Енергията на жалостта е велико нещо

Преди дни излезе тринайсетата книга на писателя Деян Енев – сборникът с разкази „Внукът на Хемингуей”. Половината от разказите вътре са публикувани за пръв път в OFFNews.

За новата книга и чувството на жал - разговаряме с Деян Енев.

Има ли универсална формула за добър разказ или всяка генерация писатели изобретява своя собствена формула?

Има стотици дефиниции за това какво е къс разказ. Има стотици помагала за писане на къс разказ. Цели магистърски програми в големите американски университети се занимават само с творческо писане. Но писането не се учи. Така че, според мен, формулите не помагат. Те могат да ти помогнат в едно - да разбереш по-добре добрите разкази. Има автомонтьори, които само по звука на двигателя откриват повредата на автомобила. Това е дарба. Дори и да изгълташ с кориците ръководството за ремонт на автомобили, това няма да те направи добър автомонтьор. При писателите е същото.

Имаш ли сюжет, който си преживял, чак след като си го написал?

Разликата между маймунския и човешкия геном е от порядъка на няколко процента. Всички други гени са еднакви. Но тъкмо заради тях разликата между маймуната и човека е от земята до небето. В сюжетите, взети уж едно към едно от живота, е същото. Този един процент разлика, добавен от писателя, превръща житейската случка или емоционалното състояние в разказ. Но мога да разкажа следното. Предишният ми сборник с разкази ”Българчето от Аляска” трябваше да излезе до 6 декември 2012 г., преди началото на Коледния панаир на книгата. От издателството обаче се забавиха. И той излезе на 13 декември. Впоследствие разбрах, че това е Денят на св. Герман Аляскински, християнския мисионер, запознал алеутите с християнството. 

За кои прототипи от разказите ти тъгуваш най-много?

Думата не е тъга, думата е жал. Не го казвам аз, казал го е руският писател Василий Шукшин. Чувството на тъга е насочено персонално към някого – към пречупената съдба на даден човек, към загубата му. Докато покровът на жалостта е много по-всеобхватен. Можеш да изпитваш жал и за цялата ни, повреждана непрекъснато все повече планета. За толкова красивата от Космоса синя Земя. Чувството на жалост е една от спойките между хората, които ни превръщат от тълпа в общност. Чувството на жалост лежи в основата на съпричастието и взаимопомощта. Чувството на жал е съзнанието за пропастта между огромните способности на човека и реалната му житейска несрета. Енергията на жалостта е велико нещо, включително и в творчески план.

За кой разказ от сборника “Внукът на Хемингуей” искаш да има продължение?

Последния разказ, „Цигуларката”. Искам това момиче да има своята щастлива звезда и от тротоара да се пренесе в Зала 1 на НДК. И там да изнесе концерт.

Авторът ще раздава автографи на 1 юни, събота, от 11.00 часа на щанда на „Сиела” (№ 39) на Панаира на книгата в НДК. Книгата можете да поръчате и от Ciela, Helikon, Hermesbooks и Bookpoint.