Колко хубаво е да си имаш враг

Искахме ли промяна? Искахме. Две години стояхме по площадите в пек и мраз да си я поискаме. Пресрещани от бойкови жандармеристи. В едната вежливо вдигната полицейска палка. В другата - лютив спрей. Не беше приятно дни наред с подути от лютив спрей очи, но … не се разбягахме по домовете. Дори онези, които „канеха“ на четири очи зад колоните на ЦУМ, вместо вразумени се връщаха по-убедени. Радев. Този Радев. Не разбрах, защо му се разсърди любимата ми градска десница. Може би защото я изпревари. Вместо като повечето тогавашни народни водачи да примигва като Симеон (не Велики), той вдигна юмрук. Поведе.

После градската десница най-сетне влезе във властта. Нещо не ѝ съвсем понесе обаче - загуби равновесие и залъкатуши като крива капла. А Радев си продължи направо. Странен човек. Вместо като предшественика Плевнелиев да си гледа президентския кеф. Да си пътува с почести по света. Да си мине през мандата уютно и безследно... Не. Заяде се със задкулисието, угоявано с беззаконие да твори безобразие. Отвори му в лицето кутията на Пандора. Почна на всеослушание да му разказва тайните.

Една психоложка наскоро ми обясни. Така станало, защото за президент избрали бивш генерал (Радев), а не бивш комсомолски секретар (Плевнелиев). Счетох за свой дълг да защитя онеправдания президент. Плевнелиев, обърнах внимание, е доказан евроатлантик. Видно е, госпожо, от всяка негова публична изява. Психоложката махна с ръка, като да гони муха. Засмя се развеселена и отвърна: евроатлантик, колкото Делян Пеевски и Бойко Борисов… Замислих се, колко нетактични са тези психолози. Сигурно някакво професионално изкривяване. Добре, че нямаше наблизо симпатизанти на градската десница, защото веднага щяха да я обявят за … путинистка. Нищо де. Някой ще донесе, какви ги плямпа за уважаемите управляващи, и ще видим как ще си удължи лиценза…

Искахме промяна. Няма какво да си кривим душата. Ама пък чак толкова... Няма и две години и Христо Иванов … седнал в скута на Пеевски. Сръбкал кафенце на пеево ушенце. Твърди му били банките в пленарна зала. (Е, да. Те не са за всеки...) Поотпуснал в мекия скут. Лауреатът на Югозападния Университет Пеевски по депесарски виртуозно отсече - мазно. Оратор, какъвто си е, успя да сгъсти случката в една единствена дума. Пък аз не си спомням на площада Христо да е говорил мазно. Даже наобратно. Гледаше все да е по-отпред, с добра видимост. Казваше, че е смел. Че е решен. Че можело да му се вярва. Че кой, ако не той, щял да ни избави от Борисов и Пеевски, поради които демокрацията ни вкиснала, та замирисала. Не било демократично и по европейски хората, като минели покрай управляващ да си запушват носа! Вонята стигнала чак до американските партньори. И вярно. Хоп малко след това Пеевски и бойковият финансов министър Влади Горанов ги видяхме в списъка за корумпирани Магнитски. Пак да берем срам пред света. Добре де, Христо, питам се. Каква е тогава тази твоя страст по топлия скут? А и за друго се притеснявам. За еротични сюжети в парламента СЕМ не слага ли червена точка за възрастово ограничение…?

Кирил Петков и Асен Василев все още не се чува да присядат. Вярно - на площада ги нямаше… Имали са явно важни дела. Но президентът знае къде да търси. Сигурно са помогнали евроатлантическите партньори. Измъкна ги отнякъде и хайде на първа линия в антикорупционната битка. Създаде впечатление, че помагат по-широко да се отвори капака на кутията на Пандора. Всичко да излезе. Да се отмирише. Обществото се прекръсти три пъти и каза „Амин!“. Подари на Кирил и Асен даже площадния лозунг „Промяна“ - нищо че народния протест бяха гледали само по телевизията. Да си направят партия. Да загърбят важните свои дела. Да се заемат с народното. А и, зарадва се народът, какъв късмет, че си допаднаха с Христо Иванов и ген. Атанасов - дано стане работата. Кирил и Асен обаче, щом се окопитиха от кралимарковския скок във властта, решиха, че … президентът им е по-голя враг от корупцията.

