Фалшиви дипломи за покварени хора

Преди няколко дни някои медии съобщиха, че е била разбита организирана престъпна група за търговия с фалшиви дипломи за средно и висше образование. Залавянето на участниците в нея е безспорен успех за правоохранителните органи. Ала той не може да скрие някои естествено възникващи питания, сред които се откроява въпросът: що за хора са си купували тази „стока”. Не толкова интересни – поне за мен – са питанията кой, как и защо я е предлагал. Отговорът на последното е очевиден – задоволявала се е определена „потребност” на част от населението. Появили са се клиенти, чиито „нужди” са били удовлетворени от инициативни бизнесмени. Така погледната покупко-продажбата на образователни „документи” намира своето логично обяснение.

Ала да се върнем към главния въпрос: какво представляват хората, готови да платят за придобиване на „ценни книжа” без покритие от знания и умения. Очевидно те не виждат нищо нередно в своите действия, тъй като съвсем честно са платили за „стоката”. Вероятно се учудват и от класифицирането на постъпките им като морално осъдителни – нали са спазили принципа „пито-платено”. Още повече, че наблюдават напълно законно функциониращия и постоянно разрастващ се бизнес с образователни услуги, за който държавата си затваря очите. Съвсем спокойно работят фирми, предоставящи всякакви разработки на ученици и студенти, с които може да се осигури успешното приключване на „обучението” по която и да е учебна дисциплина. В перверзната логика на купувачите на дипломи изглежда в реда на нещата да можеш да си купиш краен „продукт” за няколко хиляди лева, вместо да плащаш многократно по няколко десетки лева за „вземане” на отделни изпити.

Настоящите „схеми” за измама в родното образование бележат пореден етап в процеса на неговия нравствен упадък.

Началото на моралната му деградация се губи във времето, но през последните десетилетия последователно се появяваха редица нови нейни форми. Тук ще спомена само две, получили широко разпространение. Първата са така наречените „частни уроци” – често давани от редовните учители на своите ученици, чрез които последните се очаква да попълнят неусвоените в училище знания и умения, т.е. да компенсират недобре свършената в клас работа. Втората беше позната като „кандидат-студентски курсове”, в рамките на които желаещите да станат студенти получаваха наготово „развити теми” от университетски преподаватели и бъдещи проверители на техните разработки, чието зазубряне и възпроизвеждане на изпитите гарантираше попадане в желаното висше училище. В тази „неформална” индустрия активно участваха учители и преподаватели, които лично се обогатяваха от нея. Те не се срамуваха от своето поведение, което тихомълком бе получило одобрението на обществото и държавата. Оправданието им бе, че техните възпитаници все пак научават нещо и постигат с труд желаните цели.

Днес обществото, държавата и образователната система биват мамени открито, без дори привидно да се спазват нормите за приличие. Представянето на чужди разработки за свои вече се смята за нещо в реда на нещата от обучаемите, а и от немалка част от обучаващите. Преписването или прякото купуване на решения на задания е на път да се превърне в неписана норма. Копирането от интернет на готови есета, реферати, курсови работи, магистърски тези и пр. без полагане на лични усилия за тяхната подготовка, се превръща в масова практика, срещу която отделните учители и преподаватели са безпомощни да се противопоставят. Ръководителите на учебните заведения се „разсейват” или широко си затварят очите за нея в името на успешното „обучение” на своите питомци, т. е. на оцеляването на оглавяваните от тях образователни звена. Управляващите сферата на образованието на държавно ниво се правят, че не забелязват нищо и изобщо не предприемат мерки за справяне с тази напаст.

Купуването на дипломи е най-яркото свидетелство за моралния фалит на преките участници в тази публична измама. То обаче е и белег на нравствения банкрут на образователната ни система, която тихомълком се примирява с това уродливо явление. В крайна сметка става дума за поквара на цялото общество, което безучастно го подминава или наблюдава с безразличие неговото разрастване. Това и редица подобни феномени недвусмислено напомнят за започналата преди десетилетия и достигаща днес своя пик ценностна деградация на нашето общество, в което вече не действат елементарните норми за човешка почтеност: „не лъжи”, „не мами”, „не кради чуждия труд”, „върши си почтено работата”, „изпълнявай своите задължения”.

Засега купуването на свидетелства за завършено „образование” все още се преследва от закона. Обаче не толкова драстичните форми на корумпиране в тази обществена сфера постепенно стават морално приемливи за все повече хора. Мълчаливото съгласие с неговото разпространение е един от способите на изпразването от перспектива на българското образование. Не е случайно, че по-добре подготвените, амбициозни и омерзени от непочтените нрави млади сънародници от елитните училища масово го загърбват и заминават да учат в чужбина. Тук остават хората, които добре се приспособяват към измамната действителност, в която доминират фалш и илюзия за нормалност. В тази действителност тържествуват покварените хора с фалшиви дипломи. Тези, които възприемат фалшиви новини и се хранят с фалшиви храни. Готовите да съществуват в измислена действителност на безспирен възход и бодрячески оптимизъм. Задоволяващите се с живота-менте, обитаващи въображаем свят на привидно благосъстояние и показни постижения. А всъщност населяващи една убога реалност на тържествуваща посредственост и преследване на всеки, който не желае да е съучастник в нейното поддържане и възхвала.