Феноменология на дърдоренето

В тази държава се оказа ,че липсават мъже. В прекия и преносен смисъл Всички у нас вече ходят с бермуди и уеднаквяват не само половата си, но и характеристичната си индентичност. Пример за полова еволюция е г-жа Мая Манолова, която по думите на колегата и-депутатът Кирил Добрев изречени от парламентарната трибуна била, ни повече ни по-малко: “ Пич”!

Ха така!

Тотален нонсес за консервативно мислещите и за онези, които все още вярват че бебета са плод на междуполовата любов? За това жителката на града с термалните води под Хисарлъка и адвокат можеше да го осъди, защото така той предначерта биологичното и демографското и бъдеще. Как бихте се чувствали, ако дете в в забавачката рече на учителката, мама е пич, а тате... да спрем до тук!

Същият споменат изследовател на индентичности К.Д. обаче се оказа: ”Парцал като баща си!” /бивш БСП депутат и министър Николай Добрев от недалечното минало/.

Тази горчива истина откри след дълги наблюдения и душевен катарзис политоложката и шефката на кабинета на Сергей Станишев, другарката Татяна Буруджиева/. Тя има и някакви титли, но едва ли те са получени за лабораторни изследвания върху пачаврите и миещите препарати на обслужващия апарат в обгрижваната от нея държава. За своя баща разбира се мълчи гробовно /защото тайна великая эст/ и се обижда, когато някой го нарича физически и фактически ликвидатор и терорист, съпричастен в убийството на политически дейци от епохата преди Съветската военна инвазия в България. Може и да е права, кръвта трудно се превръща във вода или дори в така успешно внедрената във вените ни водка...

И така, в шеги, забави и каламбури. Взаимни удари по кокълчетата на глезените над обувките “БАТЯ” преминава работният ден на любимите иначе народни избраници.

Или както пише Ярослав Хашек в гениалния си труд “Храбрия войник Швейк”:

“Един каже едно, друг друго и така делото преуспява!”

Преуспява, преуспява, но България загина.

Това последното изречение толкова пъти е написано в последната седмица, че може да стане лого на туристическа кампания.

Просто да каним чужденците тук и те срещу дребни пари наистина да присъстват на загиването на една отделна взета държава. При това с 1300 годишна история и около 100 вампирски скелета. /Според Б.Димитров-проф./.

И този път, никак, ама никак няма да се изложим пред чужденците.

Основните оперетни аркашки, които участват в сериалката "Потъването и загиването на България", заради зрителския интерес дори измислиха и фалшив финал на реалитито:

Избори!

И пак така, по швейковски. Един-едно, друг-друго...

Календарът полудя от червени сини, виолетови и всепартийно оцветени овалчета.

Но, когато един финал е фалшив, той има за цел да продължи, а не да свърши. Щото именно кърваво очакваната развръзка носи пари. Много пари. Директно от банки и трезори. Всякакви...

По няколко причини.

Първо завишените хонорари на финала на лентата и сантименталните прощални сълзи и монолози, които аджеба, могат да се запомнят от реципиентите.

Ще се запомнят, ама единствено като призив да се хвърлят камъни и дървье по вече опротивялата дори и на столетниците - жители на село Малък Мегдан, сграда на Народното събрание в центъра на София.

Онази с наистина вече оказало се нелепо и излишно патриотично пояснение за значимостта й:

”Съединението прави силата”.

НИ СЪЕДИНЕНИЕ,НИ СИЛА.

Нищо не сътворява!

По-разединена институция в страната и по-хилава няма и в специализираните лечебници по рехабилитация за недоносени младенци.

Нека само да разчетем, като хора завършили пети начален клас на основното училище.

Лидерът на позитанците Сергей Станишев успокои най-сетне електората си, че отива да го защитава в Европа. И дори нас да защитава, дълбоко невярващите в неговите идеологии, умения на лидер, политик, общественик и европейски диалогичен мъж. Искрените му и въртеливи безсмислени напъни да седи на две табуретки модел “Тодор Живков” се провалиха. Статутът му априори предложи прилична интелектуална и сантиментална почивка в центъра на Брюксел. Според Европейската конституция. Вчера съвсем случайно българският парламент не можа да легитимира напускането му на меката на националната законодателна власт. Някало кворум-видите ли...

