Божидар Димитров: За какво ни е Царевец да влиза в ЮНЕСКО

Професор Божидар Димитров изрази недоумение защо трябва и какви биха били ползите Царевец да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

Отговорът му дойде след обвинението на проф. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и авторитетен експерт на ЮНЕСКО, че заради въображаемата реставрация на църквата на Царевец - Велико Търново вече не отговаря на критериите и няма шанс да влезе в списъка със световно културно наследство.

„Заявявам, че т.нар проф. Тодор Кръстев е един супер мошеник, никакъв експерт не е той, нищо не разбира от тези работи, не познава международното законодателство, не познава международната практика", избухна Димитров пред bTV .

Той посочи, че архитектът през целия си живот имал само една творческа реализация, която е била „една суха чешма до с.Ястребино”. Директорът на НИМ обвини освен арх. Кръстев и останалите специалисти, работещи в Националния институт за недвижимо културно наследство, които се противопоставят на реставрациите на крепости с твърдението, че възстановките са на база фантазия, а не факти, което ги лишава от историческата им достоверност.

"Третата страна сме в Европа по културно-исторически ценности, но никой не казва, че те са сравнени със земята от последната цивилизация – ислямската. Какво ще направим, ако оставим в земята тея основи – ще привлечете 500 000 туристи, колкото привлече Белчин миналата година? 500 000 билета са продадени. Сега възстановяваме историческата си памет – защо трябва да се примиряваме с резултатите от турското нашествие", заяви Димитров и нарече работещите в НИНКН „набедени, невежи и, бих казал, корумпирани експерти”.

Арх. Кръстев и други негови колеги силно критикуват реставрациите както на Кракра, така и на Цари Мали Град и други исторически останки, които според тях са вдигнати до зъбер изцяло на основата на хипотези или фантазии, което компрометира тяхната достоверност.

„Тези ценности, които ние наследяваме, представляват едни послания от минали поколения към бъдещи поколения и те днес се намират временно в наши ръце. Нашият върховен дълг е да ги предадем на след поколения в цялото богатство на тяхната автентичност, които принципи са напълно нарушени в онова, което съществува сега в момента”, коментира специалистът пред bTV.

Димитров определи експерта като невежа и изтъкна, че всички одобрени реставрации са подписани именно от работещите в НИНКН. Той допълни, че Европа продължава да дава пари за подобни ремонти, които тази година ще възлязат на 300 милиона лв., защото явно е доволна от резултатите и всичко се върши по установените международни закони.

Директорът на НИМ накрая каза, че за тази година големите проекти, които вече са разписани от Борисов, са Голямата базилика в и източната крепостна порта в Плиска, Трапезица и крепостта на Созопол.

Историкът сподели, че Националният исторически музей ще отвори вратите си безплатно от 09:00 до 17:30 часа утре, на 3 март, като първите десет посетители ще получат подарък - автобиографичната му книга „За кожата на едно ченге“, подписана лично от него.