Опитно поле

Инженерите в нашата ера, наречена антропоцен, са безотговорни към основното си призвание и мисия на честни и високообразовани човеци. Много е жалко, че те не се кълнат, както го правят лекарите с Хипократовата клетва. Не че лекарите не са равни на инженерите днес по морал и постижения. Те са човешките инженери. Но ако машинните инженери се заклеваха да работят за благото на човека и добруването на човечеството, щяхме да имаме формален повод да ги обвиним в неспазване на правилата. Правилата са неправилни във времето, в което живеем. Посоките са обърнати, полюсите са сменени и системата вече дава на късо.

Искам да си направя опитно поле. Така се казваше някога мястото, където ни водеха като ученици – опитно поле. На края на града в едно специално отделено за целта пространство имаше засадени различни земеделски култури и се отглеждаха даже домашни животни. Там показваха на децата как израстват растенията и как се отглеждат животните, тоест как човекът се грижи за прехраната си и живее в разбирателство с околната си среда. Елементарно и полезно. Искам да направя опитно поле, където да показвам на децата как да се погрижат за оцеляването си. Освен плодовете, зеленчуците и животните там ще има, много ясно, и една компютърна зала. И в тази градина и в тази зала нагледно ще се обяснява как трябва да се оцелява при условията на неблагоприятна околна среда. Може и да звучи антиутопично, но си е съвсем реално. Не съм параноик, а просто мисля трезво. Теориите на конспирациите всъщност са откровенията на хората, които владеят положението, чрез тях те само ни заявяват какво са замислили и тая наглост тяхна е също част от играта им.

Децата няма да знаят след време как да си засадят домати. Или как да отгледат един картоф. Като пораснат, няма да знаят как да си отчуват кокошка, която да им снася яйца. Умението да се оцелява е първично заложено и притиснат от обстоятелствата, човек се научава на всичко – не и когато е приспан и обездвижен от пропагандата. Децата също така няма да знаят как да използват компютрите си. И това е обмислено. Опитното поле ни учеше на труд. После дойдоха други години, комерсиалните модератори на световното общество насочиха процесите към тотално консуматорство, към безкраен "икономически растеж" (един гнусен термин) и всякакви такива практически и полезни знания бяха отречени. Практическите опити в часовете по химия и физика бяха заменени с научнопопулярни учебничета. Започнаха в училище да ни набиват в главите ненужни и голи знания. Знания, непроизлизащи от нищо и неводещи към нищо. Но тогава се появи и новата магия, компютрите. И световните модератори още нямаха времето да реагират бързо или просто изчакваха разпространението на технологиите. В началото. Някъде към 2001 си купих първия компютър. Беше на ОС "Пенджуре 98", пиратско копие, разбира се.

Президентът Плевнелиев след посещение в САЩ в началото на глупавото си управление заяви: “Бил Гейтс посъветва, че наистина е добре България да се фокусира върху информационните технологии и образованието, защото през 21-ви век най-важен инструмент не е производството, не е машината, земята и фабриката, а човешкото знание”.

Колкото и да са грешни и подвеждащи съветите по посока земята и фабриката, колкото и да е перверзно отношението на нашия президент и президента на компютрите ни към нашата свобода да ползваме машини, най-голямото престъпление е фактът на самата тяхна среща.

Защото Плевнелиев не се е срещнал с шефовете на Свободния софтуер примерно, да не говорим с колко велики имена можеше да се срещне, ако беше наистина разсъждаващо същество, не се е замислил дори за миг с кого има среща. Примерно можеше да се види и поговори с Ричард Столман, Линус Торвалдс, Лари Уол, Сиймор Пепърт... Особено с последния, един велик мислител на епохата ни. А просто като един обикновен лаик или като изпечен лъжец (в зависимост от неговата лична мотивация и размери) е отишъл на сгледа със самия поробител на нашите деца.

