Неразчетената 2015 година

Годината завършва преди да сме осмислили това, което се случи и неговото влияние върху онова, което предстои. Голяма част от разчетите и плановете не се осъществиха. Появиха се нови амбиции, а част от тягостно възпроизвежданите претенции придобиха нови измерения. Всичко това ще продължи да се случва и през следващата година, защото очевидно не е достигната критичната точка, отвъд която „глобалния безпорядък”, (за който преди двадесет години говореше Бжежински) ще започне да придобива очертанията на нова основа за международна политика.

Няма единен сценарий, има сценарна криза. Сблъскват се все повече различни сценарии и стратегии, генерирани в различни центрове на влияние. Резултатът е някакъв мутант, изменящ се непрекъснато под натиска на различни интереси и амбиции.

Администратори и технократи подмениха политическото лидерство и го сведоха до обикновена технология. Но алгоритмите и протоколите, по които тази технология може да функционира останаха неразчетени през отминаващата година. Подобно на чирака-магьосник, политическите технолози продължават да се опитват да прилагат заклинания, които не познават.

Еднополюсният свят продължава да бъде едно от най-досадните клишета на руската пропаганда, повтаряно до втръсване от псевдолеви герои. Всъщност, много отдавна няма един полюс и затова няма една периферия, независимо от това колко им се иска и на нашите политици ние да сме именно в тази периферия.

Обзорите на отминаващата 2015 година, по традиция, се превърнаха в първия системен опит за подмяна на реалността. Ако внимателно се заслушате в онова, което според редакторите на тези материали се е случило, може да се усъмните че сте живели в България през изминалите дванадесет месеца. Проблемът не е само в ниското равнище на професионална подготовка, но и в сервилния характер на тази „редакционна намеса” върху току-що отминали събития. Един от последните примери за тази година бе опитът за преразказ на словото на Папата така, че от него да „отпадне” темата за Украйна.

Заличаването на следите на публичния ни живот продължава. Унищожаването на основата на гражданската ни памет се превърна в най-ефективното средство за компрометиране на демокрацията. Така беше в началото на т.нар. преход, така продължава да бъде и днес. Така се пише онази история, в която само бивши агенти на ДС могат да бъдат признати за културтрегери и „истински историци”. (Между другото, какво стана с инициативата за пенсионирането на Божидар Димитров?)

Това не е теория на конспирацията, това е нейната всекидневна практика. Така се произвежда онази безпаметна безпомощност, която потиска и обезсмисля всеки опит за запазване на гражданското достойнство. Това е и причината за тягостната неустойчивост на всяка гражданска инициатива, за липсата на съгласие и решителност в отстояването на публичния интерес.

Част от събитията на отминаващата година са всъщност фази в развитието на процеси, които ще продължат да определят случващото се и през следващата година. Външната среда, в която България трябва да реализира целите си продължава да се променя. Част от потенциалните рискове в началото на 2015 се превърнаха в реална заплаха. Други, засега остават по-малко вероятни, но нито един от тях не е затихнал напълно. Вместо това се появиха нови. Голяма част от тях остават неразчетени или подценени.

Определящата роля на външнополитическия контекст върху развитието на политическите процеси в България не е само резултат от динамично променящите се обстоятелства, но и измерител за степента на деградация на самата партийна система. Онова, което в началото изглеждаше като криза на легитимност прерасна в дълбока деградация на политическия смисъл. В тези условия, отговорността на управляващото мнозинство за формирането на цялостна политическа визия придобива критично значение.

В края на тази година, ГЕРБ се намира в по-комфортна позиция, отколкото в началото й. Както и преди, предизвикването на предсрочни избори остава единствено и само въпрос на решение на ГЕРБ. Шансовете за завършване на пълен мандат нарастват. Основният коалиционен партньор в управлението – Реформаторският блок, препотвърди категорично подкрепата си за ГЕРБ, дистанцирайки се от реакцията на ДСБ. АБВ доказа, че претенциите му са ограничени до договарянето на позиции и постигането на конкретни цели, които няма да доведат до рязко противопоставяне. Патриотичният фронт изглежда разколебан от задълбочаващите се различия между НФСБ и ВМРО. Всъщност, партньорите в управляващото мнозинство са по местата си, с изключение на ДСБ, при които риска от маргинализация се задълбочава.

Управляващото мнозинство и правителството изглеждат по-стабилни в края на тази година. Независимо от фрагментирания си характер, (а може би именно поради това) парламентът може да излъчи широки мнозинства, които да подкрепят политиките на правителството.

Основният залог за стабилността на управлението продължава да бъде готовността на ГЕРБ за водене на преговори и консултации. Процесите на вътрешно пренареждане в ДПС няма да се отразят върху стабилността на управляващото мнозинство. Те ще доведат единствено до разширяване на пространството, в което ще трябва да се преговаря и да се постига съгласие. Стилът на преговори, наложен от Лютви Местан ще бъде променен. Времето за постигането на споразумения ще се увеличи, но ДПС няма да рискува с опити за предизвикване на предсрочни избори.

В средите на БСП възникна подобие на ентусиазъм при мисълта за това, че оттеглянето на ДСБ ще доведе до разколебаване на мнозинството, а промените в ДПС ще върнат Движението отново в орбита, по-близка до социалистите. Ръководството на партията все така не разбира, че промяната в политическата конюнктура няма да му помогне да избегне последствията от процесите на вътрешен разпад в рамките на формиралото се статукво. Вместо това, запазването на досегашния курс на Михаил Миков може само да доведе до поредния изборен провал на предстоящите през следващата година президентски избори.

Атака губи частично електорална подкрепа в полза на НФСБ, но ще продължи да се придържа към досегашната си роля. Съдебните процеси срещу Сидеров и Чуколов ще бъдат използвани за организиране на провокации срещу прокуратурата и съда, като средство за разфокусиране на гражданските протести в подкрепа на решителни действия по отношения на съдебната власт. В този сценарий, това че двамата са привлечени към отговорност за хулиганство няма да попречи на сценаристите да се опитат да им създадат ореола на преследвани „герои” в името на „клета майка България”.

След разцеплението в ДПС, „групата” на независимите народни представители ще се увеличи. В нея вече има представители на БСП, БДЦ и Патриотичния фронт. Ако ДСБ доведе докрай заявените си намерения и наистина напусне Реформаторския блок, техните народни представители ще трябва да се присъединят към тази бързо нарастваща нестандартна парламентарна „група”. Ролята на независимите депутати ще нарасне по отношение на законодателни инициативи, но значението им след като отминаха важните гласувания, изискващи конституционно мнозинство, няма да бъде определящо.

Процесите на „преструктуриране на политическото пространство” ще продължат и през следващата година. Липсват цялостни политически проекти, които да възстановят гражданския залог в политиката. Доминира ситуативната реакция спрямо определени обстоятелства, без цялостна стратегия и програма, без обществено доверие и гражданска подкрепа, а именно в тази среда лобизма и корупцията се превръщат в най-големия риск пред формирането на демократична политика.