Делчев: Борисов отряза главата на Симеонов и така спаси короната си

Председателят на партия "Движение България на гражданите" (ДБГ) Димитър Делчев в интервю пред OFFNews за намерението на управляващите да ограничат машинното и да забавят електронното гласуване, за оставката на вицепремиера Валери Симеонов и за това дали е възможно обединение на десните формации у нас.

От ДБГ сте внесли жалба до омбудсмана Мая Манолова за това, че от началото на тази година не се спазват законовите разпоредби за електронното гласуване, а за машинното вече на два вида избори не се спазиха. Каква е причината за това и защо се сещате чак сега? Не е ли малко късно - все пак вече са внесени промени в закона, които отлагат лектроннот и ограничават машинното гласуване?

ДБГ внесе жалба не само до Мая Манолова, но и до Централната избирателна комисия (ЦИК), до Министерския съвет и до президента. Ние не се сещаме сега, а моментът е точния. Защото през анализа на бюджета за догодина видяхме, че в парите за догодина на ЦИК не е предвиден нито лев допълнителни средства за закупуване на машини и за въвеждане на система за електронно гласуване. И през бюджета много ясно се вижда намерението на управляващите да саботират изпълнението на референдума от 2016 година.

Както вие казахте - да, те действително внесоха и законопроект, след като ние пуснахме нашите жалби още във вторник, а управляващите от ГЕРБ и "Обединените патриоти" внесоха законопроекта в петък. С него на практика се опитват да отменят електронното и машинно гласуване. Това е много вредно и показва презрението на управляващите към волята на народа, произнесена на референдум, както и към закона.

Всичко това показва, че под булото на протести, които са абсолютно справедливи - за цените на горивата и за ниските доходи, те искат да прокарат една служебна своя победа на следващите избори. Знаете, че машинното и електронното гласуване са единственият начин купеният и контролираният вот в момента да бъде ограничен.

Ако тези ваши усилия успеят, не се ли притеснявате, че има твърде малко време за въвеждане на система за електронно гласуване, която да бъде наистина сигурна. Възможно ли е вместо да спасите от опорочаване изборите да ги опорочите още повече?

До евроизборите има шест месеца и ние казваме следното - поне да се спази законът и да се проведе експериментално електронно гласуване на евроизборите, за да се направи първата стъпка към истинското електронно гласуване, което да се проведе на местните избори догодина.

Но дори за евроизборите времето е предостатъчно, защото не се налага да се измисля нова система. Системата съществува. В Естония от 2004 г. гласуват електронно и за тези 15 години до този момент не е имало нито един пробив на системата през хакерски атаки, което е големият ни страх.

Следователно България може за няколко месеца да адаптира естонската система към нашата изборна система и да направи едно сигурно електронно гласуване, с което да включи близо 2 млн. българи зад граница в изборния процес. В момента само 5% от тези над 2 млн. гласуват на избори, защото някои от останалите просто не искат, но много не могат да стигнат до секциите.

Една от неофициалните причини, с която се обяснява идеята електронно гласуване да бъде забавено за неопределено време, е, че ако в момента започне да се прави система, тя трябва да бъде с електронен подпис или да бъде измислена по друг подобен начин, който да гарантира сигурността. В същото време вече доста време се бави поръчката за лични карти с електронен идентификатор, която биха могли да се използват за целта.

Тази ситуация не може ли да доведе до това да ще се плати два пъти за система за електронно гласуване - веднъж преди новите лични карти и веднъж след въвеждането им?

Обществената поръчка за личните карти с чип, които наистина са важни за съществуването на електронното гласуване, е на път да бъде възложена този или другия месец. Тоест съвсем реално от януари месец могат да започнат да се издават лични карти с електронен идентификатор. И те да ни позволят всички ние сигурно и с много ясно индивидуализиране на човека, който дава своя вот, да гласуваме електронно.

За 5 месеца всеки, който иска да гласува електронно, може спокойно да се снабди със своята лична карта с чип. Така че аз не виждам никакъв проблем и никакво бързане. Тук не трябва да забравяме, че електронното гласуване влезе в закона през 2016 г., а сега сме края на 2018 г.

Тук няма да обяснявам, че имаше 11 частични избора, на които трябваше вече да има експериментално електронно гласуване, което не се изпълни.

Тези 2-3 години, от които електронното гласуване съществува в закона от 2-3 години. Имаше достатъчно време да се въведе.

И все пак разумно е първо да се въведе едно изцяло експериментално електронно гласуване, за да се види къде са дефицитите и плюсовете на системата и това може да стане на евроизборите.

Управляващите вече нарушиха закона на последните парламентарни избори по отношение на машинното гласуване. Сега отново са на път да го нарушат по отношение на електронното, но това не е заради хората и заради това, че те не са казали, че искат електронно гласуване. Това е заради нескопосаността на управляващите и тяхното абсолютно презрение към спазването на закона.

Според вас това единствената причина за забавянето на електронното гласуване ли е?

Това е едната причина. Втората много основателна причина е, че нито ГЕРБ, нито БСП, нито ДПС имат интерес от машинно и електронно гласуване. И двете означават, че ще спрат невалидните бюлетини, ще спрат измамите с изборни протоколи. Просто защото тези тип гласуване не го позволява. Машинното и електронното гласуване позволяват броенето на резултата в минутата, след като е свършил вотът, защото става автоматично.

