РЕВЮЛЮЦИЯ на живо и от диск

Помните ли, че някъде в средата на годината, в самия и́ шести месец, трябваше да има един Live на Васогюровото „Ревю” в недрата на Нашия Дворец на културата, който да отбележи новия им албум и да вдъхне нов живот и нова емоция на феновете – едни от тях, носили „цветята от края на 80-те”, други – за пореден пръв път, докосващи аромата им на силни послания в грапави слова.

Ще съчетаем две новини – на едната ще посветим малко повече място днес. Докато за предстоящото турне на „ахатите” още нищо не е ясно и по-вярното е, че Денис отново е отвъд Океана и нещата най-малкото ще се проточат (както с юнския концерт на другите, за които вече отворихме дума)… Тъкмо „Ревю”-то отново се издигат на гребена на вълната. Концертът дойде! Има и готов албум! Какво да очакваме ли? – Нищо по-малко от Ревюлюция.

Струва ли ви се като измислена думичка. Нещо като професия „директор на водопад”. Има музиканти, творци и трубадури на обществените настроения при които винаги всичко има своя смисъл. Понякога твърд и тежък. Друг път шарен и пънкарски. Много по-късно, даже 25 години след като (заедно с публиката си) изкрещяха „Размърдай мозъка си, чичо!”, те ни казаха в интервюта за една рок антология, че не са мислили да вдигат революции. Обаче някои и днес продължават да го правят. Добре, нека да е Ревюлюция.

Срещам се с Васо Гюров (има такива музиканти и творци, които заслужават да не бъдат биографично представяни всеки път, щом споменеш името им; които знаят – знаят, които не искат да научат – няма и да чуят). Току-що с него, с Кристиян Костов и Калин Вельов сме натоварили във Фиестата един стар, железен, 38-килограмов „Мехлабор”. Вече знаем, че БМА ще даде живот на „старите ленти” и аз ще влея своята колекция в архива на родната рок история. Много от ония парчета, които в „тубата” на ОффНюз и за кратко по ОффРоуд радио пълнеха едни музикални кутии. Остава време да си поемем дъх от хамалогията и да поразпитам Гюров за концерта и за албума.

КОНЦЕРТЪТ

Гюров: Това е отложеният концерт от 3 юни, колкото и изненадващо да звучи, тогава имахме проблеми с видеата, които искахме да пускаме, проектори и т.н. и решихме по взаимно съгласие с НДК да го отложим с цел да се случи като хората – както го искаме.

На 25-и ще свирим и парчета от стария албум, но акцента ще поставим върху новия ни албум, който се казва РЕВЮЛЮЦИЯ и който има 11 парчета. От тях пък има някои, които вече са по-стари, записвани са през последните години, но има и чисто нови, които са правени буквално преди юнския концерт.

Пред-групи ще са „Лоши петли” и „Таралежков” – това са едни млади банди, които на мен са ми харесали; засичали сме се един-два пъти. Винаги съм си мислел, че такива утвърдени имена като нас е хубаво да дават рамо на други по-млади групи, затова решихме да са те. Иначе има и други, които може да са и по-познати и са интересни, но така решихме – че с тези бихме свирили, че имат бъдеще и ще е хубаво. „Петлите” са двама души, които обикновено свирят на китари и пеят неща с народен привкус, с фолкелементи, да го кажем „етно”. „Таралежков” също са интересни, това е бандата на Митко Таралежков, основно текстовете са негови при тях. Има още двама-трима с него, всеки път е различно според ситуацията там. Стилът няма значение, аз винаги гледам парчетата да ми харесват.

Както сме го обявили „Ревю и приятели”, с нас ще има гости на сцената. Със сигурност единият ще е „Сърмата” (Сърмата Хари – бел.а.), с когото направихме едно парче и даже в обложката на албума – понеже графиката трябваше да е готова по някое време – пише, че участва Сърмата Хари „евентуално”. Когато правехме диска, още не го бяхме записали и не се знаеше стопроцентово дали ще стане проектът, но успяхме и куплетите ги пее той. Имам намерение парчето „200” да го направим заедно с Кирил Маричков, но пък не е ясно дали „Фондацията” не са на турне в този ден на нашия лайв. Покрай Сашо Морфов и спектакъла „На ръба”, където ползват едно наше парче – „Плачеш ли”, което е и част от филма „Потъването на Созопол”, имам уговорка с актьорите Иван Юруков и Деян Донков от Народния театър, които да ни съпортват. А Иван се оказа, че свири на китара, че е запознат с доста от репертоара на „Ревю” и на „Генерацията”, много благодатно излиза… Винаги ми е бил интересен опитът да се колаборират музиканти с актьори, понеже на тях им е интересна музиката, а нас – онова, което правят те. Така или иначе, напоследък нашата група вкарахме песни в два сериозни филма: „Потъването на Созопол”, който събра бая награди, даже и за музика, и новия филм на Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти”, в който намери място „Изповед” – едно от също новите ни парчета. Ето тези неща ще ги изсвирим на концерта. Изобщо, някак се омешахме с киното, но на нас в „Ревю” ни е интересно да се събираме с приятели и изкушени от другите изкуства, така се преливат нещата, а и се работи приятно и стават добри неща. Обменяме мисли, философия, виждаме, че имаме общи позиции.