Сиреч, човеците не се събрали и не му дали отпусното свидетелство. Това спира и отиването му в европейският Ханаан на държавността. Ти да видиш!

Какво значи това?

Нищо повече от нож в гърба от свои или чужди доброжелатели или най-вероятното: Промяна в сценария на последните серии от този мъчителен и гаден медиен и партиен проект-сериал, в който ние сме миманс, а “звездите от политиката” се ругаят, дерат ризи, обичат си пред камерата и плачат, подобно индийски филм от същи споменат чешит. Да, ама в ония кинокартини поне знаеш, че ако не утре, то поне след 400 серии, влюбените ще се оженят и всичко ще свърши със слонове и зурни, а тук ни консумират брака, ни намират нови партньори.

Само зурни се надуват и ние магаретата сме в едър план. Върху нас минават надписите на новите цени на петрола и другите енергийни продукти. Забавно, нали? И поучително...

Споменавам партньори ни напразно, защото далаверата с изборите се проточи като върволица от кренвирши, които нито сурови, нито след термична обработка стават за нещо. Сегашните ни политически “мъдреци” също не стават за никаква консумация.

За комуникация да не говорим. Още не сме се докарали до термичната им обработка, но тяхното нагло поведение, може да доведе и до това, което е разбира се пагубно и вандалско.

Нека си припомним “Свети Витовото хоро” край бившия Партиен дом преди десетилетия. Нека видим документалните кадри и да се възмутим, и да се вразумим. Всички.

Първо тези, дето се правят на необходими, а после и ние, които наистина сме им необходими.

Защото, ако още една вълна се юрне извън България, ни Станишев, ни Местан, ни Борисов, ни “Новия” изоглавен и вманиачен политик имат върху кого да сатрапстват вербално и законотворчески.

Антрактът свърши. Дълго се проточи този безсмислен сериал на взаимната ненавист и мерене на части от фитнес тела. Това нам не е нужно. Пък и само с хляб не се живее. Трябват и гащи, и ботуши, и лопати, и кофи, и вода, и пътища. Защото наводнението в половин България е само ремарка от онова, което ние сами, без помощта на природата, сме си докарали и ще го взривим с непукизма си и шопското, тракийското или торлашкото си скодоумие.

Чувам, че Михаил Миков, щял да става шеф на БСП/БКП и да оправи работата. Вятър и мъгла. Хич не ми пука, кой ще бъде партиен лидер на една затихваща и отиваща си в небитието политическа формация. Нам ни е нужен умен, схватлив, работлив и човечен управник, който да ни убеди, че за едно десетилетие ще свърши неотложните дела, затлачили страната и пратили я там, където и дяволите не искат да обитават. И в никакъв случай Орешарски.

Този бъдещ дълго търсен човек, макар и априори диалогичен, не трябва да се подава на песните на партийните сирени и засега отлага предрешените избори за неопределено време.

Промените трябва да започнат сега.

Другото е флайтокс и сръбска музика, която въпреки националната ни чалга все още звучи от копторите на назаконните малцинствени къщи. От класните стаи, от скъпите локали и от мозъците на “успелите депутати”, които ни докараха да се срамуваме от името и произхода си.Да пътуваме като в етиопски влакове , да живеем със страх от медицината, която не е помощ, а финансова и психическа заплаха и да се молим да ни погребе някоя поредно наводнение.

Прекрасен и безплатен изход за един тотално провален живот и несъстояла се демократична мечта. А всичко това е скрито в онази безкрайна система на нищоправенето, наречена от някой много зъл идиот:

ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ДЪРДОРЕНЕТО!

Какво е това ли?

Всичко, което прочетохте.

Ако ви е малко, включете мъждукащите си телевизори (ако сте си платили електричеството) и погледайте няколко минути прякото предаване от Народното събрание.

То се нарича парламентарен контрол. Е, това е феноменология на дърдоренето. Но не го гледайте повече от 5 минути и то с противогаз.

Защото това е вредно за вашето здраве.