"Шумът на парите": Образованието спъва икономиката, изходът е внос на работници

Как ще се развива икономиката на България през следващите няколко години и какви буфери да заложим, за да смекчат последствията от следващата криза, когато и да дойде тя? Докога ще има растеж и как да го ускорим? Къде имаме резерви и къде трябва да е фокусът ни?

Тези въпроси разискваха Кристофър Павлов - главен икономист в "УниКредит Булбанк", Георги Ангелов - старши икономист в института "Отворено общество", Цветан Симеонов - председател на УС на Българската търговско-промишлена палата, Стамен Янев - изпълнителен директор на Българската агенция по инвестиции, Васил Велев - председател на УС на АИКБ, Явор Алексиев - икономист от Института за пазарна икономика и Владимир Каролев по време на заключителния панел - "Икономиката на България", по време на приключилото вчера 8-мо издание на конференцията "Шумът на парите".

Има сектори, в които пазарът на труда се превръща в пречка и които нямат особено високи изисквания към уменията на работещите. Не така стои въпросът в ИТ секторът, но в други липсата на работна ръка може да бъде компенсирана от 400-те хил. безработни и трайно безработни  - този ресурс не се е изчерпал, смята Павлов, но прогнозира, че това ще се случи към 2019 година и това ще постави в риск икономиката ни.

Политиците ни трябва да си дават сметка и че европейските средства ще намалеят. Тяхната роля сега е надценявана, и все пак след излизането на Великобритания от ЕС общият бюджет ще се свие с повече от 16-17%.

България е интересна дестинация за инвеститорите, които търсят по-ниски разходи за производството си и гледат на Изток. Колко дълго ще иаме това предимство? 3-4 години, според Павлов, защото през това време ще се повишат доходите и страната ни ще започне да губи своята привлекателност.

Затова това, което направим сега, ще реши съдбата ни тогава и не трябва да прекарваме времето в "щастливо нищо неправене", каза Павлов.

"Ако човек се вгледа в това, което се случи с българската икономика през последните 30 години, ще види, че когато има растеж, икономиката ни се справя горе-долу добре. Но има и кризи, те са неизбежни, и тук е полето, в което разликите между България и най-успешните икономики в региона са няколко. Създава се усещането, че ние по-често сме в криза, отколкото упешните икономики, че те са били по-остри и продължителни, а и процесът на възстановяване е - по продължителен."

Все пак Павлов прогнозира че следващата криза ще мине по-безболезнено и ефектът ѝ върху икономиката няма да е толкова разрушителен, както при последните две.

Най-важният фактор в дългосрочен план е качеството на човешката сила, с други думи образованието, категоричен е Георги Ангелов.

"Машини може да се купят, но се проваляме в базовото образование. 1/3 са неподготвени и не можем да ги включим в секторите, които растат - те търсят висококвалифицирани кадри. От училищата трябва да излизат готови за пазара на труда хора, готови да учат повече. Това дългосрочно е най-важно и това ще определи докъде ще стигнем като нива на доходи и привлекателност", каза Анелов и даде пример с инвеститори, които идват и търсят иженери, но не могат да намерят квалифицирани кадри и просто отиват другаде, например в Румъния.

Такъв проблем има не само при висококвалифицираните кадри, завод има нужда от 300 стругари, а не може да намери и 10, вметна Каролев.

Процедурните пречки пред бизнеса са един от краткосрочните проблеми. Това също плаши инвеститорите - ако той чака 8 години разрешително, защо да прави бизнес в България?

Друг фактор е външният поглед към България. Основните данни идват от кредитния рейтинг, а заради кризата "КТБ" загубихме инвестиционен кредитен рейтинг.

България се наблюдава от ЕС и заради организираната престъпност и съдебната система.

Страната ни са напуснали 16% от трудоспособното население. Безработните не са 400 хил., а 220 хил., но нивото и на част от останалите не е добро, смята Велев. Имаме 40% функционална неграмотност според PISA. "Вземаме инженери на работа и очакваме да конструират, да правят чертежи, а те не могат да разчетат чертежа. Трагични. Няма бармани, сервитьори, строители."

"Изнасяме хора със съдействието на държавата и сме ограничили вноса. Именно дефицитът на работна ръка е решаващият фактор на ограничаване на растежа, а бихме могли да имаме двоен - отказваме поръчки, защото няма кой да свърши работата."

Според него образованието би могло да реши проблема в дългосрочен, но не и в краткосрочен план. За да имаме квалифицирана работна ръка сега, трябва да внесем чужденци, например от Молдова, Армения, Украйна, смята Василев. Там безработицата е 30%, а заплатите - два пъти по-ниски от нашите. 

По думите му 4-5 наши работника произвеждат колкото 1 в Западна Европа, а този проблем е изместил корупцията, административните прегради по острота.