Преврат

Ако в събота, 22 февруари се информирах само от програма „Хоризонт” на БНР, щях да си помисля, че в България се е случил държавен преврат. Че страната вече е подала молба за членство в Евразийския съюз, а на жълтите павета спешно се работи по възстановяване на мавзолея.

Защото онова, което чух от „Хоризонт” беше издържано – едно към едно – в духа на външнополитическите коментари от времето, когато нямаше „Хоризонт”, а „Първа програма на радио София”. Т.е. преди 1971 година.

В момента, в който цивилизованият свят се радваше на политическото (т.е. без гражданска война) решение на кризата в Украйна, от „Хоризонт” разбрах:

- Че в Киев никога не е ставало дума за граждански протести. Напротив, там в продължение на месеци е текъл опит за държавен преврат, организиран от нацисти, антисемити и главорези.

- Че тези нацисти, антисемити и главорези са били окуражавани и подкрепяни от „западните лидери”.

- Че в последните седмици, когато нещата са зациклили, „западните лидери” са решили да ги радикализират, за да накарат демократично избраното правителство да отстъпи пред главорезите, нацистите и антисемитите.

- Че тия „западни лидери” са лишени от всякакъв морал и принципи; и само поради присъщата им злоба и подлост са решили да разкатаят фамилията на украинския народ – да му наложат хомота на членство в ЕС.

- Че, освен това, коварни външни сили са пратили снайперисти (нещо, което правят от 1956 година), които да стрелят по мирните протестиращи (вероятно по жените и бабите на нацистите, антисемитите и главорезите), за да свалят демократично избраното правителство, опитващо се да спаси украинския народ от лапите на европейците.

- Че в крайна сметка са виновни американците, защото именно те били пратили снайперистите срещу украинците, за да си го мерят с руснаците; така бил казал един руснак, който много ги разбирал тия геополитически работи. Този руснак също бил казал, че Русия и една-две други държави се опитват да спасят света от американския ботуш – дори да помогнат на ЕС да се освободи от американското робство – но това била сложна задача.

- И че всеки, който гледа Украйна и вижда граждански протести срещу вероломен олигархичен режим, безчинства на неговите униформени служители, потискане на права – и цивилизовано решение, постигнато с помощта на три съседни европейски страни (плюс омбудсмана на Русия) – че всеки такъв човек е или идиот, или се прави. Или е агент на „западните лидери” и американците.

Всичко това можехме да прочетем в руските про-путински сайтове ден, преди да го чуем от „Хоризонт” (или да го чуем от устата на руския посланик във Вашингтон в интервю за СиЕнЕн). Но путинова Русия е това, което е – и затова от нея не се очаква обективност или привързаност към неща като журналистически стандарти или Всеобщата декларация за правата на човека. Там превратът отдавна е минал и тезата, че за всичко са виновни американците си е техният, след-превратаджийски стандарт.

В България, пардон, превратът още не се е състоял. Още има стандарти и права. Затова онова, уважаеми, което ми съобщава „Хоризонт” все едно, че превратът вече се е състоял – това не е журналистика. Защото това е опит, при липсата на преврат в действителността, поне да се проведе преврат в информацията.

Именно поради тази същност на случващото се не споменавам имена. Ако ставаше дума за авторски текстове, публикувани на хонорар в „Дума”, в. „Атака” или на страницата на желаещите България да влезе в Евразийския съюз – тогава спорът би бил с авторите. Но в случая става дума за общественото радио, което обичаме от десетилетия и на което с удоволствие плащаме, за да съществува и ни информира. И да продължава да бъде информационният лидер.

Това, в събота обаче, не е информация. Това е „ТАСС е упълномощен да съобщи” от времето на Брежнев. Като например: „ТАСС е упълномощен да съобщи, че на 20 август 1968 година СССР е въвел войски в Прага, за да помогне на братския чехословашки народ да отблъсне опита за преврат, провеждан от орди главорези и нацисти в полза на техните западни господари, целящи да откъснат страната от социалистическия лагер и да я хвърлят в хищните лапи на западните колонизатори.”

Така повече не може. В Русия, Беларус, Узбекистан – може. И се случва всеки ден. Тук обаче – не може.
Защото, както се скандираше през зимата в центъра на София:

ТУК НЕ Е МОСКВА!