Ксенофобия и хиперболизиран либерализъм след инцидента на границата

Инцидентът, при който загина афганистански имигрант край град Средец, се превърна в поредното доказателство за дълбокото разделение и противопоставяне в българското общество. Международната реакция на случилото се радикализира обществените настроения и за пореден път блокира възможността за водене на смислен дебат. Все пак, въпреки опитите инцидента да бъде употребен дори и в предизборната кампания, той очертава един възможен дневен ред за промяна.

Преди всичко, това не е граничен инцидент. Случилото се е на около 30 км. от границата с Република Турция. Групата от нелегални имигранти е очаквала транспорт, осигурен от каналджии, които най-вероятно са й помогнали да достигне до вътрешността на страната. Това не е прецедент. Местните хора знаят добре това. Всичко това означава, че независимо от положените усилия и утежняването на възможния размер на присъдите за трафик на хора, тези мерки не са достатъчни.

Търсенето на преминалите незаконно границата е продължило повече от необходимото и когато, най-вероятно случайно, полицейският патрул се е натъкнал на тях, ситуацията е излязла извън контрол. Това означава, че координацията на силите, които охраняват границата ни, не е добра. Ако съществуваше подобна координация срещу групата от петдесетина нелегални имигранти, щеше да бъде изпратена достатъчна по численост полицейска група, която да успее безпрепятствено да ги задържи. Възможно е случилото се е да е и резултат от недостатъчна подготовка на полицаите за действие в подобна ситуация. Резултатът от това е, че един полицай е разследван за убийство, а случая се използва повсеместно за политиканстване.

Започналото разследване не би трябвало да се ограничи с установяването на фактите и обстоятелствата, при които е бил фатално ранен нелегалният имигрант. Това е поредното разследване, което трябва да бъде доведено до разширяване на обхвата на следствените действия срещу трафикантите, които осигуряват безпрепятствено навлизане на имигранти на българска територия. Ако разследването се ограничи само до наказателната отговорност на полицая, то за пореден път ще спази формално закона, но няма да направи крачка напред към установяването на справедливост.

Външните реакции за случилото са доминирани от двуличие и опити за прикриване на чувство на вина. Позицията на Доналд Туск бе най-адекватна. Той заяви, че рано или късно подобно нещо щеше да се случи и този инцидент за пореден път доказва необходимостта от засилване на охраната на границите на страните от Европейския съюз. По-голямата част от останалите външнополитически коментари драматично се разминаха не само с проблема, но и с истината. Това, че ООН е осъдило инцидента, е вълнуващо, но едва ли има някой, който да се съмнява в това, че ООН се превърна в част от проблема заради драматичната си неспособност да наложи спазването на международното право. Обвиненията към България от позицията на някакъв абстрактен хуманизъм са нелепи.

Преди всичко, групата от нелегални имигранти и загиналият човек не са търсили убежище. Те са избрали да си платят на каналджии, които да ги въведат в България и да ги придвижат през страната, най-вероятно по посока на Западна Европа. Те съзнателно и незаконно са преминали държавна граница, поемайки отговорността за това. Друг въпрос е защо никой не ги е спрял преди да навлязат във вътрешността на страната. В този смисъл всички коментари за това, че българската полиция е убила човек, бягащ от ужасите на войната, не отговарят на истината. Вълната от нездрав либерализъм и коментарите за погубения човешки живот нямат нищо общо със случилото се. Всеки живот е ценен и уникален. Но по-голямата част от коментарите по случая не отразяват единна и последователна позиция спрямо миграционната криза.

Мненията и оценките за инцидента в България са още по-радикални. Няма съмнение, че смъртният случай можеше да бъде избегнат. Дори и да приемем официалната версия за рикошет, при по-добра организация, можеше изобщо да не се достигне до произвеждането на предупредителен изстрел. Темата е сложна и изисква постигането на единна позиция. Тя засяга цялостното разположение и действия на полицейските служители в граничните райони.

Постигането на позитивна промяна преминава през осигуряването на допълнителни ресурси, активно обучение и разработване на недвусмислени протоколи за действие при подобни ситуации. Проблемът не е единствено и само в парите, които допълнително би трябвало да бъдат инвестирани в гарантирането на сигурността. Необходимо е да бъде подобрена комуникацията с местните общности и съществено да се подобрят действията на разследващите органи. Всичко това предполага необходимостта от приемането на цялостен план за действие, който да бъде осигурен с необходимите ресурси и да включва ефективни механизми за отчетност и контрол. Но, за да се стигне до подобен резултат, е необходимо постигането на широко политическо съгласие. А първите коментари на политическите партии показват точно обратното.

Почти всички партии извън управляващото мнозинство се опитаха да извлекат политически ползи от инцидента. Но разделителната линия не преминава по оста управляващи - опозиция. В основата на част от коментарите прозира откровена ксенофобия, а от другата страна бе отговорено с хиперболизиран либерализъм. Спешното връщане на министър-председателя бе опит за управление на външнополитическия отзвук от кризата. За съжаление инцидентът постави своя отпечатък върху важна за българската външна политика стъпка, свързана с преговорите между Европейския съюз и Турция.

Ксенофобията е относително нова за българското общество, но тя успешно се вписва в старите разделителни линии на "Възродителния процес". Комунистическият национализъм, който бе формиран и отстояван от живковия режим, се възражда през предишните си или през нови говорители. В същото време либералният и хуманен начин на говорене остава също толкова встрани от истинския проблем. Нито една от двете радикални позиции не търси възможност за разширяване на гражданската подкрепа. А докато тези две гледни точки се конфронтират все по-открито, общественото мнение еднозначно подкрепя радикални действия срещу нелегалната имиграция. Сам по себе си, този факт е част от проблема, пред който се изправяме.

Постигането на политическо съгласие относно необходимостта от изработването и следването на обща държавна програма за действие в настоящите условия изглежда все така невъзможно. Свикването на Консултативния съвет при Президента не би могло да преодолее подобно противопоставяне. Необходим е процес на интензивни и добре структурирани преговори за постигането на съгласие около основен набор от спешни и прагматични действия, които да гарантират националната сигурност на България, при спазването на правото и нормите на международните конвенции, към които страната ни се е присъединила. Това изисква съгласие относно норми и правила, а не политиканстване и опити за предизборна злоупотреба.

Но най-обезпокояващ е цинизмът, с който всеки подобен случай бива превърнат в пропагандно оръжие. Най-лошият резултат би бил, ако след няколко дни темата, която днес се коментира толкова агресивно, потъне сред всички останали случаи, в които човешкият живот е бил употребен като повод за политиканстване. Това означава, че всъщност никой не се интересува нито от съдбата на загиналия, нито от онова, което се случва на границата ни. А именно тази нагласа ни доведе до тук.