Из делниците на един луд (30 май-3 юни)

Понеделник, 30 май

Парламентарната група на БСП проведе изнесено заседание в Правец и постави цветя пред паметника на Тодор Живков.

26 години не можаха да докажат, че са се променили, но за един ден доказаха, че не са се променили. Прав е бил Живков да иска да го заровят с гъза нагоре. Познавал си е другарите и е знаел, че ще дойде време да ходят да целуват…

Утре, вторник, ИБ на партията ще проведе изнесено заседание в Благоевград и ще закичи и паметника на Димитър Благоев. Ще бия една поздравителна телеграма на Евгени Бакърджиев. Ако не беше взривил оная кочина с мумията, и там щяха да идат да турят цветя тия мискини! Съветските другари още ходят да кичат тяхната мумия.

Цветя за Живков?! Ах, Клио, Клио… Ти ква си дърта мръсница! Нали довчера Живков беше виновен за всичките зулуми в партията и държавата?! Нали затова другарите го остракираха и един само Бойко ходеше да го пази и да му масажира ушите в свободното време. И изведнъж цветя!

Не отричам, че червените имат нужда от известна диверсификация в сферата на идеите. Трябва да се тури край на либералния разгул от времето на Станишев. Но, според нас, трябваше да тръгнат наляво и напред, а не на наляво и назад. Но не сме ние човекът, дето ще им пречи да грешат.

Щели да предложат четири закона, които да гарантират повече държава в икономиката. Повече държава, по-малко държава… Дрън-дрън! Опитахме и с повече държава и с по-малко, сега опитваме и без хич. Все тая. Истината е, че трябва народ. Народите правят държавите, не ли?

Проучване на международната одитна компания Ърнст енд Янг показало, че 60% от висшите изпълнителни кадри в компаниите у нас са склонни към корупция.

Само 60%? Друг път. Особено пък като се има предвид, че одитиращите разглеждат като корупция и съвсем нормални практики, като промяна на финансови отчети, договори със задна дата, подаръци за бизнес партньори и други подобни дреболии. Та не знам как са получили само 60% склонни.

А, сетих се, останалите 40% вече са склонени. Тия 60% чакат подходящо предложение.

„24 часа”: „60 лева за селфи с Господ”.

Пенсиите, това е направо без пари! Възползвайте се. Ония от тъжните обреди искат хилядарки!

Пардон, подвел сме се от заглавието. Щото ние все се опитваме да мислим логично, дори и на места, където това е опасно, като във вестниците например. Разсъдихме, че понеже Господ никога не слиза, та желаещите снимка трябва да се качат при него. Логично. Но невярно. Часовете имали предвид да се снимаш в църквата. И по-специално в пазарджишка църква. По други места се намирало и по-евтино. В Добрич кандисвали и на 20 лв.

Навремето спорих дълго с един от пионерите кръстословичари. Носеше ми във вестника кръстословици, които само той може да реши. Кръстословиците трябвало да накарат човек да вземе речник, енциклопедия, да научи нещо ново от географията, от историята… Такива глупости. А ние му обяснявахме, че в съвременните медии кръстословицата има само една роля - да докаже на нашия читател, че е умен човек! А това може да направи само проста кръстословица.

И гледаме днешните вестници и не можем да се начудим откъде у млад човек, какъвто сме бил тогава, такава прозорливост? Не можете да отречете, че днес целият български печат това прави – с всеки свой брой, с всяка своя статия доказва на простия българин, че не е толкова прост. Поне от журналистите не е по-прост.

Вторник, 31 май

Изследване на Колектива за обществени интервенции и КТ "Подкрепа" твърди, че 2 621 782 българи, 36% от населението на страната, живеят в крайна бедност. Средният процент за ЕС бил 8,2%.

