Темата на евроизборите: чужди и свои

Уж нямаше европейски дебат, а ето че изведнъж, покрай онзи хубавец с ланеца от с. Розово, се озовахме в центъра на европейската проблематика. Готови ли сме да съжителстваме с чуждите? С кои от тях? В какво количество? Трябва ли за да станем европейци да намразим някакви трети народи?...

В центъра са либерално мислещи хора, които смятат различието за ресурс и вярват, че само ако у нас почнат да се заселват активни млади хора, както това става в развития свят, ще можем да обърнем катастрофалната демографска тенденция. Когато се придвижваме наляво, започва да се засилва страхът, че ще трябва да делим с имигрантите работата и социалните си привилегии. Сякаш дошлите отвън няма да работят, а ще са вид привилегировани пенсионери, за каквито този електорат приема циганите! В посока на консервативно-десния полюс страхът от чуждите се транспонира в културалистки ключ: те почват да се привиждат терористи, мюсюлмани, черни, нецивилизовани, ако не направо канибали. Въпросът тук вече е как да филтрираме имигрантите - едни искат етнически българи от Бесарабия, други православни украинци, трети богати англичани, купувачи на имотите ни. Понякога избликва и най-древното колективно несъзнавано: взимаме жените, мъжете - под ножа.

Днес разделена е цяла Европа: на едната страна са тези, които са готови да интегрират, така че силата на Съюза да расте, на другата - зиморничавите протекционисти, които искат бавно да стареем между непристъпните стени на крепостта Европа. С тази разлика, че там отвъд самите ние, българите сме в ролята на сирийци, а партии като английската UKIP и френския "Национален фронт" излязоха на трето, ако не второ място в сондажите размахвайки опасността от българи и румънци, представяни къде за наркодилъри, къде за проститутки, къде за социални номади, къде за болни от СПИН.

До тази версия на проблема още не сме стигнали просто защото за у нас няма особен наплив - бежанската вълна си остана в главите на определени теле-политици. Нашият селски фашизъм води началото си от връзката между етно-религиозна идентичност и привилегиите, които Османската империя дава на определени населени места от типа на Копривщица или Котел /като легендарните: кадъна да не ражда в селото или турците да увиват с плат копитата на конете, когато преминават.../.

Тези малки, етнически чисти места засенчват мощните градски центрове като Пловдив или Русчук, където живеят всякакви населения: те и до ден днешен задават идеала на "българщината" и колчем някой опита да намери нещо ценно в балканското смешение /вече не смея да изпиша думата "мултикултурализъм"!/, той се обвинява за отродител и соросоид.

През комунизма тези османски привилегии се превърнаха в системата на жителството, което и до днес много софиянци искат да върнат, за да спрат нашествието на такива като онези от с. Розово. София за софиянците, Розово за розовчаните, Европа за европейците.... звучи тавтологично, но не е така просто, защото "гражданин" не означава "собственик", това са съвсем различни понятия. Новите микро-фашисти смятат, че селото им принадлежи - както впрочем природните паркове наоколо, където искат да строят хотели или улиците пред къщите им, където си резервират място за паркиране с някой бидон вода. Ако смятам, че не държавата, а аз лично владея публичното пространство - защо да не изгоня някой, който не ми е симпатичен? По соцвреме това правеха като изселваха хората, обличайки несимпатиите си в идеологически обвинения; сега се върнахме отново към етно-религиозните османски деления.

Двете тенденции - крепостта "Европа" и селото "България" - по странен начин се преплитат в сегашните избори. Теле-политиците умело ги смесват, от сирийците се прескача към циганите, от социалните помощи - към международните ангажименти. Нещо повече: тук се прибавя и друга основна тема на евроизборите: социалната държава. Въставащите не за първи път срещу бежанците селски патриоти смятат, че нещо им се дължи: държавата трябва да им осигурява социални помощи, да покрива дефицита на пенсиите, да разкрива медицински пунктове и пр. Трябва ли да се помага на хора, които не са готови да помагат на човешки същества, изпаднали в беда?... Теоретически погледнато проблемът ще изчезне в момента, в който социалното се премахне - тогава сириецът, получил документи за пребиваване, ще има точно толкова социални права колкото човекът с ланеца - т.е. никакви. Това ли е решението?

Истерията около подобни проблеми от една страна е заради липсата на силна реакция от страна на слабосилната ни държава, която се бои да съди хора за расистки приказки, от друга - поради огромното внимание на медиите към всяко локално раздразнение. Излизат трима пенсионери на площада и микрофонът вече е пред устите им, за да изкажат каквото им щукне. Не че няма проблем - опасности крие твърде бързото движение и на хора, и на капитали, и на стоки в глобалния свят. Но още повече го задълбочават създават медиите като раздухват ужаса от него предварително.