За нея: разказ от Здравка Евтимова

- Пак ли този! – заявява Сашката, началничката на хранилището в нашата комисия, когато й отнасям един току-що генериран документ. Поглежда го и: – Опръскан пейзаж? – пита светлината на хранилището и когато й отвръщам, че Усмивката е обработил въпросната хартия, тя прави плавно с ръка знак „куку“. „Плавно” в никакъв случай не означава изящно, защото си фрасва китката на ксерокса. – Я оттичай да ми доведеш Усмивката.

Тичам към Усмивката, но още не направила и една крачка, Сашката ме призовава обратно:

– Нали не очакваш от мен, че ще му дам да ме води за носа?

Въобще не очаквам, че Сашката ще даде на когото и да било да я води за носа и й го казвам.

- Асьо ще му прати Ес Ем Ес в краен случай - заявява Сашката. За сведение: - Асьо е нейният съпруг. Тя го обича.

- Да, в краен случай – съгласявам се светкавично аз. Сашката е част от нервната система на нашата висшестояща Света Мелина и вибрира в хармония с нея; Сашката по принцип е първа писта на всички, които го заслужават и ни ръководят в комисията. Тя също така е светлина и слух на нашия Главен мениджър.

– Асьо трябва да внимава – подхващам аз.

Под категоричното давление на Асьо семейството купи кола с десен волан. Евтина като кутия с пуканки излезе тая кола, само защото Асьо е много умел преговарящ - от хиляда и деветстотин лева смъкна цената на петстотин и петдесет лева и мръсният перничанин, който им я продаде, си изяде да не казваме какво от яд, но все пак им предостави автомобила.

- Асьо е много чувствителен и изживява дълбоко нещата – тюхка се Сашката.

След като купиха колата, съединителят се скапа на осмия ден; Сашката имаше идея да ходи да бие наглия перничанин, от когото бяха придобили возилото, обаче подлецът си беше обрал крушите и цялата ни комисия месеци наред живя с трагедията на съсипания съединител. Тогава Усмивката се изправи като скала пред Сашката и заяви:

- Слушай какво, ще ти дам телефона на Петьо от Драгичево. Той ще ти стегне съединителя, та ще дрънка автомобилът.

Автомобилът наистина започна да дрънка, откакто Петьо му стегна съединителя, и оттогава всяка записка, в която има пръст Усмивката, е мотана от Сашката три дни и три нощи, докато не пристигне Усмивката, зачервен, с тежки капки пот на врата.

- Така не може! – пухти Усмивката. - В тая работа има принципи!

- Колега, тия принципи аз съм ги формулирала по нареждане на нашия най-висш централен офис. Аз съм човекът, на когото е възложено да усъвършенства въпросните принципи, ако последното е необходимо – Сашката приказва с вдигнат показалец. - Аз нося отговорност, колега – не става ясно точно за какво носи отговорност Сашката, но самата мисъл за отговорност опича ума на Усмивката и той не гъква повече.

- Веселинов, ти си дезориентиран. Ако не се коригираш, ще сигнализирам ти знаеш къде – заключава Сашката и го отписва сам да си сърба батака, който е надробил с този омазан открай докрай документ. Усмивката не смее да обели зъб, известно му е чия първа писта е Сашката – да не споменаваме тук както Главния мениджър, така и Светицата Мелина, неговата заместница. Но Усмивката не може по никакъв начин да си коригира батака, затова ми казва:

- Тодорке, я ела.

Аз си правя оглушки и се моля той да докопа някоя друга колежка, като например Славея, обаче Славея никой не може да я докопа. Тя е пето поколение софиянка, потомка на древен род и хайде да не казваме кой е баща й. На нея Усмивката не ще каже: - „Колежке, я ела ми оправи батака”, а ще отиде с каничка кафе, ще я напръска с лимонада – „да напръскаш някого с лимонада” в нашите среди означава да плонжираш, да му намажеш филията с масло, или казано за дървета като мен, които не са издънки на никакви родове и не са пето поколение - да се подмажеш да човека. Усмивката намазва на Славея няколко филии, отбелязвайки:

– Колежке, ще имаме ли удоволствието да се насладим на чаша кафе заедно?

