OffNews.bg

Демокрацията и гърците

Колкото повече битки Алексис Ципрас губеше в сблъсъка си с ЕС, толкова повече говореше за Гърция като за родина на демокрацията, която е заплашена от европейските авторитаристи. Онзиденшната му подпалваческа реч, подтикваща гърците да застанат като стена срещу останалите европейски страни, също включваше неща като:

„Гърция, люлката на демокрацията, трябва да изпрати ярко демократично послание на европейската и световната общност.”

Освен, че не разбира нито от икономика, нито от политика, младият Алексис очевидно е бягал от часовете по история. Защото, ако не беше, би знаел, че когато Гърция е била люлката на демокрацията, самата демокрация е била смятана за „девиантен” или „лош” тип политическо устройство. И е носила доста опасности. 

Нещата са изяснени още от Платон, но окончателната дума, в онази Гърция, е на неговия ученик Аристотел. След като изследва над 150 устройства на различни гръцки градове-държави, Аристотел стига до извода, че има 6 вида държавни устройства – три правилни и три неправилни (девиантни).

Когато един човек управлява в обща полза, това е монархия. Когато група управлява в обща полза, това е аристокрация. Когато мнозинството управлява в обща полза, това е полития. Това са правилните устройства, защото техният бенефициент са всички граждани.

Неправилните форми на устройство са един вид отровни двойници на правилните, защото управляващите действат в своя лична полза. И така, когато един управлява в своя полза, това е тирания. Когато е група – това е олигархия. А когато е мнозинството – това е демокрация.

Да цитираме самия Аристотел:

„Всяко девиантно устройство е направено така, че да действа в полза на управлаващите; например, демокрацията е управление в полза на бедните. И никое от тези девиантни устройства няма за цел благото на всеки вид граждани” („Политика” 1279б:4-10). 

Като всяко девиантно устройство, древната демокрация е нетрайно управление, бидейки пълно, вътре в себе си, с цъкащи бомби. Да чуем Аристотел:

„Основната причина за падането на демокрациите е скандалното поведение на демагозите. Като нападат богатите и имотните, те (демагозите)... насъскват мнозинството да ги нападне и обезкърви. По този начин демокрациите са се разпадали на много места: Кос, Родос, Хераклия, Мегара... Така биват унищожавани демокрациите. За да добият подкрепата на народа, демагозите предлагат несправедливо третиране на по-видните граждани... като ги принуждават да си сдадат имотите, или да ги предадат за преразпределение, или да си харчат парите за публични услуги; или, след като са наклеветени и опозорени, да им бъдат насила конфискувани имотите.” („Политика” 1304б:20 – 1305а7).

Ако беше внимавал в час, Ципрас щеше да види сегашната си политика в този цитат. Единствената разлика е, че богатите и видните, против които насъсква населението, са останалите народи в еврозоната, някои от които – доста по-бедни от неговия. По странно стечение на обстоятелствата, обаче, този инак ултра-ляв радикал така не каза и дума против родните му гръцки олигарси, които не само задушават икономиката, но и не плащат данъци.

А ако беше видял себе си в писанията Аристотелеви, Ципрас щеше да е наясно, с какъв точно огън си играе. Защото Аристотел е категоричен:

„Окончателният вид демокрация е тиранията”. („Политика” 1312б: 4-6)

Как става това? Ето как. След като, насъсквано от демагозите си, населението обере богатите и изяде обраното, внезапно се оказва без нищо. Малко по-късно, след като известно време гладува, населението започва да търси виновника: Как стана така, че хем взехме всичко на богатите, хем няма манджа? В търсене на виновника се хващат за гушите, докато накрая всички не изревават: „Абе да дойде някой да ни оправи!” И си получават полагащия им се тиранин.

Трябва да се внимава в час по история. Особено – ако си грък.