Практика на конспирацията

Прочетох заглавието „Разтовариха първия американски танк у нас“ и ми стана криво, потиснато и тъжно. Светът вече не е никак весел, вече изгуби чувството си за хумор, вече го няма смехът, както казват ония луди от „Улицата“, останаха само железа и злоба. Ако не приветстваме с „ура“ танка, ще бъдем подредени в графата „мръсни русофили“. Така че почвайте да скачате от радост. Конспирация няма, никаква теория няма също така, има практика, на практика танкът е пристигнал. Или е заблуда това? Нефелният ни президент заяви в прав текст, че доставянето на оръжие е договорено отдавна. Колко отдавна да е било? Помните ли киселата Бойкова физиономия в присъствието на Кери? Тепърва ще ни се изяснява онова негово посрано изражение. Има още много депресиращи новини да ни сервират. Нещата не се конспирират, те се планират. Отдавна е планирано какво ли не. И депопулация, и тотален контрол.

На теория „Южен поток“ беше стопиран май, а? На практика платформата в бургаския залив работи и дори е обявен конкурс, работно място за управител. И тази платформа отдалече изглежда като от постапокалиптичен филм, като от „Воден свят“ на Костнър примерно. Руската платформа е потискаща също колкото американския танк. Аз разлики не виждам, дами и господа платени писачи на глупави коментари. Това са две еднакви по тежест свидетелства за липса на български държавен суверенитет. Това са две еквивалентни доказателства за неприятното време, в което ни се падна да живеем. Да сме несвободни и да не знаем откъде извира като дим, като пара това робство и ни поглъща, а ние безсилно гледаме. Гледаме онова чудовище насред морето, то си е тяхно, на хората, които ни планират и разчертават бъдещето...

Последно време. Последен век на разумния човек. На хомо сапиенс на квадрат. Земята вече се заселва от зомбита, от биороботи, които не правят нищо за своите души и дори от малки биват възпитавани да не знаят, че разполагат с такива неща. Смята се, че в последните дни на този свят от християните няма да се иска нищо повече от това да останат верни. Да не предадат вярата си. Да си запазят душиците, нищо повече. И това ще е равно на подвиг. Нападението на поднебесните демонични духове навлиза в нов етап. Това не е война нито за планетарни ресурси, нито за политическо влияние, нито за много пари.

Това е война за душите на хората. Американският танк и руската нефтена платформа на едно място по едно и също време говорят за едно преподреждане на света. Светът стана съвсем лъжливо място, казват ти едно, правят друго, накрая им трябва не нефтът, а душата ти. Ако няма нефт, ще има слънчева и вятърна енергия, ще има какви ли не енергоизточници, техниката назад няма да се върне. Значи боят не е за полезните изкопаеми. Казах за какво е.

Вътрешно войната се води на лично ниво. Всеки за себе си знае как е изкушаван, до каква степен и колко му струва да води тая война. Неверниците да не четат тук, не съм ги калесвал с бъклица. Аз говоря за осезаемата и очевадна война, в която вече живеем. Затъваме все по-дълбоко в калните си окопи, обстрелвани сме от все повече страни. Както е казал тайнственият Гьоте – човек вижда това, което знае. Ако не знаеш вида на едно дърво например, ти няма и да го забележиш. Ако не знаеш, че йогата съдържа антихристиянство, няма и да ти направят впечатление явните провокации на официално равнище в образованието. И ще си тънеш в блажено невежество и ще се чудиш що така тия хора говорят неразбираеми неща за йоги и религии някакви. Мечтая си средното ниво на просветеност да е такова, че да се разбира разликата между християнство и йога. За да продължи тоя свят да съществува. Защото той ще изчезне с изчезването на солта на земята.

Невежеството е сила. Свободата е робство. Войната е мир. Онзи английски сухар само ни е съобщил какво следва. И това оруеловско усещане за потиснатост и обреченост се промъкна през последните няколко години. Последните романтични години бяха тогава, когато една малка страна успя да стане четвърта в света по футбол и едва я спряха да не стигне и по-високо. Тогава бяха взети мерки такива непредвидени изпълнения повече да не се повтарят. После навлязоха и мобилните, компютрите, камерите навсякъде... Камерата на работното място от една страна служи на шефа за контрол, от друга той трябва да отделя време, за да гледа записи или ефир, което увеличава неговата работа, което си е минус отвсякъде. Нали е шеф, иска да има свободно време, а няма. И следващата страна, която според мен е най-важна, моралната. Обидно е за работника да бъде наблюдаван постоянно. Унизително е.

Центровете за контрол са обхванали медии, спорт, шоубизнес, всичко е предварително планирано и изненади не се допускат. Ония нашите футболисти от 94 дали са били привиквани след това, за да си платят процент от печалбата поради непредвиденото им изпускане до висотите? Не се шегувам. Уж е вече лято, леко така са ни поразхлабили хватката, примката още не е затегната, но не ни е лятно, не ни е безгрижно, антиутопията наближава видимо, продължаващият южен поток и навлизащите в Родината ми американски железа за отнемане на човешки живот показват бъдещето. Това са ясни индикатори, какво по-красноречиво от тях, че се задава буря, че се задават едни събития, описани в една книга с много голям тираж. Към края на книгата има представена толкова много душеспасителна информация, че от нас се иска съвсем мъничко усилие, за да отворим очи и да разберем какво всъщност става наоколо. Отнема съвсем малко време и не боли.

Там е казано всичко и за "студената война", и за "горещия мир"... Интерпретацията на генерал Михов е много точна. Уж е мир у нас и в Европа, но не съвсем. И през студената война бяхме от страната на булката, и днес сме си в това положение. Щото от нас тук нищо не зависи като народ. Щото си ни подмятат и едните, и другите според собствените си пориви и никой не ни пита искаме ли. И се чудя това дали е просто игра за нагнетяване на напрежението, или ще избие и в нещо зловещо! Вие, дето сега ще почнете да дрънкате простотии тук отдолу, как така ви липсва разум, за да си представите колко голямо зло е войната? Плащат ви американците или руснаците?

Като казах руснаците, вчера видях млади русначета на морски лагер у нас. Подсетете ми да ви разкажа, интересно е. Въпреки всички останали неща, тези хора са си съхранили и държавата, и Родината. Засега.

Не мрънкам, не се оплаквам и не смятам, че някой друг ми е виновен. Не търся вина и не хвърлям вина, констатирам. Аз съм щастлив, имам всичко, нищо повече не ми трябва, не се стремя към „икономически растеж“, достатъчна ми е малката стабилност, която успявам да постигна, това не е дребнавост, това е спокойствие, а то е доста скъпо удоволствие сега. Душевен мир ви пожелавам, дами и господа войници.