Миналия уикенд в Ройъл Албърт Хол: Дейвид Гилмър – скромен и незаличим

След като издаде новия си солов албум, миналия уикенд титанът Дейвид Гилмър събра ценителите в лондонския Ройъл Албърт Хол. Не, не съм бил на концерта. Пешо Пърпъла, наш добър френд и пресен баварец от повече от година, обаче не пропусна да отиде и да заведе любимите си хора. Най-малкото за да снимат.

В разговора ни ми стана ясно, че за самия Лондон няма да си говорим: Пешо не намира нищо очароващо там. Миналият път, отново в „кралския хол”, на възпоминанието на Джон Лорд, Пешо и съпругата му Стю (снимките са нейни) се заредиха с емоцията на незаличимото присъствие на динозаврите-творци от най-великото време на рок музиката. И сетне отидоха на едно място, седнаха на една пейчица и няколко часа чакаха друг титан. Бяха определили местоположението му просто по интернет и изпълниха намерението си. Да поседят край къщата му. А по едно време самият той излязъл, поинтересувал се кои са, поседял с тях, поговорили, но отказал да се снима. Не подписа и оригиналния диск с първия му солов албум, който им бях поверил за евентуален автограф. Но, седейки с него, край дома на самия Гилмър, те решиха да го видят и на живо в стихията му. Мечтата им се сбъдна.

Разказаха ми, че всичко било премерено скромно, но пак грандиозно и епично. Носталгично, нежно и… епично. Като част от една епоха. Самият Дейвид казал на публиката, че никой не може да бъде сам „Пинк Флойд” и нищо не може да бъде по-голямо от „флойда”. В „Ройъл Албърт Хол” той бил себе си и се раздавал заради публиката и колегите си – защото, както казал, вече не може да има такава група, а вероятно групата бил най-вече Ричард Райт. Най-накрая, на биса, пуснал всички лазери, отприщил флуида и напомнил, че Времето и Парите могат да те превърнат в Успокоен Вкочанясал Труп, но винаги има някой там, навън… Хей, ти…

Благодаря на Стю за чудесните снимки. Споделям ги за онези, които следят сърдечната дейност на слънцето.