Ренесансът на военната ни индустрия - да благодарим на Украйна

Секторът на българската икономика, който през последните години расте с най-бързи темпове не е нито туризма, нито са информационните технологии. Става дума за военната ни индустрия, чиито огромни заводи като ВМЗ, Арсенал и Терем доскоро се смятаха по-скоро за технологично остарели и останали на доижживяване. Картината обаче рязко се преобърна след началото на войната в Украйна и резкият недостиг на въоръжение от някогашните съветски образци. Сега произвеждайки и продавайки въоръжение от времената на Вършавския договор, родният ВПК не само печели и се модернизира, но и дава шанс на българската армия да получи адекватно въоръжение.  

Във вторник министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че България спира износа на оръжие за Украйна, а в сряда се поправи, че става дума само за военната помощ от складовете на българската армия. Каза и че търговските сделки за износ на оръжие за Украйна ще продължат. Промяната след преспиването на пенсионирания полковник е забележима, въпреки че и началникът му Румен Радев повтори "вече сме дали достатъчно".

Зловонието на фатмашки путинизъм се усеща още от самото начало на встъпването на власт на новото правителство и вероятно така и ще си продължи. Поне словестно, поне за вътрешна употреба. Все пак и преди четири години един бивш вицепремиер лягаше и ставаше с думите "нито един патрон за Украйна", докато на полското летище Жешув разтоварваха самолет след самолет с българско оръжие.

Но лошият сигнал на отстъплението е факт и ще бъде чут и в Киев, и в Брюксел, и в Москва.

"Дали сме достатъчно, стига толкова" просто не е вярно твърдение, защото давайки безплатни складови наличности реално сме спестили огромни разходи. Просто като "помощ" за Киев бяха изпратени стотици хиляди снаряди с изтичащ срок на годност и за които държавата ни трябваше да похарчи стотици милиони за утилизация. 

"Държавната военна помощ не е подарък, България не е донор, а бенефициент. Благодарение на нея са спестени близо 1 милиард лева/ 500 млн. евро на българските граждани. Преди войната Министерство на отбраната предупреждаваше, че ще са нужни стотици милиони за утилизация на старите и закупуване на нови боеприпаси за Българската армия. Днес МО може да се похвали с пълни складове с новопроизведени боеприпаси, без да е платено и 1 евро от бюджета. Само договора, сключен от служебното правителство на Гълъб Донев е за 300 млн. лв. Към това може да се добавят и 200 млн евро датска помощ, фондовете от ЕС и финансовата помощ от САЩ. За всичко, което България е предоставила в периода 2023-2025 е получила щедра компенсация. Дори не засягам геополитическите и международни ползи", казва военният експерт на ГЕРБ Христо Гаджев.

Според него в момента България няма какво да предостави на украинците, а обратното – може да научи и получи много от тях - от използването на дронове и свързаната технология, до всичко иновативно, което се случва на бойното поле.

Това е важно, за да не инвестираме милиарди във въоръжение и техника, от които няма да има смисъл в бъдеще, казва Гаджев.

Всъщност, ако България спре продажбата на оръжие за Киев, то това означава, че сама се е простреляла в крака.

Когато на 24 февруари 2022 г. руските войски навлязоха на територията на Украйна, едва ли някой е предполагал, че едно от най-големите икономически последствия от войната ще бъде безпрецедентният възход на българската военна индустрия. Само за три години секторът, който преди имаше по-скоро периферна роля, се превърна в един от най-бързо растящите отрасли в страната.

Днес отбранителната индустрия формира почти 4% от брутния вътрешен продукт на България, а износът на военна продукция е нараснал повече от четири пъти спрямо нивата отпреди войната. Реално това е цялото производство на селското стопанство у нас, за което обаче всяка година се харчат многомилионни субсидии. 

За разлика от повечето държави от Източна Европа, България успя да съхрани значителна част от своя военно-промишлен потенциал след края на Студената война. 

Още през 80-те години страната е сред водещите износители на оръжие в света. След 1989 г. предприятията губят традиционните пазари в Близкия изток, Африка и бившия СССР, а много заводи са закрити или драстично свиват производството си. Въпреки това част от  производителите като ВМЗ-Сопот, Арсенал, Дунарит, Оптикс и Самел-90 успяха да запазят производствените си мощности. Всъщност днешният гигант в Сопот, чупещ рекорди за оборот през последните години, до 2014 г. бе пред закриване и дори се планираха съкращения. Ситуацията се промени едва след като започнаха конфликтите в Източна Украйна и в Сирия и стана ясно, че боеприпасите по съветски образец и непроизведени в Русия остават силно необходими. 

Парадоксално неунищожения ни ВПК от времето на Варшавския договор се оказва решаващо след началото на войната в Украйна.

