Изпращаме останките на племенника на цар Калоян за изследване в САЩ

Министерството на културата изпраща за анализ в лаборатория по палео-изследвания на Университета в Станфорд костен материал от деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян.

Тленните останки на деспота бяха открити през 2012 г. в археологическия резерват „Античен, средновековен и възрожденски град Мелник” по време на проучване на средновековния манастир „Св. Богородица Пантанаса”.

По исторически документи този забележителен български болярин от династията на Асеневци е построил в столицата на своята „Малка България” - Мелник, два манастира – „Св. Богородица Спилеотиса” и „Св. Богородица Пантанаса”, и двата със статут на царски обители.

Те принадлежат към типа на малките частни манастири с възпоменателни функции, издигани от владетелите във Византия, България и Сърбия след ХІ в. за прослава и възпоминание на техните дела и на семействата им, в които да прекарат в спокойствие старините си при отказ от власт и душите им да намерят вечен покой, отбелязва директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.

Манастирът „Пантанаса” се откроява и като специално замислено убежище на владетеля при опасност за живота му. За разлика от манастира „Спилеотиса”, разположен високо в крепостта, той се намира в подножието му, в източния край на Мелник - с възможност за бърз излаз от него. В „Пантанаса” е имало и таен ходник – тунели, прокопани в скалата, с вход под една от сградите му, за укриване или бягство. Деспотът е лавирал дълго време между големите балкански сили според хронистите, но е имал основание да се чувства застрашен в назрелите тежки конфликти между тях за хегемония на Балканите към края на III десетилетие на ХIII в. поради родствени и съюзнически връзки с българи, латини и ромеи, и особено от латините, много негативно настроени към него като бивш техен васал, сродил се с най-опасния им враг Теодор Комнин, допълва проф. Божидар Димитров.

Към манастира „Пантанаса” е бил изграден и възпоменателният параклис „Св. Троица”, със специално оформена източно край него площадка, предназначена в съответствие със средновековната християнска практика за ктиторски погребения. В южната й половина са разкритите четири гроба, свързани по стратиграфски данни и находки с времето на изграждането на манастира, респ. параклиса. Според антропологическите изследвания тленните останки в тях са на двама мъже – 40 или 45-годишен и 20-25-годишен, една жена – над 20-годишна, и на едно 3 – 4 годишно дете. Жената и детето предполагат семейни връзки между покойниците, като се смята, че в тези гробове са ктиторът на манастира - деспот Слав, неговата втора съпруга с норманско потекло – дъщеря на Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин, тяхно дете и евентуален син на Слав от първата му жена – дъщеря на латинския константинополски император Анри.

Разкритите гробни камери са оформени по еднакъв начин, а тези на възрастните са увенчани на повърхността от запад (над главите на покойниците) с по една издълбана в скалата хоризонтална арка – символ на небесния свод в християнството, схващан като връзка на владетелите с Бога, т. е. символ на властта им. Самите ковчези са от дърво, според дендрохронологически изследвания от т. нар. Байкушевска или Черна мура, растяща по високите части на Пирин, с възраст около 800 години. Фактите навеждат на мисълта за едновременна внезапна смърт на погребаните. При добре обоснованата хипотеза, че става дума за деспот Слав и семейството му, датата на смъртта може да се конкретизира между 1229 г., когато той е споменат за последен път в исторически извор и 1231 г., откогато е Станимашкият надпис, информиращ за нов управител на Родопите, назначен от Иван Асен II.

За по-голяма яснота по въпроса за роднинските връзки на погребаните и за причината на тяхната смърт обаче е необходимо да бъдат извършени и специализирани анализи на тленните им останки.

Както е известно, България за съжаление разполага с тленни останки на много малко свои бележити личности от средновековието. В този смисъл откритието в Мелник изпъква с изключително важното си значение - деспот Слав е владетел, за когото се пази със столетия историческа памет. Той е включен в добавките от ХIV в. в Поменика на български царе, царици, патриарси, митрополити и боляри в Бориловия синодик и е споменат като протоктитор на манастира „Св. Богородица Пантанаса” в грамота от 1393 г. на друг владетел на Мелник - деспот Константин Драгаш. Славата му е отразена и в топонимията – до ХVII в. Родопите са известни като Славееви/Славиеви гори. До днес е запазено и названието Доспат – от деспот, както и Склаве/Славе – село близо до Мелник, където вероятно е имало негово земеделско имение.