Фундаментализъм

Фундаментализмът дава прост отговор на въпроса защо живеем зле – изменили сме на първоначалния смисъл на религията. Живеем зле, защото сме пренебрегнали основните постулати на вярата. Затова трябва да се върнем назад, към правилния смисъл на религиозните текстове. Всеки фундаментализъм е враждебен към заобикалящия го свят, защото именно той е изкривил истинския смисъл на словото Божие и е подлъгал вярващите.

Тази нагласа не е единствено и само религиозна. Само допреди двадесетина години живеехме в условията на идеологически фундаментализъм. Претенцията за живот съобразен единствено и само с първоосновата на вярата, в единствено правилния и истински смисъл на светите писания, зависи от това кой тълкува светите писания. Защото ние сами не можем да прозрем истината – трябват ни тълкуватели, посредници между нашето грешно живеене и религиозната истина.

Ислямът не е предразположен в по-голяма степен към фундаментализма, отколкото която и да било друга религия. Дори самото понятие „фундаментализъм” не е възникнало във връзка с исляма. Не е вярно това, че ислямът сам по себе си е агресивен или насърчава непоносимост към останалите религии. Както и всяка друга монотеистична религия, ислямът е самостоятелен, но пълноценен и ценен жизнен свят. Фундаментализмът превръща този свят в плоска и враждебна среда, в която на мястото на вярата все по-често се появява стремежа към власт.

Средата, в която възникна и се разви днешният войнстващ ислямски фундаментализъм бе доминирана от фалшиви идеи и нарастваща агресия. В началото на този век това бе антиглобализма, който в крайна сметка винаги е бил в самата си основа псевдо-марксистки и антиамерикански. Различни центрове на власт насърчаваха нелепиците за еднополюсния свят, в който сме щели да заживеем след като падна Берлинската стена. Бълнуванията на псевдо-марксизма описваха съвременното глобилазиращо се общество като вселенски класов конфликт – между Третия свят, който бил новия „пролетариат” и капитализма, олицетворяван от САЩ и Запада. В тази среда, ислямистката пропаганда се опита да представи своята версия за исляма като морална алтернатива на глобалното развитие.

Европа се превърна в център на ислямистката пропаганда. През последните десетилетия, поне две поколения амбициозни млади хора завършваха висшето си образование в Европа, за да се опитат да управляват собствените си страни, насърчавайки омраза към европейските ценности. Съдържанието на посланията, чрез което се опитват да легитимират присъствието си терористите от Ислямска държава, се създава в Европа, от хора с добро европейско образование, ненавиждащи и презиращи нашите ценности и начин на живот. Те се опитват да наложат своята изкривена представа за ислям на милионите мюсюлмани по света като героична битка срещу деградиралия свят на Запада. Тази пропаганда продължава да бъде насърчавана и разпространявана дори от потенциални мишени на ИДИЛ като Русия. Само защото допринася към общото противопоставяне срещу европейската цивилизация.

Първата мишена и жертва на ислямистката пропаганда са самите мюсюлмани. Тази изкривена до неузнаваемост представа за исляма се споделя изцяло от малки, но агресивни групи от терористи, но представена като „война за вярата”, като път към нов тип мъченичество, оказва влияние върху всеки мюсюлманин, независимо дали си дава сметка за това или не. Светът на исляма бе превърнат в бойно поле на враждуващи помежду си племена, кланове и обикновени групи на организираната престъпност.

Дълбокото непознаване и пренебрежение към ислямските ценности, е в основата на новата вълна от ксенофобия, която се надига в Европа. Това е огромен морален проблем. Европа не е готова да се противопостави решително на ислямския фундаментализъм, не с оръжие, а със силата на собствената си култура. Няма съмнение, че именно европейската култура и цивилизация е основната цел на ислямистите. Именно те се опитват да представят нашата цивилазиця като варварска, като двулична, защото твърдим че отстояваме правата на всеки човек, а сме превърнали хората в стока. Това е огромно ценностно предизвикателство, на което, поне засега, Европа не успява да отговори.
Европа трябва да признае и да оцени по достойнство ролята и значението на исляма в собственото си развитие. Това е единственият възможен път, по който можем да се противопоставим на ислямизма. България може да има своето водещо място в процеса на това осъзнаване, защото мюсюлманите, живеещи с нас от векове, не са поставени в ролята на декласирани имигранти, така както продължават да ги възприемат в част от европейските страни. Страната ни може да бъде компетентен и надежден партньор в дебата за отстояването на европейските ценности, при дължимото уважение и респект към ценностите на исляма.

Вместо това, през последните години, българите мюсюлмани се превърнаха в тактическа цел на ислямистката пропаганда. В началото на 90-те години, всичко това започна като изграждане на десетки нови джамии. След това децата на бедни семейства от Родопите заминаха да учат ислям в страни от Арабския свят. След това се върнаха като имами в собствените си села или бяха изпратени в други райони. Но, ислямската култура с която се върнаха се различаваше съществено от начина, по който възприемат вярата си техните родители. Този генерационен сблъсък остана встрани от общественото внимание, както и онова което се случваше през изминалите години. Затова днес мнозина изглеждат изненадани и дори изплашени от мащабите на проблема, пред който се изправихме.

Необходимостта от компетентно наблюдение над тези процеси не е израз на параноя или на плосък национал-популизъм. Ислямистката пропаганда е факт, както и усилията тя да се разпространи сред все по-широки групи от мюсюлмани. Противопоставянето срещу европейските ценности и съвременния начин на живот става все по-яростно. Това е реална заплаха, която не може да бъде подценявана, но и не трябва на свой ред да се превръща в основание за задълбочаване на недоверието и страха. Защото именно тогава тя ще е постигнала целите си.

Групите от хора, които са готови да се поставят в услуга на ислямския фундаментализъм са малки, но проектирани върху съществуващото у нас недоверие към институциите, базисно усещане за несправедливост и страх от бъдещето, те са в състояние да предизвикат търсения ефект. Тероризмът е преди всичко насаждане на усещане за страх и несигурност сред големи групи от хора. В този смисъл сме изправени пред проблем, на който все още не успяваме да противостоим достатъчно ефективно.

Истинската заплаха не може да се сведе до отделни фигури, до хора приписали си статуса на единствени тълкуватели на Корана или на единствено достоверни тълкуватели на световния ред. В своята дълбока основа, страхът от разрастването на ислямистката агресия, се основава на собственото ни колебание, на степента в която ние самите сме склонни да подложим на съмнение вярата, културата и ценностите си. Фундаментализмът разчита на недоверието в собствените ни сили, на усещането за провал и изолация, на безпомощната ни агресия срещу другите.

Заплахата е в самите нас. Колкото по-трудно ни изглежда да подреждаме живота си спрямо определени ценности, правила и принципи, толкова по-лесно е да приемем, че причината за това се крие в митичния Запад, САЩ, евреите или световните тайни общества. Колкото по-дълбоко потъваме в представата за собствената ни периферност и незначителност, толкова по-силен ще бъде страха от фундаментализма и по-агресивна ще бъде реакцията ни спрямо всички, които се различават от нас. Колкото повече се опитваме да заличим чуждото различие, толкова повече затъваме в същата тази фундаменталистка нагласа, срещу която привидно се борим. Никой друг, освен нас самите, не може да застраши единството и ценността на българската национална общност.