- Ще имаме - отговаря Славея и имат удоволствието, а аз тичам да оправя батака на Усмивката.

Той така е омотал документа, че не става ясно това документ ли е, или хороскоп.

- Виж, Сашка – показвам й аз записката, изпълнена с батаци от първата сричка до последната запетая по простата причина, че в края на документа няма точка.

- Бе какво ще му гледам на тоя! Той така ме претакова със съединителя, че… бедна ти е фантазията.

- Бедна е – въздъхвам унило.

- Тодорке, слушай сега – обяснява тя и без никаква подготовка ме убива с повторен преразказ за автомобила с десния волан. – Усмихнатото мекотело отново се стреми да ми подложи динена кора, но разбира се, това няма да се случи. – Всички опитват трика с кората на динята при Сашката, но удрят на камък, разбира се, защото Асьо е много интелигентен, тя също е много интелигентна; никой не може да й се качи на врата и да се подрусва отгоре на това. Откакто признах пред Сашката, че фантазията ми е бедна, мнението й за мен се повиши.

- Най-после един честен човек в тая комисия – казва тя всеки път като мина покрай нея. Хич не е хубаво да си честен обаче – във всички шкафове са ми хърлузнали хартии. Разберат ли, че си честен, спукано ти е хранилището от документи, с които трябва да се запознаеш.

На мястото в моя офис, където държах минералната вода, сега има три чувала с хартия. Хранилището на Сашката е светилище, където само колежката Нети със силиконовите структури има право да оставя документи за прочит. Поради тази причина Сашката не може я понася. Сашката има предимно ребра и веднага ми поставя въпроса ребром:

– Тодорке, ти си малодушна като амеба – изрича замислено тя. Надявам се да не ми възложи нова задача, но когато човек много се надява, после си скубе косата: - Съобщи на Нети със Структурите да избягва частта от коридора, в която се движа аз. Но аз не съобщих нищо на Нети, изповядах се пред Сашка, че съм се уплашила и нищо не съм съобщила, вследствие на което се ползвам с реномето на изключително честен и мекотел човек.

- Усмивката е тения, вярвай ми – доверява ми Сашка. – Благодарение на него автомобилът ни е унищожен.

- Унищожен и още как – потвърдих аз.

Най-сигурната пътека към сърцето на Сашката е да повтаряш думите й, като ги подчертаваш дебело чрез „и още как” и „мамка му!“ Няма как да объркаш ваксата. Повтаряш и се чувстваш сигурен. Тя решава, че си сърцераздирателно интелигентен. За мене вече го реши и аз се ползвам с репутацията на много сърцераздирателен, интелигентен и честен човек, мачкан като червей от нечовешкото отношение на Нети със Структурите. Която е кръгла нула, като изключим двете й Структури, ясно кои. Но те пък са тъпкани хайде да не казваме с какъв силикон.

- Ти, колежке – подхваща Сашката, когато не пие кафе и когато не се разхожда около белоцветните вишни със Светицата Мелина в задния двор на комисията. – Ти колежке, не знаеш какво става с онова вятърничаво деденце Силянов. Все още…

Самият факт, че използва ветрове, деденца и прочее синоними редом с името на Главния мениджър, е по-красноречив от слънчево затъмнение. Но аз се правя на дезориентиран специалист и не реагирам на затъмнението. Нищо не се знае: след като Сашката ми каже, че съм сърцераздирателна, честна и малодушна, ще отиде при Главния мениджър или при Светицата и ще сподели какви съм ги мътила. Как съм казала, че мениджърът е деде, свързано с вятърничава метеорология. Главният много обича някой да мъти за него отрицателни внушения. Сашката само чака някой да каже за някого, че е отрицателен, и цялата служба го научава за девет секунди. На Сашкината дискретност може да се разчита толкова, колкото на слънчевото затъмнение – веднъж на сто и двайсет и седем години.