Не знам какво да мисля. От една страна бедността наистина е налице. От друга страна обаче няма кой да работи. Чета как се оплакват производителите на рози. Нямало берачи, при условие, че се изкарвали по 30 и повече лева на ден. Ама какво се чудя, като не мога да намеря човек да ми окоси двора в Пазарджик, хем давам 150 лева от една дума. Цял ден пият в хоремага и окайват бедността си. От „Икономист” веднъж пресметнаха почивните дни на народите и писаха, че ние сме най-бедни, но и най-мързеливи. И други изследвания навеждат на мисълта, че нещата са в корелация. Което дава известна надежда. Националното ни предразположение към кражби и корупция може да бъде изкоренено само с решителни промени в съдебната система. Което няма да стане скоро, ако изобщо стане. Докато мързелът се лекува. Преди години един читател ми писа, че в Америка му викали фибромиалгия (умора на мускулите) и открили лекарство, рекламирали го по телевизията. Да не ви излъжа, но звучеше нещо като кърпелин, тоягин, забравил съм. Все някога ще дойде и на нашия пазар. Боже, какъв пазар имаме...

Обаче за простотии не ни мързи.

„Днес представят първия български домейн на кирилица”, ликува „Новинар”. И с основание. Защото той е един от трите уникални домейна на различни азбуки в ЕС.

Какво обаче се оказва. Нали знаете вица за двамата българи екскурзианти в пещерата? „Айде пиши к.р и да тръгваме!” Е не е виц. Първият закупен адрес в домейна се казва „курза.ею”. 12 лева му излязло на собственика на сайта да си направи кефа. И се хвали: "Едни добре похарчени 12 лв." 

Абитуриентката от столицата Гергана Павлова отишла на бала не с луксозна лимузина, а с кон.

Гергана Павлова

Това е нищо! На кон и баба знае. Ние навремето се бяхме амбицирал да идем на магаре. Дедо имаше една магарица Бойка. Честно, не ви лъжем, Бойка се казваше. Тогава на частната собственост не се гледаше с добро око, та дядо я купи заедно с двама комшии, нещо като акционерно дружество. Обаче нали знаете как е с орташките магарета? Орташките работят много повече и ядат много по-малко от обикновените магарета. Та накрая, малко преди Бойка да опъне петалата, дядо изкупи дяловете на ортаците и магарето си стана само наше. Та затова д-р Филипов от дете може да язди. При това като индианец, без седла, самари и други лиготии. И тръгнахме с Бойка, та да направим фурор на нафуканите гражданчета. Обаче тъпото животно нещо не беше в настроение. Запецна на моста и не ще и не ще! Опитахме и с добро, и с лошо. Даже с лошо повече. Но магарето си е магаре! Дедо каза, че немало да тръгне, щото било събота. Магаре и шабат, да се спукаш… И накрая тате запали мерджана и отидохме да вземем момата от дома им. И тогава я имаше тази мода. Не вярвайте на такива като Екатерина Михайлова, дето казват, че по нейно време в Пазарджик кавалерите не вземали дамите с колите. Не е вярно, дамите ги вземаха.

Шегуваме се, бе! Не беше мерджан. Но другото е самата истина.

А пък Ирина Шейк се снимала с кози за следващия брой на списание Vogue. И тази сме я скъсал. Имаме снимка с овца, направена на Гергьовден 1965 г. Помним и овцата, Балицка се казваше. Чисто бяла и много красива.

Понякога, да ви кажа, много ни липсва селският живот. Е, не чак толкова много, че да се върнем на село, де. В такива моменти се сещаме за Жан-Жак. Казвал ли сме ви за неговата мечта да живее на село, да си има ябълкова градина, крава и любяща съпруга? И си купил градина, но жената не била любяща, а освен това довела и майка си, а кравата така и не се появила. Казвал сме го, ама сте забравили. Селските мечти често свършват така. Четохме вчера за един икономист, май от София, който зарязал питомното и отишъл да става пастир. Във вестника инсинуират, че бил последвал съвета на Борисов. Ама и така да е, пак сам си е виновен. Да го питаш къде е тръгнал. Дето написа една госпожа във Фейсбук, той като икономист не се справил, та като пастир ще се справи! И го набили, обрали и натирили. С една дума, натрупал бая опит. И на гърба си разбрал истината, че на теория може да няма разлика между теория и практика, но на практика има.