Доле у ниското

Николай Фенерски,

Ей, ораа, добар ли ви е живота? Още ли тръпите тоа смрадуляк по градищата, ми се не дигате да си фащате пъкя накъде село, да ви се отвори дУша, да ви олекне на срце, да литнете баре сеги у тва новородено време, стига с тава пълзенье из прахоляците и рапаяците на пуста опустела София...

Его е, стегна ме шапката и мене, не седи ми се тука у мизерията, качих си кололото на влака и айда. Не моа тръпа я сичко живо да трепери от радос, да чурулика оня ми ти врабчетор като сбръкан, а я да продължавам вегетирането. И оп, с кололото та на гарата. А влака за Мездра и Видин го композирват на последния най-селски коловоз, такава ни е съдбата винаги била, и влаковете за нататика са най-накраа, та още на гарата усещаш разликата и ти става драго, че си отвадаш у вазе, дето майкя ти ти е сготвила чорбица от домашна кокошка... Перон 13 подсказва, че Резервата е у друго измерение.

Връзвам си коня на последната врата на последния вагон и седам у най-близкото купе. 7 заранта е, а денят вече си личи, че е от ония, дето си струва цела година да ги чакаш. У купето сме петима човека, от които двама дедковци по на 75+. Приказват си на висок глас за политика, па на мене мед ми капе на сърцето от тейния правилен говор. Гъграт си щуротии иначе, по-младият вика, че Цветанов е доказано виновен и Лиляна го била доказала с некаква си реплика. А по-дрътият му обеснява, че всичкото това са бошлаф работи и не може нищо да е доказано. Умен старец. После вика това са сценарии. Седят си двамцата един до друг с шапките на главите и в сивичкия дрескод на пенсионерското си битие и си личи, че са стари приятеле. Радват се, че още имат възможност да гледат света бели.

Тия техни шапки - по-старият носи захабена шапка с козирка с надпис отпред „Капка по капка - живот!“, може би му е останала от некоя кръводарителска акция, когато още кръвта му е била силна. Другият има на главата си сив плетен на дебели куки каскет. Приличат на остарели врабци. Багажът им се състои от един голем кошник и една от ония чанти, изплетени от червени, сини и бели найлонови нишки.

Лепкавата миризма на БДЖ се наслагва връху мене. Усещам я по кожата на дланите си, некак си са почти лепкави. Миризмата е навсекъде, вътре в БДЖ витае духът на БДЖ, това са същите влакове и купета, с които пътувахме преду двайсетина години... Железниците са най-яркото свидетелство за състоянието на дръжавата ни. Обаче ония горе глъмере на влак не са се качвале скоро, техните бутове сал у мерцедеси се тръкаят, доле не обичат да слазат, на електората си му пращат само своите снимки и послания, друго не е заслужил и без това. Електоратът доле се радва на пролетното време, обсъжда ония горе като герои от сапунен сериал и си носи старите дрехи с достойнство.

Стоварвам се на гара Мездра-Юг, фръгам си на очите шепа вода на чешмичката и хващам посока Мездра. В центъра на градчето ям две банички, пия нещо за ободряване и права малко снимки. Става девет и половина и тръгвам по маршрута през селата накъм Бела Слатина. Чакат ме 57 километра изморителни удоволствия. В Мездра се усеща живот, отворени са десетина кафенета, петък сутрин по улиците има хора. Сравнително живо е, налага се това уточнение, щото с всеки изминат километър ставаше все по-спокойно и безлюдно.

Без емоции требва да се разказват такива картини, каквито се виждат по шосетата на Резервата. Бетонени скелети на динозаври, служили некога като заводи и фабрики, изтърбушени бивши детски градини, училища, читалища, църкви. Тук-таме некой представител на орките упражнява единствения вид икономика, която познава - събираческата. Влачи количка с ръждиви ламарини дрътият, а край него подтичва детето му, осъдено на същата съдба като татко си. По селата е зелено, мирише на люляци, народът стега великденско-гергьовските празници, от десетина къщи само в една има живот, младите са си дошле от градовете, старите ги посрещат с трапези. Сигурно им се оплакват - от болежките, от набезите на орките, от вечния недоимък. За неколко дена ще им се пооплачат, ще си поприказват, па ще се разделат отново, щото тия весели дни винаги свръшват бръже.

И предизборните плакати из пустите улици, по счупените автобусни спирки, край некролозите на централния площад се вписват в обстановката. Планът „Сидеров“ пише на един плакат, имитации на разни други исторически планове от други епохи, до него Бойко сочи нещо на друга агитация... Вяла кампания, пиарите са ги посъветвале да не се натрапват прекалено, щото народът ги е намразил вече. А голема част от народа ми разправа, че са си свикнали с Бойко и че не им се сменуват никакви управници, та ще пущат ратишки пак за него. Планът „Борисов“, планът „Станишев“ - всички те са сценарии, дето вика оня дедо у влака. Но има нещо, една особеност, която вади очите в кампанията тоа път. И тва е неимоверното усилие, което полагат все повече кукли на конци да компрометират тъповатия Цецоу. Всеки ден се включва по още един високоплатен клакьор в изкуствено раздуханото мероприятие. Колко ли им шарят на Лиляна, Сидеров и подобни отрепки, за да заявят по телевизорите, че Цветанов ги е подслушвал лично с ей това големото ушенце? Сигурно сумата е с шест нули. Не може да е по-малко, като им гледам хъса. Костов обаче се е досетил, че проблемът не е у самите сересета - по телевизора заяви, че народът се не вълнува от темата.

