Трифонов е „народът”, или професор Петров от катедрата по квантова механика е „народът”? С думата „народ” не правим ли ние винаги едно глуповато, небрежно, но престъпно само по себе си, заради небрежността си, обобщение?

Какъв „народ”, Боже милостиви? В пет различни минути можеш да придобиеш пет коренно различни представи за това имагинерно нещо, което така фриволно наричаме „българския народ”! Един път може да ти се стори висок, рус, смел, гостоприемен и достоен за възхищение - с румените си и снажни жени и силните си горди мъже. В другия момент вече да го виждаш като пъклена сган от дребни, хитри, завистливи и крадливи простаци.

4. И най-важното – из какви глъбини именно ще изтлачи „народът” тази „промяна”? Откъде ще я изрови? От кой свой таен фокуснически ръкав ще я извади? Или народът очаква „промяната” да му се стовари като „деус екс махина” – тоест той да си стои такъв, какъвто си е... (както казахме – неописуем, абсолютно нееднороден, всъщност – обобщен пряко всеки разум), да си стои и да не се променя, а пустата промяна да го светне изотгоре – изневиделица! Ха, хубава работа!

5. Къде ги дават тия промени, питам се – ти да си седиш, а те да се случват. Примерно да си културист и да си седиш по цел ден, да си поркаш биричка, а промяната да идва изотгоре; и мускулите ти да растат, и сланините ти да се топят, и да ставаш все по-внушителен и релефен?!

6. Народът от край време иска промяна. И всъщност - сам той се променя. Това е така, защото няма нещо на тоя свят, което да не се променя. Даже и този абстрактен и неописуем, съставен от напълно несъчетаеми индивиди „народ”. Но има едно нещо: Има ли промяна, ако ти не осъзнаваш промяната?

7. Откак се помня, виждам промени. Но виждам също, че всъщност почти никой не ги забелязва, особено положителните. И че въпреки тях непрекъснато се повтаря: Народът иска промяна. Питам се: каква промяна ОЩЕ иска? Промяна на промяната? Или промяна именно такава, каквато си представя във фантазиите си?

8. Знам, че всъщност голяма част от публичното ни говорене е просто изричане на „мантри” – лесни за приемане, добре звучащи, абсолютно кухи и абсолютно нищо не означаващи фрази. „Народът иска промяна” е една от тия мантри. Както казах – първо промяна непрекъснато има, независимо дали се отчита или не, независимо дали ни харесва или не. И второ – при липса на целенасочено движение за промяна към нещо по-добро в самия народ, откъде пък на всичкото отгоре ще има и претенции за промяна към по-добро в политиката, в обществото? Това, казвам си, е все едно да ревеш по цял ден, че не е чисто, а да не си хванал една метла поне да преметеш около себе си. И даже не си си измил лицето.

9. Казвам си: прекалено къса е паметта ни! Ако сега изведнъж за един ден стане като в мутренските 90-те, ще усетим колко всъщност сме се променили! И то, бих казал, за добро.

10. Но се сещам, че съм говорил с хора, които са ми казвали, че края на осемдесетте е „било рай”. И съм се чудел, и съм се гневял: как в края на осемдесетте да е било рай бе, хора! Та тогава и музиката беше мизерна, една такава диско-поп-рап комерсиална помия... А те ми казват: На Магурата такива кинти се правеха, че просто беше рай!

Чейнджът вървеше... това санжета, кукли (това са термини от уличния чейндж), парата падаше. Абе рай си беше! И аз кимам с глава и въздишам – за всеки раят е нещо съвсем различно! И ако за някои хора едно време е прекрасно, то за други това време е отвратително. Така че наистина да се обобщи „Народът иска промяна” е смешно. Ами тия, които са добре в момента? Дали те искат промяна? Или може би искат промяна към по-зле (за тях)? Или приемаме, че абсолютно целият народ е абсолютно зле и затова иска „промяна” към по-добре? Доста нереалистично звучи.

11. И се сещам за тия руски ветерани от Втората световна война, които със сълзи на очи си спомняха годините на войната, и сълзите им не бяха сълзи на ужас или отвращение, а бяха сълзи на носталгия по едно мило, голямо, любимо време. Защото именно в това време, във военните години, те са били млади, били са важни, били са герои и са имали какво да обичат и какво да мразят. Всичко е било ясно, а младостта е бушувала навсякъде. За тях времената на войната, погледнати от сегашната им перспектива, са били едни прекрасни години.

12. Има и едно такова нещо: консуматорът е човек, който не може да стои на едно място. Не може да си наляга парцала. Не може да търпи. Не е великотърпелив пустият консуматор! Той не може, видиш ли, да търпи и три месеца с един и същи мобилен телефон, па камо ли нещо друго! Консуматорът страда от такава една особена обсесивно-компулсивна невроза, при която всичко „старо” го дразни! Как?! Колата ми е вече на три години, а аз още се мъкна с нея – ужас, ужас ви казвам и по-голям ужас не е било! Консуматорът е обучен от своите дресьори – маркетинговите специалисти и рекламистите да не търпи нищо, което се е задържало повече от един месец около него! Купил си си дъвка и я дъвчеш вече цял час, о, богове, как издържаш – веднага си купи нова дъвка!

Така вие мощното гърло на богиня Реклама. И консуматорът се съгласява! Той иска Промяна! Той не знае към какво да е тази промяна, не знае защо е тази промяна, не знае дори какво точно означава „промяна”, просто изпитва тази неясна, мътна и неспокойна тревожност, която турците много точно наричат „съклет” и трябва да направи нещо. Да промени нещо. И какво прави – купува. Или пък – избира. Той успокоява своето неясно, обсесивно безпокойство от „липсата на промяна” в магазина. Или на избори. Консуматорът смята, че неговото участие се свежда до това – да извади парите и да плати. Или да тикне бюлетината и да гласува. И промяната да дойде. И промяната на колата, и промяната на Системата. Консуматорът, образно казано, иска да „се” почисти, (това „Се” отговаря на безличното Das Man на Хайдегер) без той да хваща метлата. Хм.

13. Затова аз ще спра да пиша точно сега и ще отида с метла и лопата да почистя пред блока. Намирам се в Казанлък, на гости съм. Тоест – не съм при моя блок, не съм в родната ми София.

14. Но България цялата е моята страна. И където и да чистя, си е все добре. И така ще почувствам, че от частица от някакъв абстрактен народ от консуматори, аз ставам първа частица от народ, който когато иска промяна, почва от себе си. От своята градина. Както би казал Кандид на Волтер.