- Ма ти нещо не се интересуваш от Силянов, значи ли това, че проявяваш безразличие към лидера? – пита тя с натежал от съмнение език.

Да проявявам безразличие е далеч по за предпочитане, отколкото ако го оплюя открито, затова мънкам, че проявявам безразличие.

- Той си е обръснал мустаците и главата, не че имаше кой знае какво да обръсва - подчертава Сашката.

С мустаци или без мустаци главният мениджър си е наш ключов висшестоящ, а аз съм тинята под обувките му, казах горестно аз, но Сашката само въздъхна, че с това малодушие по-добре да ходя да се гръмна пред кабинета на Светицата Мелина. Мелина се била хванала на бас с Главния мениджър Силянов, че няма да издържа неговите революционни управленчески методи и ще са гръмна със саксията с нейните теменужки по главата. Между впрочем, според Сашката, аз съм била виновна за изгниването на Светицините теменужки и затова по-добре или вярно да се гръмна, или да плонжирам пред Светицата. От Светицата без никакви мостове и десанти Сашката ме хвърли отново към интересната тема за главния мениджър.

- Освен че си е обръснал косата, която въобще я няма без друго на злополучната му глава, малоумникът се е развел!

Дори разведен, началникът е гигант, а аз съм петно от кафе върху реверите на сакото му, отбелязвам аз, макар че вече съм си помислила онова, което трябва – Нети със Структурите! Гигантът се е развел, демек е свободен и скоро Структурите ще го очароват окончателно. Той ще се ожени за нея. Тя ще се издигне в рая. Тогава такова триене на сол върху редица глави ще падне – особено върху твоята, Тодорке! Жална ти майка.

- Нети със Структурите! – прошепва Сашката.

- Нети със Структурите – прошепвам аз.

- Някои хора тук са много двулични – Сашката използва метафоричната хватка на Светицата и аз недоумявам. Аз ли съм двулична или само другите хора? – Нети е ограничена. Той няма да се ожени за нея. Това е кристално ясно.

- Той няма да се ожени за нея и още как – повтарям стратегически и същевременно малодушно аз.

Нети със Структурите се е мярнала в далечината на коридора и изведнъж Сашката прави великолепен плонж в нейна посока.

- Нети! Нетина! – пее Сашката, забравила съсипания съединител на колата с десен волан – Нети, пие ли ти се кафе? Ще ти направя, мила. С каймак, гъст като поглед на влюбен…

Но на Нети със Структурите никак не й се пие кафе, защото Усмивката, юристката и специалистът по патентно право вече са й направили.

Този факт обаче не представлява никаква пречка. Сашката ме зарязва да се оправям с батака в омазания документ на Усмивката и след малко я виждам, нарамила една торба с хартии за коригиране. Нети със Структурите върви до нея, пиейки ново кафе с много каймак, гъст хайде да не уточняваме като какво. - В кабинета ми има още документи – припомня си Нети със Структурите. - Смятам, че трябва да ги подложим на внимателен прочит.

- Лично аз ще поема ангажимента за това, мила – уверява я Сашката. – Ще ги подложа на особено внимателен прочит. Всичките! В хранилището те, душичките, ще бъдат на сигурно място. За мен е чест да ги съхранявам, а след това ще се грижа за тях като за собствените си дъщери.

- О! - възкликва Нети и структурите й развълнувано се поклащат.

- Всичко ще бъде наред, мила. Аз ти го гарантирам. Хранилището е светилище за мен и твоите документи за прочит ще бъдат моят първи приоритет – заявява Сашката, което ме кара да вярвам, че главният мениджър все пак е заявил сериозни намерения към Структурите след светлия си развод.

А може би Сашката само превантивно маже филийка с масло на Нетина.