Управляващите затова не искат да ги въведат, защото те много добре знаят и са си направили сметката точно как да фалшифицират протоколите, точно как да унищожат бюлетините на своите опоненти. Както станахме свидетели с “Костинбродската афера” и на практика всички избори досега са съпроводени с манипулации по отношение на гласуването с бюлетини.

Темата с въвеждането на машинното и електронното гласуване беше основна и за други двама бивши депутати от Реформаторския блок - Мартин Димитров и Петър Славов. Те в момента са част от друга формация - "Демократична България". Това е пореден пример, че формациите в дясно имате общи каузи. Въпреки това не виждаме никакви ясни и конкретни стъпки за обединение за европейските избори. Върви ли се в такава посока и въобще възможно ли е такова обединение?

Според нас - от ДБГ, това не само е възможно и трябва да се върви към такова нещо. То е и необходимо от гледна точка на избирателя. На последните парламентарни избори и гласоподавателите показаха много ясно, че десните трябва да се обединят. Нито една от отделните формации не влезе в настоящия парламент.

За да стане едно такова обединение, първо трябва да се обединим около общата цел и кауза, която ние искаме да преследваме. Според нас такава кауза може да е повишаване на качеството на живот на българите и след това да създадем едно достатъчно справедливо обединение, което да може да изпълнява дневния ред на обществото - да подобри здравеопазването, образованието и сигурността.

За нас няма значение дали това обединение ще стане за евроизборите или за местните избори. Важно е то да е достатъчно стабилно, за да може да се яви най-малко на пълен цикъл от избори и да даде нужната на хората алтернатива. Впрочем едно такова обединение на този етап няма как да има лидер, защото лидерският въпрос винаги се поставя.

А когато няма лидер, трябва да има правила, които всички спазват. И аз мисля, че ако се върви в тази посока грешките на миналото и проблемите, които десницата е имала в миналото, ще си останат в миналото. Борбите на егото и на личните претенции за превъзходство ще останат зад нас и ще се върви към една голяма, автентична дясна партия, която да претендира за управлението на държавата.

Тоест според вас обединението в дясно трябва да завърши с обща партия, а не коалиция, както е било досега?

Според нас на този етап няма как да се създаде обща партия. В началото няма как да не е коалиция, но при едно изграждане на доверието между отделните партии, най-нормалното нещо е да се върви към единен субект, който да може да представлява мнозинството от хората в България. Да бъде демократичен субект, който да може да се противопостави на опитите за налагане на авторитаризъм.

А започнали ли са разговори за такова обединение, независимо дали за европейските избори или за някои други в бъдещето? Има ли някакво действие в тази посока?

Водим разговори с всички партии в център-дясно. До този момент това са разговори за принципните положения, които споменах. Важно е да се предприемат конкретни действия за промяната на това, че българинът е най-бедният човек в Европа. Всъщност това искат и протестите - отмяна на този модел на управление, за да може българите да се почувстват като среднобогати европейци.

Споменахте протестите от последните дни. Няма как да не ви попитам за оставката, която вчера Валери Симеонов подаде като вицепремиер, а премиерът Бойко Борисов бързо прие. Как бихте я коментирали и според вас не е ли малко забавена?

Смятам, че оставката е напълно справедлива. Бях на протести на майките на деца с увреждания. И виждам оставката на Валери Симеонов като една морална награда за тях. Но не смятам, че това решава проблема на всички онези българи, които протестират за различни неща, но горе-долу общото между тях е, че са недоволни от феодалния модел на управление през последните 15 години в страната.

Затова от ДБГ смятаме, че единствено оставка на цялото правителство и на премиера Бойко Борисов би довело до решаване на кризата в момента и огромната пропаст между народа, за който никой не се грижи, и властта, която си раздава бонуси и раздава пари на Георги Гергов и на Кирил Домусчиев.

А приемате ли тезата, която първо самият Симеонов изказа, а после и вицепремиерът Каракачанов повтори - че премиерът няма нищо общо с решението за оставката?

Не, абсолютно не вярвам. За мен истината е една - премиерът Борисов спасява собствената си корона, отрязвайки главата на коалиционния си партньор или карайки го сам да си я отреже. Защото с този ход Валери Симеонов пое отговорността за  правителството до този момент, а той далеч не е единственият, който носи отговорност. Основната отговорност е единствено и само на министър-председателя.

Казахте, че единственият изход от сегашната ситуация са предсрочни избори, но дали те биха довели до нещо различно и вие от ДБГ готови ли сте за такива? Смятате ли, че ще успеете да влезете в евентуален нов парламент?

Имаме шанс да влезем в парламента, ако си свършим работата. Едни избори няма да се обявят за следващия петък или неделя. Винаги има три месеца между обявяване на оставка и предсрочни избори, в които една партия може да се подготви. Но ние от много време сме започнали подготовка за евроизборите и за местните избори, а знаете - готвейки се за тях, една партия винаги е готова за предсрочни. Така че, не, ние нямаме проблем. Ние не сме БСП, които не искат предсрочни избори в момента и заради това хем са с протестите, хем са извън парламента и не си вършат работата.