Не си ли поискаш, няма как да ти дадат…

Когато Ницше съветва „Обикни съдбата си!“ („Amor fati“), той е далеч от мисълта да ни каже „Предай се!“. Метафизичната съдба действително е всемогъща и непреодолима, но нам толкова далечна и непроницаема, че е безсмислено да губим време в нейното разгадаване. По-добре да изживеем пълноценно това, което ни е дадено да повлияем. То е това, което има значение за нас, което всъщност наричаме наш живот.

„Послушанието не е човешко право“, припомня Хана Аренд, позовавайки се на Кант. Не си ли поискаш - няма как да ти дадат! И тук стигаме до волеизявлението като конституиращ елемент на демокрацията, като извор на нейната легитимация. Действаща демокрация при 7.4 млн. безропотни послушковци и около 100 хил. своеволничещи тарикати, които им тъпчат по главите, е трудно постижима! Нужни са активни граждани, които да са нащрек срещу опасностите за нейното обезличаване и дори - атрофия. А опасности винаги ще има, защото злото едва ли скоро ще си тръгне от света…

Демокрацията не е статично състояние. Тя е динамичният процес. Ежедневно трябва да бъде отвоювана! Сервилната певдо-мъдрост „Наведена главица сабя я не сече“, разкриваща съкрушено самочувствие от столетните травми на османското робство, е най-голям враг на нашата демокрация. Тя прави деформациите възможни.

Думата демокрация (народовластие) сме свикнали да тълкуваме като синоним на свобода и равноправие. Истина е, че предпоставка за реални свобода и равноправие е овластяването на народа. Няма да се разпростирам върху това, защо свободата и равноправието са нужни за човешкото щастие. Само свободният и равнопоставен човек има достойнство и може да осъществи заложбите си, да гради щастието си. Затова мечтаехме, когато 1989 г. громихме тоталитаризма, а не за фасадна демокрация с властова централа зад кулиси… Огромното мнозинство от българите живеят днес с усещането, че елитът ги счита за кретен, а не за суверен. Като че ли тайно са им отнели властта и са я скрили нейде там зад прословутото перде. А от безконтролна власт зад перде често идат болки и обиди…

Как да се браним? Призивите към управляващите за промяна и морал останаха вопъл в пустиня. Промяна отгоре-надолу, от елита към гражданството, у нас трудно се случва или е козметична. Това показва опитът. За връщането на властта при суверена ще трябват явно усилия отдолу-нагоре. Натиск върху елита. Освен постоянна бдителност, готовност за протест и медийно осветляване на безобразия, важно средство в този процес е местният референдум. Той е коректив на пороци в политиката, на тенденциозен субективизъм, произтичащ от корупция. Наскоро Трън демонстрира силата на тази мярка за директна демокрация, избавяйки се чрез нея от нежелана инвестиция в златодобив. Борбата на трънчани, завършила с триумф (93% вот срещу мините), дава кураж и става пример за подражание, парадигма по местно самоуправление.

Винаги, когато се налага решение по значим въпрос, засягащ пряко и съществено живота на местните хора, същите тези хора трябва да бъдат питани за мнение. Дали въпросът е значим, следва да покажат обществени дискусии, експертни мнения, подписки и аргументи на локални застъпнически инициативи. Това е директна демокрация в действие, отпор срещу задкулисие и корупция. Припомням, канонът на народовластието учи: няма по-голяма легитимационна сила от народния вот. Глас народен, глас божи. Всеки друг механизъм за вземане на решения е ерес и компромис, дори когато се говори за „общодържавен интерес“.

Работодателските организации изглеждат притеснени от народния вот в Трън. Наскоро в своя декларация намекват за законови промени, ограничаващи ролята на местните референдуми като коректив на административен субективизъм. Тази антитеза на гражданските права и свободи едва ли ще спечели широки симпатии. Напротив, законодателството ни на всяко ниво и във всяка област следва да се реформира в полза на гражданското включване. Това ще има животворно въздействие върху цялата държава.

