Ха-ха… Милена Славова на 50!

Направо не’ам нерви! Кога се изтъркаля тоя охолен живот? Беше лошо, беше сън, по едно време имаше пари, с които не можеше да се купи месо, сетне нямаше ни пари, ни месо. Мечтаехме в нищото, а ни създаваха ад; едни чичовци ни гледаха отгоре, изреждаха 100 неща, докато митингите крещяха „Защо?” (и други въпроси и възклицания). Бутаха се с думи и лакти за шарената сянка на една голяма бяла сграда с крилата фраза над входа си, от която те искаха само Силата. Пълна алабалистика, тъпота… В същото това време, няколкогодишен Петък 13-и, Цветята от края на 80-те вече бяха пъхнали жаковете на китарите си в преобладаващо правените уредби, бяха завъртели волумето на мах и пееха едни неща, от които на Комисията на националните Радио и Телевизия им брадясваха ушите.

Тя беше една от тях. Най-пъстрото цвете в букета от кактуси. Беше им странна като НЛО и, макар един от приятелите и́ да предлагаше да станат директори на водопад, тя се бореше да закърпи небето. Така… Вече повече от 30 години.

Дами и господа, стари, млади и съвсем невръстни метъли, пънкчета, уейвъри и изобщо всякакви БГ рок фенове, истина ви казвам: Милена Славова става на петдесет! На 24 февруари, и влиза в следващия половин век на своята институционалност на отечествената рок сцена. Кой каквото ще да казва и мисли, тя си заслужи статута на Кралица (нищо, че кръсти дъщеря си така) и десетилетията, приближили ни към нейното пето житейско 10-летие, го доказват: „свитата” и́ нарасна, оцвети се в зрялост и професионализъм, но Милена е в центъра и отгоре, все толкова луда и мъдра, обичаща и раздаваща се, несъгласна и отговорна, талантлива и естествена.

Творческото и́ кредо не се е променило с времето, не е потънало в „мазня́та” (измислена от самата нея думичка), тя продължава да не’а нерви за неизпълнените мечти на поколението си и грозните кални петна, неизмити от вече четвъртвековната случваща се/неслучваща се Промяна. Където сред новите персонажи са, примерно, куклите Мици.

„Някакси това си беше естествено за мене. Цялата ми музика, цялото ми творчество, е било почувствано и когато нещо ме развълнува и ми бръкне в душата, аз го изразявам под формата на музика и в текстове.” (казва тя пред Вал Найденов в mysound преди знаменитото честване на нейния си четвърт век на сцена в „Универсиада”).

Затова, да вдигнем тост с благопожелания за нейния 50-годишен юбилей, да я прегърнем и да и́ пожелаем най-вече здраве (за творчеството е ясно!), защото следващите 50 години на нашата си рок сцена могат да бъдат все така пъстри и още по-мъдри, само заедно с нея.

Рокаджиите в ОФФ-Медията, вкл.някои бивши радиоводещи, те поздравяват с един трибют: музиката се знае, текстът е на Е.Бр., изпълнението – с „Ревю”, „Ера” или с „Орион”, но все с Милена. Че, как иначе?!

Призвана си да светиш като крушка
И не ти пука да ходиш по въже
Успяваш да поставиш лошите на тясно
В нефризиран стих и в точното парче.

Пречисти ни от грозното, мазня́та
Нервира те света, омазан в кал
Но никога не те налегна суетата
Ти винаги си вечният скандал.

Не ни омръзва да си ни часовник
За феновете си да бъдеш топъл хляб
Ти нищо не изпя напразно
Обичаме си те и още как!