Калин Терзийски: Какво ли ми пука?
От стр. 2
Ето един лек и игрив извод, между другото: Тия, които ни казват „Ти трябва да правиш така или не трябва да правиш еди как си...защото Господ иска така!...или защото Обществото иска така!...или защото Така трябва...! Та тия, дето ни казват така никога не изричат истинското си желание...А то е: Ти трябва да правиш така не защото Бог или Обществото така искат, а ЗАЩОТО НИЕ ИСКАМЕ ТАКА!
А изводът е, че щом някой ни заговори за Бог или Обществото и какво те искали от нас – да знаем, че обикновено става въпрос за егоистично изнудване...(та не казват ли във всички векове богатите и властните на бедните и зависимите: Отидете и се бийте с врага на Родината в името на Бог? И не го ли казват винаги само и единствено за своя изгода?)
И пак думите на бабата със свилената лунна слама вместо коса: Ти май плащаш голям данък „ообществено мнение”?
Но тоя път не към мене, а към всички нас.
Бъки ходеше на Попа. Не пиеше, като повечето там, прекалено много. Пийваше по някоя и друга бира. Говореше за Края на света. Но не като за някакъв ужас, както повечето хора...като за някакъв ужас, който ще ни наруши спокойното пазаруване от мола, ами като за нещо, за което трябва да се подготвим добре. И да се екипираме със сила и кураж: Скоро ще дойде! – казваше с блеснали очи той. – Трябва да сме готови! – все едно говореше за покоряване на Мамонтовата пещера.
Сега седя, Бъки е умрял, аз съм жив, хипи движението е намаляло с доста; и една буца пръст да отвлече морете, Европа се смалява (казва Джон Дън)...и не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб, казва пак Джон Дън...Бъки обаче е легенда и със сигурност е легенда, която ще дава кураж на такива като мене - да дават кураж на други – по-млади. Кураж да не плащат данък „общественото мнение”, поне не прекалено голям.
Време е като че ли хората да заживеят самостоятелно: ...
... да знаят сами какви са, какво правят, какво да правят занапред, кое е добро и кое е лошо за тях, накъде да вървят и защо... а не така, както сега – очаквайки някакви Други да са им вечен ментор, вечно огледало, вечна свекърва, вечен критик и вечен цербер!
И чета сега, че Ердоган и Путин щели да оправят тоя ужас в Сирия. И си представям как две империи ще оправят живота на двайсет милиона истински, живи хора, и си представям колко хора ще престанат да са живи от тоя сблъсък между абстрактната и отвратителна механика на империите и живата, действителна плът на живите хора...
И старото хипи в мен се обажда и иска от мен да отида и да се заключа с белезници за някоя влакова линия, по която от нашите военни заводи отива оръжие нанякъде, като нищо – и към Сирия... Но още по-старото хипи в мен, което повече харесва Буда, отколкото белезниците, казва: Запази спокойствие... Яростта никога не оправя нищо...
А всъщност и с белезници да се прикова към някоя релса на пътя на оръжията (с които така се гордее нашата глупашка икономика!), аз пак трябва да го направя в пълно спокойствие... Без ярост, гняв, злоба и вълнение.
Но може би все пак – с блеснал поглед!
Какво ли би казал Бъки по въпроса?