Да се боднем на очи

За по-малко от година управление министърът на образованието успя да стане истински „любимец“ на православните в България. А това си е постижение, предвид предшествениците му на този пост. Не че и те не са игнорирали традиционната за България вяра, но Танев просто сякаш си е поставил за цел да дразни. Първо на една матура се появи тема за йога. Стана скандал, та чак Светият Синод се обади. Някакви чиновници се оправдаха, че било случайно. И тъкмо се размина и отново „случайно“ се появи след месец още една тема за йога на зрелостен изпит. Сега пък министърът издаде заповед за религиозна ваканция на децата, изповядващи ислям. Това последното не е прецедент. Още трима просветни министри преди него са го правили, но това не означава, че тази заповед е правилна.

Помните ли многобройните опити през последните години в училище да се въведе предмет „Религия“? Всички предложения бяха отказвани с един безпардонен и неподлежащ на коментар тон: „Училището е светско!“ Добре, сега можем съвсем спокойно да кажем, че това понятие „светско“ е доста разтегателно. Но да се върна на темата за религиозната ваканция на учениците.

Нямам нищо против мюсюлманчетата да почиват за Курбан байрама два дни. Не става дума за дребнавост. Въпросът е защо трябва да бъдат по-привилегировани от всички останали? Ако толкова много сме се загрижили за малцинствата, то защо ощетяваме децата на католиците и арменците, например? Те нямат ли свои празници? Да изреждам ли всички религиозни деноминации, официално регистрирани в България? Защо за едни малцинства да може, а за други не? Чувам, че някои обясняват решението с това, че мюсюлманите бил най-многобройни след православните. Тогава трябва в някой закон някъде да се вкара процентна бариера, както за влизане в парламента. Над 4 процента почиват, под 4 си налягат парцалите и ходят на училище. Обаче такава процентна бариера няма. Затова не става ясно защо децата-мюсюлманчета могат да почиват с два дни повече от всички останали. Някой ще каже: „Ами как се почива за православните празници?“ Този паралел е крайно неподходящ, понеже Рождество Христово и Възкресение са официални почивни дни за цялата държава, в това число и за мюсюлманите, и за атеистите. Ако това са религиозни ваканции, защо тогава всички деца ще почиват в тези дни?

В този смисъл Танев ползва за обяснение едно решение на Министерския съвет, което пък се позовава на Кодекса на труда и изобщо не се отнася за училището. Във въпросното решение 814 на Министерския съвет от 11 декември 2014 г. се определят дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното за 2015 г. Но то се отнася не за образованието, а за работещите, които имат право да вземат платен или неплатен отпуск. С това обаче нищо не става ясно. Напротив, бъркотията нараства. Учениците работещи ли са? Платени или неплатени ще са отсъствията им от училище? (Това в кръга на шегата.) И защо според същото това решение, празниците на православните са само Великден и Коледа, а всички други имат право да си вземат по Кодекса на труда почивка? Ще дам пример. Защо католиците могат да отсъстват от работа за Петровден, а православните – не? И то при условие, че православните са постили и точно в този ден трябва да са на светата Литургия, за да се причастят? Защо арменците могат на 14 септември, когато е тяхната Задушница на Кръстовден, да не отидат на работа, а на същия този 14 септември, когато е православният Кръстовден, да се бачка? Защо бахайците да могат да почиват за Възнесението на Бахуала, а православните да не могат да почиват за Възнесение Христово, например? Защо някой да може да чества Кришна Джанмаштами, а друг да не може да е свободен на Богоявление? Всички вероизповедания имат право на платен или неплатен отпуск за някои свои празници, според тая наредба, с изключение на православните, на които им се полагат само Великден и Рождество по презумция. Разбира се, правителството може да изповядва либералните ценности и изобщо да не му пука за православните. Но тогава да е така добро да го заяви отнапред. А не да си играем на приказки за „Началника“. И всичко да стане по либералному – бахайците си почиват на бахайските празници, православните – на своите. Но тогава те не трябва да са почивни дни за всички. Откъде накъде някой ще бъде кришнаид и ще разпуска на Разпети Петък и Великден, а като бонус – и на своите празници. Той какво празнува на Възкресение? Тука чакам някой да се обади, че това са държавни почивни дни, а не чисто религиозни? Ами като е така – защо в това решение за религиозните празници православните не са споменати въобще? Разбирате ли сега колко е голяма бъркотията?