Четирикратен ръст за три години

Данните на Министерството на икономиката показват драматична промяна. През 2021 г. българският износ на военна продукция възлиза на около 650 млн. евро. Само три години по-късно той достига приблизително 2,8 млрд. евро годишно. За периода 2022–2024 г. общите приходи от износ на отбранителна продукция надхвърлят 13 млрд. лева. В процентно отношение това означава увеличение от над 330%.

Още по-показателен е фактът, че секторът вече осигурява работа на 50 000 - 60 000 души според данните на икономическото министерство. Това означава, че отбранителната индустрия вече има по-голямо значение за пазара на труда от редица традиционни индустриални отрасли.

Нов живот за ВМЗ-Сопот

Най-добрата илюстрация за случващото се е държавното предприятие ВМЗ-Сопот.

През 2023 г. заводът отчита рекордни приходи от 828 млн. лв., което е приблизително двойно повече спрямо предходната година. Само за една година оборотът на компанията нараства със стотици милиони левове.

Причината е ясна – огромното търсене на боеприпаси по съветски стандарти. ВМЗ произвежда именно продукцията, която украинската армия използва в големи количества:

артилерийски снаряди калибър 122 мм;
артилерийски снаряди калибър 152 мм;
реактивни снаряди за системите БМ-21 „Град“;
противотанкови боеприпаси;
авиационни средства за поразяване.

Заради нарасналото търсене предприятието започва мащабна модернизация и разширяване на производствените мощности. Само инвестициите в ново оборудване надхвърлят 20 млн. лв.

През финансовата 2025 г. ръководството обяви, че очаква приходи над 1 млрд. лева годишно – нещо немислимо само преди няколко години.

Още през 2022 г. тогавашният министър на икономиката Никола Стоянов заявява, че ВМЗ-Сопот има технологична възможност да произвежда 155-мм снаряди, но става дума за експериментално, а не за серийно производство. По негови думи са произведени ограничени количества за изпитания, а тестовете са били успешни.

Междувременно в официалния продуктов каталог на ВМЗ вече фигурира „155 мм изстрел с осколочно-фугасен снаряд М107 еквивалент“, което показва, че предприятието разполага с разработен продукт от натовския калибър.

Голямата промяна обаче идва през 2025–2026 г. с проекта за съвместно предприятие между ВМЗ и германския концерн Rheinmetall. Планът предвижда инвестиции от близо 1 млрд. евро и производство на около 100 000 броя 155-мм артилерийски снаряди годишно, както и заряди и барути за тях. Производството на корпусите е планирано да започне през 2027 г.

Но не е само ВМЗ.

Впечатляваща е ролята на „Арсенал“ в Казанлък. Макар компанията да не публикува детайлни публични отчети в обем, характерен за публичните дружества, тя остава най-големият производител на леко въоръжение и боеприпаси в България. Според оценки на сектора групата поддържа заетост от над 9000 души и през последните години работи практически на максимален капацитет. Само по себе си това я превръща в един от най-големите индустриални работодатели в страната извън автомобилния сектор. 

По оценки на анализатори годишните приходи на групата "Арсенал" вече надхвърлят 1 млрд. лева, което я поставя сред най-големите промишлени предприятия в България.

„Дунарит“ в Русе също преживява силен подем благодарение на производството на артилерийски боеприпаси, авиационни средства и специализирана продукция. Компанията традиционно е сред най-големите износители в отбранителния сектор и е ключов доставчик на боеприпаси за редица външни пазари. В последните години поръчките доведоха до значително увеличение на производственото натоварване и разширяване на капацитета. 

През последните години приходите на "Дунарит" се движат в диапазона 300–500 млн. лева годишно в зависимост от изпълняваните договори и експортните поръчки.

Паралелно с производителите на класически боеприпаси расте и сегментът на високите технологии. „Оптикс“ от Панагюрище се утвърди като един от водещите европейски производители на термовизионни и оптико-електронни системи. Компанията доставя оборудване както за военни, така и за полицейски и гранични структури в десетки държави. През последното десетилетие предприятието постепенно се измества от традиционното производство към продукти с висока добавена стойност, което позволява значително по-високи маржове на печалба.

Приходите на "Оптикс" вече надхвърлят 100 млн. лева годишно, като все по-голям дял заемат термовизионните и оптико-електронните системи за военни приложения.

Подобен процес се наблюдава и при „Самел-90“, която вече е далеч повече от производител на електронни компоненти. Компанията инвестира сериозно в комуникационни системи, специализирана електроника, противодронни решения и отбранителни технологии, като постепенно се позиционира в сегментите, които ще определят бъдещето на съвременната война.

Компанията реализира десетки милиони левове годишен оборот и е сред малкото български предприятия с капацитет за разработка на собствена специализирана военна електроника.

По-малко публично внимание получава и държавният холдинг ТЕРЕМ. След години на хронични финансови затруднения предприятията в структурата на холдинга отново започнаха да играят важна роля в ремонта и модернизацията на военна техника. Рязкото увеличаване на разходите за отбрана в Европа доведе до нарастващо търсене на ремонтни мощности, а именно това е една от традиционните компетенции на ТЕРЕМ.