Тъй като работодателите възприемат света най-вече в икономически категории, ще ги улесня с икономически пример. Защо всяка пазарна икономика се нуждае от Комисия по защита на конкуренцията? Защото монополите и олигополите задушават свободната инициатива на малките предприемачи. Многобройните малки актьори поддържат конкуренцията жива, а без нея няма функциониращ пазар. Или иначе казано, пазарна икономика без свободна инициатива е немислима. Същото важи и за свободната конкуренция на идеи и интереси в обществото. Когато бизнесът иска да ограничи влиянието на гражданите, свободната инициатива се задушава, волята на суверена се омаловажава, демокрацията линее.

Същевременно за всички е ясно, че пропукването на статуквото под натиска на директната демокрация не означава край на задкулисието. То неминуемо ще се адаптира към новите заплахи за интересите си и очаквам противодействие чрез опорочаване на местните референдуми с чалга-лобизъм, купуване на гласове и корупция. Такива домогвания държавата и гражданското общество трябва да пресекат своевременно. В противен случай местният референдум, символът на демократичното начало, може незаслужено да бъде окарикатурен…

Недопустимо е също така изпълнителната власт да се държи като мащеха на излъчилата я демокрация. Резултат от законен, честен и свободен вот не бива да бъде релативиран и пренебрегван. Немислимо е все пак държавната администрация, слугата, който суверенът е определил да защитава интересите му, да има нелоялно поведение към своя господар или хайде по модерному да го наречем работодател. Това етично правило би следвало да е лесно разбираемо и за работодателските организации. И така, безусловно уважение на резултат от законно допитване до народа е основополагащ консенсус за една демокрация. Добре би било, най-сетне и у нас, това правило да има безпрекословна сила и да е недосегаемо за лобистки домогвания.

Да се върнем отново на казуса Трън. Референдумът от 11.06.2017 г. показа че 93% от населението на община Трън са против откриване на златни мини в местните землища, считайки ги за опасни за природата и своето здраве. На 20.06.2017 г. Върховният административен съд потвърди законността на референдума. На 3.07.2017 г. Министерството на околната среда и водите публикува на интернет страницата си съобщение за прекратяване на процедурата по ОВОС. Местното население, в случая суверенът, с облекчение и задоволство счете, че изпълнителната власт се е съобразила с волята му. Ето, че министър Нено Димов изпълнява даденото на 13.06.2017 г. в интервю за бТВ обещание: признае ли ВАС трънския референдум за законен, МОСВ спира процедурата по ОВОС. Преди това дори самият инвеститор „Евромакс сървисиз ЕООД“ бе оповестил в отворено писмо до жителите на община Трън, общинската администрация и медиите, че преустановява дейността си в Трънско.

Кратка бе, обаче, радостта на трънчани. Оказа се, че юридически процедурата не е редовно прекратена. И до момента изискваният от закона административен акт липсва. Използвам случая от сайта на OFFNews да предам молбата на трънчани и председателя на УС на сдружение „За Трън“ г-жа Румяна Боянова към министър Нено Димов. Местните хора молят в знак на уважение към техния вот министър Димов своевременно, надлежно и еднозначно да прекрати процедурата по ОВОС на инвестиционно предложение „Добив и преработка на подземни богатства – метални полезни изкопаеми – златно-сребърни руди от находище Трън, землище на гр. Трън, общ. Трън, обл. Перник“. Същевременно молят да бъде постановена публикация на решението на интернет-страницата на МОСВ (чл. 2, ал. 4, т. 2).

Радващ е фактът, че все пак стъпка по стъпка българското гражданско общество излиза от летаргията. Пропуснатите в миналото възможности и допуснатите безобразия са факт. И Трън, и сега Ъглен обаче говорят за растящото самочувствие на суверена. Българинът осъзнава, че има не само отговорности, а преди всичко – права!