Ето още една наша рокбанда, която уж почва отскоро и начисто, но метално-историческият й генезис кореспондира още с 90-те години на миналия век! Ами, самата истина си е. В архивите намерих парче на „Хазарт” с чаровната и днес Михаела , което е в добрите очертания на хардрока. Драго Балджиев ще му се зарадва, дано и тя успее да си го чуе. Обаче в едни писмени хроники /стари, от времената на пишещите машини „Марица” и таблиците с месечния чарт от Блектопа, правени на ръка/, откривам и „Синтез”. Малко по-електронни, с програминг, по-меки; сега си мисля, че бих ги сравнил с Депеш или Токинг Хедс. Оказва се, че в мястото на днешната му група в „sound-облака” обаче, Драго също пази едни колаборации, които връщат лентата /по-точно: касетките от ония години/ към миналото – когато музиколозите от песента на Ники Качаров и Гошо Минчев се принудиха да отбележат, че „е дошъл нов етап за рока в национален мащаб”. Този куплет е пак актуален за групата на Драго и Айси – те са ЕЛИНОР.
Да видим какво има в груповото „био”: като „индъстриални” трубадури от средновековния замък се събират само преди 3 години. Какво ги обединява – идеята за музикалния стил, който да бъде някак „разновидност на рок музика с по-монотонно звучене, повтарящи се китарни рифове, напомнящи индустриални машини.” Модерно, амбициозно и актуално; няма да карат с тамбури – като от времето на Крал Артур, разбира се. Пък и влизат в една сфера, където родния рокпоток не е тъй пълноводен, има място за експерименти и визуално-музикални закачки с публика и медии. На сцената обичайно придворните от „Елинор” излизат с работни гащеризони и яркочервени каски. Ползват и подкрепа от 3-4 красиви и сексапилни пионерки, а ако тяхната униформа от лайфовете действително бе официализирана в старите соцучилища, сигурен съм, че малкото изпуснати от системата на надзора хулиганстващи момчета, щяха да се натискат да им връзват червените връзки. И да са в една организация с какичките от бекграунда на „Елинор”.
В началото Драго успява да омае Айси и трубадурите вече си имат навита и красива вокалистка. Там е и Вальо Моновски – друг „ветеран” от Второто БГрок-поколение. Обаче по-проблемни се оказват в щатното разписание длъжностите на китарджията и ударника. Та, известно време я карат с гост-музиканти. Но набират и скорост, и популярност, след което членският състав е попълнен. В момента в групата са: Айсел Али (Айси) – вокал; Драгомир Балджиев - клавишни, програминг, вокал; Николай Георгиев - китара, вокал; Деян Грозданов – бас и Евгени Стефанов – барабани. Сценичният им дебют е на 11.10.2008 г. в столичната зала Средец – където пренасят от замъка си /т.е. собствените студио и репетиционна/ някои сполучливи кавъри /не от най-често изпълняваните от родните банди на „кавър-програма”/ и първите си авторски творби, писани с каска на главата. Впрочем, влиянията, които самата група споделя са: Rammstein, Emigrate, Ruoska, Umbra et Imago, Ь - Ер Малък. И който знае кои са тия – няма как да не предположи, че го очаква фугираща смес от метъл, индъстриъл, електроника, малко рейв, малко автошарж, гротеска и пънк във визията. Въобще – една възбуждаща звуково и текстово изненада, каквито у нас в момента почти липсват.
В края на 2010-та дори подготвят демоалбум с 9 парчета /работно заглавие: „В края на пътя”/, от тези версии до днес се правят подобрения и доработки. Групата свири по клубове и участва заедно с колеги в някои съвместни програми и фестивали /”Градът и аз” в Южния парк, вечери в “Puzzle”, "Angel Heart", “The Box”, “Toucan”, „Тънка Червена Линия”, „Три Уши”, „Фенса”, „Маската” – изобщо малкото обичайни места на рока, но не само в София; на „Цвете за Гошо”, конкурса на Тангра Мега Рок за 4-та им годишнина.../. Подържат свой канал и в „тубата” и на виртуалната сцена на „myspace”, където могат да се видят и чуят работите им. Пътят, който са избрали, засега им носи само дивиденти и положителни отзиви. Лично аз съм длъжен да отбележа със задоволство и факта, че пеят на български.
Колко много път изминах / за да стигна до там, / колко много аз се лутах / в дивата гора.
Път, забрава, нищо друго - / нощ, усой и студ, / пустош сива, някой вие / само в тъмни цветове.
Нямаме път назад. / Времето е спряло. / Сънувам нова светлина. / Това е другата страна.
Те са тази друга страна. Не е сигурно дали в древен „Елинор” не биха им възложили да сглобяват стенобойни машини. Или просто биха ги обесили като глашатаи от някакъв друг – идващ от бъдещето свят. Е, Айси, вероятно биха обявили за вещица или тя щеше да успее да омагьоса с чар, поведение и облекло местния рицар-патрон. Но днес, тук, на малко постната БГ Сцена, няма как публика и критика с вкус към експеримента и интелигентната шантавост, да не им обърнат внимание. Гостуват в „Аларма” на БНР, свирят като „приятели” при Денис в БНТ.
Не се притеснявам, че съм позакъснял с поканата да проведат ремонтно-музикална дейност в нашето Рокателие. Вече имат и повече материал и гостуването им в поредната Музикална кутия в ОФФРОУД Радио в сряда по обичайното време, трябва да е тазгодишното им голямо участие в Мрежата.
Снощи в Кутията затворихме рокгеографията на раздела "италиански прогресив" с още две епично-великолепни групи: Осанна и Ню Тролс. А гостуването на нашата "Елинор" остави най-добри впечатления /като не броим ремонта след тях/. Записът вече е на разположение.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Pornhub разкри руската братушка: Гледат основно трансджендър порно
Насилник крещял на жена си, докато я пребива: Аз казах ли ти, че ако ме излъжеш, ще те убия
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години