Горанов взема контрола над обществените поръчки от Лукарски

Финансовият министър Владислав Горанов взема контрола над Агенцията по обществени поръчки от колегата си икономическият министър Божидар Лукарски.

Агенцията да мине на подчинение на финансовия министър предвиждат промени в Закона за обществените поръчки, публикувани на 30 април.

Аргументите на вносителя са, че "общият бюджетен процес и обществените поръчки са част от една цялостна политика, като поръчките са реалният инструмент, чрез който се разходват бюджетните средства. Общата отговорност за организирането и контрола върху бюджетния процес е вменена на Министерството на финансите".

На второ място, пишат вносителите, в сегашната ситуация методологията и предварителният контрол се осъществяват от Агенцията по обществени поръчки към Министерството на икономиката, докато последващият контрол, от страна на изпълнителната власт, е възложен на Агенцията за държавна финансова инспекция, а когато поръчката е финансирана със средства от европейските фондове – и на ИА „ОСЕС“. Последните две агенции са към Министерството на финансите.

"В резултат от това няма гаранции, че методическите насоки срещат разбирането на органите за последващ контрол, нито че провеждането на предварителния и последващ контрол е базирано на общ подход и тълкуване. Съществено подобряване на работата на всички институции, ангажирани с контрола върху обществените поръчки може да се очаква само, ако се създадат обективни предпоставки за единство по остта: методология - предварителен контрол - последващ контрол. Такава съгласуваност ще даде възможност за дефиниране и преследване на общи системни цели. Като се отчита необходимостта да се запази самостоятелност на органите, ангажирани с тези аспекти от обществените поръчки е необходимо да се създадат и предпоставки за по-тясно сътрудничество между тях, включително като се гарантира единство на провежданата цялостна политика от общо ръководство."

Според тях преминаването на Агенцията по обществени поръчки към МФ ще сведе до минимум редица рискове от организационен, финансов и административен характер.

Променя се и редът за обществените поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Ето какви са те и как са мотивирани от вносителя:

"С последните съществени промени в ЗОП, в сила от 1 юли 2014 г., се измени чл. 16г, с цел да се стимулира участието на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания в обществени поръчки. В тази връзка бяха предвидени редица облекчения като напр. отпадане на критериите за подбор по отношение на тези участници. Практиката по прилагане на разпоредбата показа, че тяхното преференциално третиране се използва от недобросъвестни лица, които се вписват в регистъра по чл. 29 от ЗИХУ, само за да участват в процедури за обществени поръчки. Това създаде реална опасност от сключване на договори за обществени поръчки, съответно рамкови споразумения с лица, които не разполагат с необходимия икономически и технически капацитет, за да изпълнят в пълен обем възложените поръчки. В някои случаи тази практика доведе и до неуспешно приключване на процедурите, поради невъзможност да се изпълняват договорите. Освен всички рискове за възложителите, като краен резултат, вместо стимулиране на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания се наблюдава по-скоро задълбочаващо се елиминиране на тяхното участие на пазара на обществени поръчки.

С оглед преодоляване на този проблем, със законопроекта се предлагат следните промени в чл. 16г:

- Прецизира се действащата ал. 4 (нова ал. 5), като се предвижда изрично, че задължението за запазване на поръчките се отнася и до възлагането им чрез публична покана, по реда на глава осма „а“ от ЗОП (за по-малки по обем договори). Настоящата редакция на разпоредбата не урежда категорично този въпрос, с което създава неясноти в практиката на възложителите. Предвид обстоятелството, че по-голяма част от специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания имат ограничени капацитетни възможности, то обосновано би било и малките обществени поръчки да се запазят за тях.

- С новата ал. 6 е уредена изрично възможността при възлагане на запазени поръчки да участват и други лица, извън кръга на специализираните предприятия. Такава възможност е допусната и в действащата нормативна уредба, но тя се извежда индиректно от ал. 6 на чл. 16 г. Запазването на тази възможност е необходимо с цел бързина и ефективност в процеса на възлагане, тъй като се спестява време от прекратяване и
повторно откриване на процедурата, в случай че не може да се възложи на специализирано предприятие.

- Предлага се отмяната на действащата ал.5, с което отпада забраната възложителите да поставят изисквания за икономическо и финансово състояние, квалификация и технически възможности по отношение на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания. По този начин се гарантира, че възлагането на поръчката ще се съобрази с капацитетните възможности на тези лица при запазване на конкуренцията между тях.

- Предложена е нова редакция на действащата ал. 5, т. 2 (нова ал. 7), с която се урежда съществена празнота в действащия чл. 16г. Предвид установените проблеми в практиката, се въвежда задължение за посочване на регистрацията в поддържания от Агенцията за хората с увреждания регистър по чл. 29 от ЗИХУ, а за чуждестранни лица - в еквивалентен такъв. Тази регистрация се явява основният правопораждащ факт за участие в запазена поръчка. Същото изискване се прилага и за подизпълнителите или за трети лица когато кандидатът или участникът се позовава на тях при изпълнението на поръчката. (ал.10)

- С новата ал. 9 се прецизира реда за разглеждане на офертите и заявленията за участие на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания и на другите заинтересовани лица. Посочва се, че офертите или заявленията за участие на други лица се разглеждат само ако няма годен участник или кандидат - специализирано предприятие или няма оферта на такова лице, която да отговаря на изискванията на възложителя".