Карикатурните окарикатурени и операта "Селска чест"

Спомняте си тази стара езикова заигравка: ”Карикатурата на карикатуриста, не окарикатурява окарикатурените, а окарикатурява карикатуриста”.

Ние - българите, за сетен път доказваме, че сме наопаки.

Окарикатурените от великолепния художник Чавдар Николов карикатурни величия му отмъстиха: Забраниха сатиричните му рисунки в няколко сайта и една телевизия.

Дръпнаха му шалтера.

Спряха му кранчато.

Взеха му бамбото.

Така ще се гаврят и днес онези, за които смешните рисунки не са нищо повече от шарено петно до зодиака или кръстословицата на жълтото издание - подобно на вестник, което единствено си купуват заради “Момичето от 3-та страница”. Голото момиче, ако не сте разбрали.

За това и цензурираха Чавдар. Защото той е мислещ и знаещ артист. И великолепен рисувач. И демократ. И не на последно място грижовен и отговорен баща и съпруг.

И мой приятел и колега от четвърт век.

Журналист, който не е страдал от чорбаджиите си или от властите, не е никакъв журналист. Това също е някаква пак нашенска сентенция.

Но защо? Нали сме уж “демократи”, нали сме остров на стабилността и етническия мер. Нали сме…

Нищо подобно. Нищо не сме. Ние сме едни задръстени комплексари-хвалипръцковци, които не са мръднали ни на сантиметър от времето на поредното ни лелеяно и възпявано най-патриотично робство.

Добре все пак че Чавдар не е и в кауша, защото Александър Божинов - родоначалник на тези вестникарски рисунки у нас сам не помнеше колко пъти е преспивал и будувал из килиите на всяка придошла българска уж власт. Та и дори и при най-хуманната уж. Сталинистката. Ами Щуреца, него не го ли уби също споменатия герой от карикатурите му? И то с отминала давност шегата. Ех, нали писаното и нарисуваното остава…

Жендов и Бешков също не са щадени от сатрапите на комунизма. Димовски откровено бе “горен” в пещите на полиграфическия комбинат “Димитър Благоев”. А Тодор Цонев помните ли и неговата нерадостна съдба? И преди, и след преврата на 10 ноември.

Добре, това е история, ще речете, но сега защо? Защото сме в България. И защото глупакът не може да търпи някой да се присмива над скодоумието най-откровено. При това публично. Нали го излага пред чужденците. Ето защо.

И още, защото Чавдар Николов е талантлив, което значи, че е над всичките крамоли и дрязги. Защото той има определено място в културната история на страната ни и на Европа. А Б.Б. и Цецка Цачева ще си заминат като ланския сняг без спомен, или като спомен от Азорските острови, ама на пощенска карта. Не може да ги спаси от забрави дори съзнанието и на най-скрупольозния паметлив историк. Просто защото са прости, неуки и нямат нито ДНК, нито сетива да разбират различното.

А еднаквото за тях са аплаузите, венцехваленето и писма от рода на това, което приравнява Цветан Цветанов до Апостол на свободата и следовник на Бенковски.

Прочее, загубена работа.

Гниеща власт и държава. И именно затова скалпелните карикатури на Чавдар убождат и плашат. Вместо и най-естествено да бъдат разбирани, разчетени и да се приемат като нужното и необходимо лечение.

Работил съм с Чаво в пет издания. Всекидневници и седмичници.

Книги сме правили. И бели. Черпели сме се и сме пили неговото прекрасно вино от лозетo му в Джерман. Познавам родителите и семейството му. Възхищавам се от съпругата му.

А тези глупави цензори смятат, че по този начин ще сломят творец и артист от ранга на Чавдар Николов. Горчиво се лъжат. Даже много. Те ще го направят още по филигранен и остър.

И Чаво може само да им благодари за подаръка.

Защото има и още една поговорка, но този път латинска.

Онази, че животът е кратък, а изкуството било вечно. Това май го знае и Божо Димитров, който в антрактите между две действия от операта “Селска чест” може да го обясни и на чорбаджията си Бойко Борисов. Хубавото е, че няма да да има смелост.

А споменатата “Селска чест” все ще е най- посещаваната постановка из оперните театри в България. Докато ги има.

Защо ли?