На всичко отгоре бойковите жълти медии биеха по антикорупционния порив, колкото можеха. Да внимават дръзналите. Да не издават съкровените тайни на онова задкулисие, дето го хранят с беззаконие да твори безобразие. Тия медии май и негови си бяха. Тайните обаче една по една се търкулваха на сцената. Разкриваха пред обществото тъжната му съдба. Всяка една предизвикваше гадене и световъртеж. Надявахме се да е последна. А те край нямаха. Убедихме се, че не сме сгрешили, като излизахме срещу лютивия спрей. Задкулисието се поумърлуши. Аха да се засрами и … пак му се размина. Отсрамиха го. Този път помогнаха и мои любимци. Стана ясно, че противно на древния мит, кутията на Пандора можело и … да се затваря. С една такава … сглобка…

По отношение на затварящия механизъм полит инженерите надминаха очакванията. Щракна мазно. Напълни политиката с нежност. В медиите ужопоненти започнаха да флиртуват. Полетяха едни задявки. Толкова куртоазия не сме виждали и по сериалите! При това стечение на обстоятелствата романсът между Христо и Делян вече не изглежда неестествено...

Неочаквана нежност за очаквано статукво, мисля си. Ама как така статукво, сепвам се! Поглеждам в новинарския бюлетин с надежда да намеря опровержение. И … чета: най-големият успех на правителството Денков, било … преместването на МОЧА. Става ми ясно, че сме имали премиер с качества. И той успял да премине през мандата безследно. Докато управляваше, все се чудех, на кой ми напомня. Тази подчертана харизма. Сега се сетих – на Плевнелиев.

Едно само ѝ е лошо на новата безметежност. Ограби финансовия министър Асен Василев откъм лелеяна възможност за изява. А той чак в Харвард ходил да се готви за звездния миг. И - не се предаде. Успя да очарова обществото - с … имотни трансакции. Че то какъв финансов министър е един финансов министър, ако не е най-малкото експерт по … имотни трансакции? А и трансакцията не е ли също промяна? От един излиза – в друг влиза. Има го - нема го. Е, не точно промяната, на която народът беше казал „Амин!“…

Цял живот съм бил срещу враждебността. Така съм учен някога. Мисля, че беше в предучилищната група на детската градина. Да, но се оказва, че тези, които пропуснали забавачката, са … разбрали повече за живота. Докато мен ме учели, как да не се карам с другарчетата, те разбрали, колко важно е да си имаш враг. Че той пред обществото всичко оправдава. Кривнеш от пътя – извинен си. Врагът е виновен… Откакто Путин нападна Украйна, врагът е налице. Форсмажорни – един вид всеопрощаващи - обстоятелства. Путин обаче е изпечен хибридник. Явно е предвидил, какви компромиси ще предизвика войната му в западната демокрация. Че след тези компромиси западната демокрация може и да не е същата…

Свободата на словото например. И тя да залъкатуши като крива капла. Май най-вече в балоните на градската десница в социалните медии. Ама чакайте сега. Обърнете внимание. Градската десница не е фашизоид като Възраждане и Патриотите. Нито сталиноид като БСП. Стъпва напето – тя е гарант за свободно слово. Е да, ама я се опитайте в онези балони да кажете, че освобождението на България от османско владичество има нещо общо с Русия. На момента ставате невежа и … прикрит путинист. А ако си нямате работа и разясните, че в руско-турска освободителна война рамо до рамо са се били руски войници и български опълченци, вече се държите скандално. Вече сте … явен путинист.

Като се замисля, колко професори има в партиите на градската десница. Чудя се, защо не ограмотяват съпартийците. Вместо това вечните оплаквания. Обществото изпитвало неприязън към академичния елит. Било типично нашенско явление. Може обществото малко и да прекалява, но може и да счита академичния елит за неприемливо стеснителен. Пък той все да е галантен, дипломатичен. Да не обиди американските и европейските партньори. Ето това е … типично нашенско явление.

Едва ли партньорите биха имали нещо против да казваме истината. Нали затова ни интегрираха в ценностите си. Едва ли настояват да превърнем историята си в цирков номер. На Дисниленда в Скопие се смеят не по-малко от нас… Добре че поне правителството Денков се размина с втора мандатна победа – смяната на националния празник. Всъщност разминахме се всички ние, защото на тая работа край не ѝ се виждаше.

И така, за неутрализиране на националния ни враг – вероломния Путин, ПП/ДБ взе крути мерки. Отправи на ГЕРБ/ДПС евроатлантическа покана за баня. Започна се едно взаимно поливане, едно сапунисване, един теляк. Да изтече мръсотията. Да стегнем редиците пред врага. А и народът най-сетне да почувства жадуваната ПРОМЯНА. Участниците в сглобката да застанат пред него бели като кокичета. Чакайте малко. Делян и Влади не са ли още в Магнитски? Абе, кокичета…

Ако - не дай си Боже! – някога антиевропейци дойдат на власт, в ръце ще носят букети кокичета…