Ефектът върху икономиката

Сумарният ефект върху българската икономика вече трудно може да бъде пренебрегнат. По различни оценки отбранителната индустрия формира между 3 и 4 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Това означава, че секторът вече се нарежда сред значимите индустриални двигатели на икономиката наред с информационните технологии, енергетиката и части от машиностроенето.

Още по-съществено е въздействието върху пазара на труда. Преките работни места в сектора се оценяват на над 30 000 души, а заедно с подизпълнители, транспортни компании, доставчици на суровини, металообработващи предприятия и логистични услуги броят на заетите достига приблизително 60 000–70 000 души.

Ползите за бюджета също са значителни. Само чрез корпоративни данъци, осигуровки, данък върху доходите и косвени ефекти държавата получава стотици милиони левове годишно допълнителни приходи. Допълнително значение има и фактът, че по-голямата част от продукцията е предназначена за износ, което подобрява търговския баланс и носи валутни постъпления в страната.

Така войната в Украйна доведе до парадоксален резултат за България. Докато голяма част от европейската индустрия тепърва изгражда нови производствени мощности за боеприпаси, българските предприятия се оказаха сред малкото, които разполагаха със запазени производствени линии, квалифициран персонал и натрупан десетилетен опит. Именно това превърна страната в един от най-важните производствени центрове за боеприпаси в Европа.

За първи път от десетилетия България се оказва в ситуация, при която отбранителната индустрия не просто генерира износ, а привлича нови чуждестранни инвестиции. Проектът с Rheinmetall, европейските програми за производство на боеприпаси и растящият интерес на западни компании към българския производствен капацитет показват, че секторът постепенно се превръща от наследство на Варшавския договор в част от индустриалната архитектура на НАТО.

Защо именно България?

На пръв поглед може да изглежда парадоксално, че държава с население под 6,5 милиона души се превръща в един от основните европейски доставчици на боеприпаси.

Отговорът е в структурата на въоръжението. Украинската армия наследява огромна част от съветското въоръжение и до голяма степен продължава да използва именно такива системи през първите години на войната. След 1990 г. повечето източноевропейски държави или закриват производството на такива боеприпаси, или го свеждат до символични обеми. България обаче запазва производствените линии.

Така през 2022–2024 г. се оказва една от малкото европейски държави, способни бързо да произвеждат необходимите количества артилерийски боеприпаси. Според изявления на български официални лица значителна част от продукцията достига до Украйна директно или чрез съюзнически държави.

Секторът обаче не се изчерпва само със снаряди и патрони.

През последните години българските предприятия започват постепенно да навлизат в по-високотехнологични ниши:

оптични и термовизионни системи;
системи за наблюдение;
безпилотни технологии;
електронни компоненти за отбраната;
комуникационно оборудване;
системи за управление на огъня.

Това е особено видимо при компании като Оптикс и Самел, които вече участват в европейски програми за модернизация на отбранителната индустрия. Промяната е стратегически важна, защото печалбата при високотехнологичните изделия е многократно по-висока от тази при производството на стандартни боеприпаси.

Европейското превъоръжаване – вторият двигател

Ако войната в Украйна е непосредственият катализатор на бума, то дългосрочният фактор е мащабното превъоръжаване на Европа. След 2022 г. почти всички държави членки на НАТО увеличават военните си бюджети.

Самата България планира устойчиво повишаване на разходите за отбрана през следващите години.

Европейският съюз също отпуска средства за разширяване на производството на боеприпаси и ракети чрез специални програми за подкрепа на отбранителната индустрия. Български предприятия вече кандидатстват по тези механизми.

Това означава, че дори евентуално прекратяване на войната в Украйна няма автоматично да доведе до срив в търсенето.

Въпреки впечатляващите резултати пред сектора има и сериозни рискове.

Първият е зависимостта от боеприпасите по съветски стандарти. Голяма част от сегашния ръст се дължи именно на тяхното производство. Ако украинската армия постепенно премине изцяло към натовски стандарти, част от настоящото търсене ще намалее.

Вторият риск е недостигът на работна ръка.

Много предприятия вече изпитват трудности при намирането на инженери, техници и квалифицирани работници.

Третият риск е свързан с необходимостта от модернизация. Част от производствените мощности са изграждани още през социалистическия период и изискват сериозни инвестиции за поддържане на конкурентоспособността.

Истинският въпрос вече не е дали българската отбранителна индустрия преживява възход. Данните показват, че това вече е факт.

По-важният въпрос е дали предприятията ще използват настоящия бум, за да преминат от производители на сравнително евтини боеприпаси към високотехнологични компании, интегрирани в европейската отбранителна екосистема. Именно от отговора на този въпрос ще зависи дали сегашният възход ще остане временен ефект от войната или ще се превърне в трайна индустриална трансформация на България.

Следете новините ни в GoogleNews