...имам маса, нямам стол, ходя бързо, кърмя в МОЛ
В понеделник срещу вторник, малко преди да се събудя, сънувах, че ми се обаждат от една голяма телевизионна продуцентска компания.
"Здрасти, искаме да снимаме филм за живота на Белла Барток и се чудехме дали ви представлява интерес", заяви в слушалката напет продуцентски глас и секунди, преди да реагирам, се събудих, защото телефонът ми в оня, другия, реалния живот звънеше, та се късаше.
Беше вторник, рано сутринта, а в слушалката девойка изгука - "Здравейте, господин Мицов, бихте ли дошъл в студиото на нашата телевизия, за да коментирате кърменето в МОЛ?".
Погледнах с безпомощен поглед и логично зададох въпроса - "Ама защо аз, аз какво общо имам с кърменето".
Както и да е, станах, направих си кафе, пуснах си телевизора, където за мое най–голямо учудване...
За най – голямо мое учудване около 10 мастити общественици, политици, интелектуалци във всички възможни телевизии коментираха...кърменето в МОЛ.
Пуснах си "Музика за струнни, ударни и челеста" от Белла Барток (много си падам във вторник сутрин да слушам бавните части, които вещаят апокалипсис, напълно атонални са и пасват идеално на настроението ми) и си направих двойно кафе с малко мляко (от ЛИДЛ, 1,59 лв, 3 процента масленост).
По същото време някъде около бермудския триъгълник на Министерски съвет, Президентство и Народно събрание едни хора седяха и обсъждаха революционни промени в здравеопазването, според които ако ти, батенце, в срок от 6 месеца не си платиш здравните осигуровки държавата и в частност безстрашния доФтур Москов ще те накара да плащаш за 15 години назад, щото иначе здравеопазване – йок.
Само че аз нямаше как да знам, че по това време на това място се случваше именно това велико събитие.
Аз седях, пиех кафе и гледах как двама социални антрополози, дузина политолози, трима философи, петима действащи политици и още седем – осем телевизионни водещи спореха за моралните норми, за еманципацията, забързаното ежедневие, равните права, псевдоморалът, либералното и консервативното начало и всичко това, пречупено през призмата на кърменето в непосредствена близост до магазинът за сутиени на втория етаж в МОЛ – а.
Отворих с нежелание лаптопа си. Имам лаптоп, купувал съм си го от МОЛ, но това е друга тема.
Отваряйки лаптопа изобщо не предполагах, че по същото време някой е купил „Виваком“, „Дунарит“ и „Авионамс“ за едно евро.
Не, аз нямаше как да знам, защото тъкмо ставах, Барток вече почти свършваше, а в социалните мрежи рязко започнаха да се появяват снимки на цици и пламенни постове за това как правилно трябва да се кърми детето, защото в МОЛ – а можело да се разболее, какви били тия майки да водят малките си деца в МОЛ – а как имало стаи за тая работа.
"А бе къде изчезнаха постовете за Путин и Обама, бе, не е честно“ - притесних се леко аз, но въпреки всичко намерих сила да стана, да се облека, да целуна жена ми и сина ми и да тръгна на бачкане.
Нямам никакъв спомен дали по радиото се говореше за кърмене. По инерция съм настроил радиото в колата на "Хоризонт", а там обикновено се говори за някакви неща, но на високоакадемичен стил, който ме кара да се напрягам повече, отколкото се напрягам, когато чета интервю с Ицо Хазарта на Ивайло Нойзи Цветков, особено в частта му за старото „Ауди“ на Иван Костов.
И така, вторникът лека–полека се катурна.
Бачках, взех пари назаем от един приятел, че не ми стигаха за ипотеката, после отново бачках, след това се прибрах у дома и обладан от странното усещане, че нещо не е наред си сипах една малка ракийка.
В този момент ми звънна един приятел.
"К'во става, кърмиш ли" - в опит да се пошегувам се обадих аз.
"Оф, може и така да се каже. Топлофикация са ме осъдили, без да разбера. Днес се събудих със запор, тичах да вземам пари назаем, тичах до ЧСИ–то. Всички ми обясниха, че можело да ме осъдят, без да ме призоват, можело да ме запорират, без да ме предупредят. Казаха ми да търся някакви пари, за да вдигнат запора. Дори не съм разбрал, бе, човек, как така те съдят, без да разбереш, не знам" - рече приятелят ми.
Опитах се да го успокоя – аз лично съм два пъти осъден по този начин и вече имам тренинг.
Но когато се опитах да кажа нещо, се усетих, че говоря за кърмене на разни институции у нас, ама в оня, как да кажа, сексуален смисъл на думата, който се употребява след третата ракия в мъжка компания.
Дали да си пусна нещо от Белла Барток?
Зачудих се, но после все пак любопитството надделя и вместо „Концерт за оркестър“ в изпълнение на оркестъра на романска Швейцария с диригент Ернст Ансерме си пуснах новините.
Къдрав латино младеж – депутат от ГЕРБ предлага 200 лева глоба за паркиране на тротоар.
Бойко Борисов съжалява, че народът му иска да управлява 20 години, но това едва ли е възможно.
Иван Иванов от ДСБ е вероятната нова "неполитическа" фигура, заставаща начело на КЕВР.
Радан Кънев слага партиите на диета.
И в точно този момент, усещайки, че като онази циганска дама, създала репликата „меринджей“ и аз изпитвам желание да "счупя тоз телевизор" получавам съобщение от Фейсбук.
"Бате, как си. Аз днес изтеглих потребителски кредит и си платих здравните осигуровки, че иначе лошо" - ми писа приятел от Видин.
Погледнах безпомощно телевизора, чашата с ракия, статиите за кърмене, новините, сякаш измислени от някой, който е дишал лепило.
И написах статус. Статусът беше кратко стихче.
"Имам маса, нямам стол
ходя бързо
кърмя в МОЛ".
След час имах 400 лайка. 60 коментара. 10 нови покани за приятелство.
...а междувременно животът си течеше. Никой нямаше да снима филм за Белла Барток, никой нямаше да оправи здравеопазването, никой нямаше да разчисти шуробаджанащината, никой нямаше да разкрие КОЙ стои на върха на хранителната пирамида, никой нямаше да промени законите така, че да са добри не само за институциите, но и за обикновения човек.
Просто всички бяха заети с кърменето.
В МОЛ...