На обработените и запечатани съзнания препоръчвам нататък да не четат. За тях уиндоус е равен на компютър и чичкото с очилата е всесилен. Но има нещо, което се случва в момента. И това е подмяната на ценностите по аналогичен начин, както тази подмяна е наложена в механиката и машиностроенето преди десетилетия или векове. И тази подмяна е вече почти осъществена. Живеем във времето, в което се извършва. Мислите си, че няма нищо историческо в нашата епоха, че няма катаклизми в ежедневните измерения – напротив. Всеки ден, когато сядате пред компютъра си, вие ставате част от подмяната.

Вие ставате част от несвободата и безпросветността. Мислите си, че като директорки на селски (и градски) училища давате знания на селянчетата (и гражданчетата) с компютрите, предоставени ви от министерството – слепота, ужасна и необяснима. Но за тъждеството уиндоус = компютър вече споменах, да не се отклонявам.

Почнах с едно лирическо мечтание – инженерите да носят отговорност за делата си. Това означава да правят механизми и машини, които да не се трошат след еди коя си година. Материалът, използван в тези машини, да е по-траен. Автомобили, които да не изискват поддръжка и сервиз на всеки десет хиляди километра. Ако не вярвате, че това е възможно, просто се поинтересувайте как са устроени по-скъпите автомобили или военните автомобили. Те колкото и да са несъвършени, в сравнение с ширпотребата са направо вечни. Но нали трябва да има "икономически растеж"... Инженерната мисъл на целокупното човечество е достигнала по-големи висоти и умишлено на масите се пробутват повредими и паянтови полуфабрикати, за да върви бизнесът на корпорациите – социалист не съм и никога няма да бъда. Моля да не се слага знак за равенство между прагматизъм, хуманизъм и социализъм. Военните и скъпите автомобили като материали и себестойност не са по-скъпи от останалите. Но са за определени цели – или за богатите хора или за специалните случаи. (Каквито специални случаи все повече зачестяват, мамка им.) Тоест – инженерите нарочно произвеждат чупливи машини. Тоест – тези инженери не отговарят пред съвестта на човечеството, а само пред шефовете си.

Същото се случва днес и в производството на софтуер. Бил Гейтс произвежда умишлено несъвършен софтуер, такъв, който след време ще трябва да се подменя и обновява. И все още живеем в епоха, в която има алтернатива на този комерсиален и умишлено осакатен софтуер. Свободата на свободния софтуер е единствената свобода днес, това е свободата, за която говори Вонегът в “Механично пиано”, един от първите му романи – при произвеждането на машина, в случая програма, трябва да се изхожда най-напред от интереса на Човека.

В опитното поле ще показвам на децата какво може да се направи с линукс – която и да е дистрибуция. ГНУ/Линукс се разработва от хиляди свободномислещи човешки същества по целия свят, те не са обединени нито от корпорация, нито от държава. Да покажем на децата, че могат да правят абсолютно всичко, което се прави с уиндоускомпютъра и на нормален компютър със свободна операционна система, е първо наше задължение. Вместо това президентът на републиката показва точно обратното – че сме завинаги заробени. Че нашата държава не държи на свободата. Самият факт, че се среща един глава на държава с шеф на частна фирма, за да договорят как да продължи процесът по усвояване на съзнанието, е съвсем достатъчно красноречив. Това се казва високо равнище. Абсолютна търговия с човешки умове. Мъртви души. В този роман на Негово Величество Гогол един пич обикаля с колата си и купува по селата мъртви души. Нашият президент занесе на един американски милиардер един тир с български души. Продаде му ги. За без пари.

Истинските неща са недосегаеми. Те са в ръцете на всеки един. Всеки един може да си засади леха със зеленчуци, да си я полива и плеви. Всеки един е в състояние да не вярва сляпо на телевизора и да ползва нови технологии, без да се оказва жертва на нечия алчност. И този всеки един е необходимо да направи едно нищожно усилие, за да извърши тия чудеса – да поотвори очичките си. Щото сега накъдето и да погледна, всички са задремали. Не им се копае на опитното поле, плюскат им се гемеокренвирши. С широко затворени очи. Мир на праха му и на Стенли Кубрик... А като за начало родителите могат да започнат революцията у дома си от тук и от тук.