Гадно, ама от сърце
Да е ясно – Цвети не е Цвети. Цвети е обобщен литературен герой.
Цвети е мадама. Леко провинциална, леко чалга, леко с лек нрав, ако ме разбирате… Цвети може да носи кафе. Тя е специалист по носене на кафе. Направо висшист носач.
Цвети пърха и прави това за което е създадена. Носи кафе на шефа.
- Шефе, кафе?
- К'во кафе, ма! Не кафе а барбальок трябва на шефа! Мухахаааа…
Шефът е шегобиец, ама никога не знаеш кога се шегува и кога - не. Цвети обаче не е притеснена. Тя е тесен специалист в широкия смисъл на думата.
Цвети оставя кафето. Цвети пада на колене. Няма как, ще носи каквото е нужно. Затъмнение. Чува се още веднъж „Мухахаааа…“
Нека превъртим лентата малко напред.
Цвети вече е известна. Кара джип и има на предното стъкло лепенка за инвалид. Тя не е инвалид, обаче котката на една нейна приятелка е, така че всичко е законно. Шофьорската ѝ книжка е купена, но пак всичко е законно. Цвети вече не носи кафе. Не носи и хламидии, защото един доктор я е излекувал. Носи радост на лесно и резко забогатели хора. Цвети им носи каквото и както трябва, защото е професионален носач. Цвети не работи, но има пари странно откъде. Цвети е прочела във Фейсбук, че парите не са всичко, а тя иска всичко. Иска да се реализира. Цвети създава своя модна линия. Цвети създава свой собствен парфюм, Цвети прави курс по лайфкоучинг. Всичко се проваля, но Цвети е заета и известна. Канят я в тв реалити формат. Цвети показва колко може да носи на пиене и ще прави секс, ама без да си признава. Ще твърди, че слънцето е планета дори и след като разбира, че не е, защото тя ще държи на думата си. Също така ще бъде себе си. (Заради това, последното, цяла България ще я обича.) След това Цвети става водеща на някакво предаване. Цвети фъфли и срича, обаче нищо. Говори глупости, но нищо. За да поддържа рейтинга на предаването си, Цвети се праска по дискотеките с бездарни футболисти. После се скарва с коафьора си. Това е ужасно, но ще се обяви за скандала на годината. Няколко вестника ще публикуват интервю на Цвети, която няма какво да каже, но снимките ще са полуголи. След кратко затишие и набиране на скорост Цвети ще я кандидатират за депутат. Ще влезе в парламента и ще започне да кове закони. Цвети ще си купи язовир и хотел на морето. Може и зам.-министър на нещо си да стане. Цвети вече е в борда на директорите на десетина предприятия. Цвети е бизнесмен, професор, ментор, стожер и, ако трябва, космонавт. Цвети вече знае, че като умре, ще кръстят улица на нейно име или поне една детска градина.
После иди, че не носи кафе.
А сега да се върнем в действителността.
Оттъмнение.
Кафето е изпито, шефа доволен вдига гащите и те съветва: „Бъди като Цвети!“
И к'во лошо виждаш?