Друг е въпросът, че всичките тия хора имат ангажименти – спектакли…, не мога да се ангажирам дали ще могат да дойдат, но които успеят – ще са с нас на сцената. Ето, Бойко Кръстанов иска да изпее „1968-а” с нас, но може и да не стане, защото същият ден има представление в Пловдив и нещата са „на косъм”; ако успее, докато свирим, да пристигне, хубаво. А може и да не се случи.

АЛБУМЪТ

Гюров: В албума трябва да се има предвид, че има и стари парчета отпреди няколко години даже. От друга страна, как да не ги вкараме – те не са издавани никъде. Албумите днес са някак оспорван формат, не са подготвени както преди. (Понякога са като летопис – бел.а.). Най-хубавото е, че има няколко чисто нови парчета, ама толкова скорошни, за оня концерт през юни бяха готвени. Текстовете им ги направих няма и две седмици преди лайва и затова и бяхме назад със записването им. Това са „Абитуриентите”, „Орлов мост” (парчето, което правим със Сърмата)…, вижда се, че се харесват, аз се надявам да се харесат – те са интересни и обещаващи нови парчета.

Кои са старите парчета? – „200” с Маричков вече е на 5-6 години и е добре познато; правим „Малко момиченце” на „Кале”, което е свирено и от Воев и от „Нова генерация”. Даже ме „натискаха” да вкарам още едно на „Кале” – „Внуците”, но искам да има баланс, няма как да са толкова от старите. А вътре е и „На Чочо Бара” – от филма „Волни до гроб”, има и клип, това са неща, които се знаят от 3-4 години и които – същевременно – не са издавани никъде никога. Добавяме „Мастика „Сен Мартен”, старо е, ама колко пък е старо, като хората не го и знаят много, защото не е пускано. Новите са, някои казах вече, „Орлов мост”, „Абитуриентите”, „Мухите”, вариантът на „Изповед”, който направихме за филма на Иглика Трифонова, „Свобода или смърт”, което пък не сме го и свирили по лайвове… Ами това са – 11 парчета.

Надявам се тази седмица да е готов албумът, за концерта – естествено, в каквото и да е състояние, ще има бройки. Аз се опитвам да го докарам още до 18-и да е готов, защото свирим тогава във Варна и го искаме да го има там, за нашата пред-премиера.

Но нека се знае, че преиздадохме и първите два албума. Първото „Ревю”, най-старото, с Милена и с Бойчо́. Тия парчета ги няма никъде, а си шестват из Нета. Материали, които аз съм имал и пазил и от които може да се изстиска максималното. Сещам се именно за касетата, която се вихри из Нета и като съм чувал как свири… В много от случаите при презаписите тя е въртяла по-бързо, т.е. майката е била бавна, а презаписът забързан и като чуя какви са гласовете ни – моят, на Милена – едни такива по-височки и темпото някъде напред… Тези неща не ги е имало никога истински, а сега излизат на диск, за пръв път. И също онези от втория албум („1968-а”, „Закуска”, „Третият” и т.н.), който отдавна го няма никъде, мина време, изчезнал е. Аз го премастерирах. Тогава продуцентите бяха други, сега аз съм си поел всичко: едни неща съм пипнал, други съм по-детайлно оправял. Включително има едни парчета, които ги пее сегашната ни певица Криси. Впрочем, ето любопитно е, в първия албум сме направили „Мераци” обаче с нейно пеене, да е интересно. Или „Галера” от следващия. Много хора опитваха, Милена на искаше да го пее и ето – включихме една „Галера”, изпята от Криси.

Къде ще се продават? Ами главно в Нета. Имаме страница на „Ревю”, хората се интересуват, посещавана е, там ще ги има албумите. И на още 2-3 места, специализирани, като „Дюкян Меломан” примерно. Но на бензиностанции не разчитаме.

АЛБУМ. КОНЦЕРТ. ЕДНА ПОЗИЦИЯ

Гюров: Това заглавие „Ревюлюция” дойде уж случайно, но тук не иде реч просто за един албум, става въпрос за цялостна концепция, така се получи. Да го кажа „гражданска” ще е малко изтъркано, нека да бъде една позиция, назрява нуждата от такава позиция, от такова нещо – там в парчето „Орлов мост” нещата са казани доста ясно. Аз винаги в последните 15-20 години съм бил такъв: хората, които имат претенции, не само музиканти, ами и писатели, художници – въобще онези, които имат претенции да носят изкуството, сиреч някаква светлина, или се опитват да бъдат будители и вдъхновители – нека бъдат малко по-активни в своята си позиция. Хората искат и очакват от нас повече. Не просто и само да излезем и да свирим и да ги изпеем едни песни. Така си мисля.

(Снимките са от „блога” и „фейса” на групата)