Постоянно мнозинството е задължено да се съобразява с малцинствата. А в конкретния случай всички училища се съобразяват само с едно конкретно малцинство. Можем да намерим политическо обяснение за това. Преди време министър Танев отказа предложението на Светия Синод с думите, че „при наличието на особена международна ситуация, изучаването на религия ще създаде ситуация от рода „вместо да изпишем вежди, ще избодем очи“. Е, сегашната му заповед е напълно в контекста на международната ситуация. Просто на мен това ми се вижда добро обяснение. Изобщо на никого не му пука за деца, образование и религия. Всичко е политика. Важното е да знаем къде и на кого точно се изписват вежди и в чии очи е добре да се боднем и в чии – не. В този смисъл да си православен изглежда политически нерентабилно. Християните не ги извозват с рейсове до секциите. А западните ни партньори в момента са много загрижени за икономическите бежанци. Пък и в международен план сега е модерно да не харесваш православието, което кой знае защо се свързва с Путин.

Обаче трябва да се обмисли един прост факт, който изглежда остава незабележим за пиарите и предизборните щабове. И православните са гласоподаватели, макар и не толкова дисциплинирани. Но пък доста многобройни. Системно да ги дразниш си е политическо самоубийство. Не че политическият живот на министъра е чак толкова смислен, но да си прави харакири по този начин си е направо несериозно. Пък и действията му рефлектират върху тези, които са го предложили. И на тях ще им се наложи да размислят религиозно – има ли живот след политическата смърт или просто ще попаднат в някакво своеобразно социално небитие? Например при Орешарски, който по време на мандата си беше попитан дали на Успение Богородично да не се почива, а той отговори насред Троянския манастир: „Не ви ли станаха много празниците?“ Е, сега той е в една постоянна политическа отпуска. В България обаче не се учим от грешките си. Това е неписан закон.

И най-накрая, не мога да не отбележа присъствието на атеистите в този казус. Или по-точно тяхното отсъствие в случая. Действията им са напълно неразбираеми за мен. Те винаги с особено ожесточение се противопоставят на православните, но за другите неща ги обхваща една розова толерантност. Както в момента. Не им пука и си траят. Виж, ако ставаше дума за часовника на някой владика – друго щеше да е. Някой би казал, че атеизмът е своего рода христоборчество – особено страшно състояние на духа. Но това е друга тема. Те и техните деца също имат право на почивка два дни. Например за 9 септември. Става за идеален празник на атеиста. Или за 7 ноември – денят, в който дойде на власт системата, която щеше да покаже на света последния поп. А после взе, че се разпадна, събуждайки носталгични чувства и днес у своите почитатели и техните ментални близнаци – неолибералите.

В тази държава Православието е назаобиколим фактор. Всичко смислено в нея е основано от Църквата. Всичко е тръгнало от нея – азбуката, училището, изкуството, литературата... Дори почивката в неделя не е случайна, а защото на този ден Христос е Възкръснал. През вековете е имало доста опити тя да бъде задушена, изтикана в ъгъла, унизена и обезличена. Опитвали са го доста по-внушителни хора от министрите на образованието, сред които особено колоритен е министър Танев. И всичко е отминавало. И Танев ще отмине. И това правителство също. Въпросът е, че всяко действие на такива хора е открадната щипка човещина от душата на българина. Все повече свикваме с това, че да управляваш, означава да не ти пука за никакви ценности. Че да си политик означава за теб да няма нищо свято, освен властта и нагаждането към обстоятелствата на деня. Пардон, изписването на веждите на актуалните красавци.