Изминал съм трийсетина километра и спирам за почивка. Безвремието ми дава енергия, зарежда ме с оптимизъм, това още не са ни го отнели. Некоги имаше едно хумористично международно списание с название „Апропо“, от него ми се е врезала една картина у главата или по-скоро нейното заглавие: „И бедният може да се радва“. Доле в ниското радостите са по-истински и не ги разменям за никакви финансови благоденствия. Влазам в магазиня на едно от селата да си взема нещо за пиене, в ъгъла бръмчи телевизор, а вътре в телевизора бръмчи Сидеров - присъединява се към останалите активирани срещу Цвъц единици. Никога не сме защитавали тва подобие на политик и министър Цв., винаги сме си казвале право куме у очи, че той е един силно ограничен тип, който нема качествата да заема дръжавнически пост. Но пак го повтараме - требва у случая да се заяви ясно, че така нареченият скандал с подслушването не е никакъв скандал, а изфабрикувано от хора с пари и интереси събитие, чиято крайна цел е все още неясна. Но крокодилът А. Петров чака с отворена паст и течащи от кеф сълзици Цв. да загуби протекцията на службите за сигурност и дръжавата, за да го налапа на един път. Ше го глътне като боа как глъта зайче. Сравнете психиката на един престъпник, способен на всичко, психиката на обучен хладнокръвен тип със същата на един случаен физкулкурник... Жал ще ви стане.

А народният гений е сътворил и изборната бьолетина:

Бьолетината казва всичко. Нарисувале са го за прегледнос. Компрометираха всички добри идеи - включително и патриотичната. Мисиите на помиярите са изпълнени. А „Капитал“ пущи поредица от статии, размишляващи по въпроса как да се гласува протестно - да не се гласува, да се гласува с бела бюлетина, да се надраска нещо върху бюлетината, примерно да туриш още едно квадратче, да отметнеш у него и срещу него да напишеш за кого гласуваш - за Курамиянко. И той също са е кандидатирал, завалията. И всичко вече е толко гнило и толко проядено отвътре, че отговор на въпроса да гласувам или да не гласувам още не мога да го намера. Другата половина от народа, дето не е за Бойко, мисли същото като мене.

На краа на прехода съм. Спирам кололото и седам на сенкя под едно дръво да подзепам малко пейзажи. Поизморил съм се, ама се усещам победител. Надделех над пъкя и сега. Човек сам требва да си създава предизвикателства и да ги преодолева. И отново се убеждавам, че за да имаш трезвена преценка за околната среда, требва да слезнеш доле у ниското. Да послушаш ората, да погледаш лицата им, да се заврънеш тама, откъде си тръгнал. И обратното. Колко повече се отдалечаваш от тия места и хора, толкова повече ще бъдеш измамен и омагьосан. И ме напушва смех, като си представа как нищо нема да разберат ората от другите околии на Родината, коги чуат репликата, де чух и язе у едно от селата. Типично обръщение, ползвано често от всички тука. Една комшийка викна на другата „Ама, Вацо, добар ли ти е живота?“...

Койото изобщо не е въпрос и съдръжа у себе си одговора на сичките ви въпросе. Включително и за кого да пущите ратишката на 12.

И те така те, бацета и бацки. Почва страстната седмица. Пожелавам ви ползотворни страдания у таа връзка.

Послепис:

Съвсем случайно на Велики понеделник у центъра на Бела Слатина съвпаднаха неколко исторически събития: традиционният понеделнишки пазар плюс концерт на местната гръбава власт с надслов „Пръва копка” по некакъв си нов проект, от едната стран на площада се раздават безплатни кофти миришещи кебапчета, гладните орки се бутат и натискат, полицията ги варди да се не изтрепат, другите хорица са се скриле на сенкя и чакат появяването на военната духова музика, кметът край сцената си чака реда, до него отчето чака да поръси багера със светена вода, останалите официални лица са засмени и превъзбудени, камерите на кабеларката снимат само напред, за да не хванат случайно некоа мангуста и празните столове в кадър. Съвсем случайно разкопаването на улиците почва точно по време на предизборната кампания, нищо лошо не можем да заподозрем у съвпаденията. Сред насъбралото се множество обикалят и три кукли в цел ръст, трима, дегизирани на Дянков, Цветанов и Борисов, се разождат по центъра и приказват глупости по безжичните си микрофончета. Театърът е предвъзрожденски, създава се митология, едните от сцената дават на народа зрелища и кебапчета, другите доле имитират лидерите на ония горе, а рекох ужким, че кампанията била вяла... Концерт „Пръва копка” почна. На сцената излезнаха трима певци с бели ризи и черни панталони и запеха руски песни. „Ваше благородие, госпожа Победа, значи песничката ни не е докрай изпета. Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта”… Столовете си останаха празни, орките изедоха кебапете, камерите снимаха единствено пред себе си. Големите разстояния между присъстващите на площада навеваха скръб. Декоративната власт на знаменцата, светлинките и пръвите копки ще продължи да ни ментосва, че връши работа с некакви си там пари. Всъщност с една малка частичка от парите, откраднати от назе през годините.