Експерти поискаха по-бързо да се отвори енергийна борса в България

Създаването на енергийна борса е от ключово значение за бизнеса в България според екперти.

Състоянието на НЕК, либерализирането на пазара на електроенергията в България и регулациите в сектора бяха другите основни теми, които бяха обсъдени по време на първия панел, наречен "Намаляване на волатилността в енергийния сектор" на тазгодишната конференция по управление на риска, организирана от Кофас България.

Участие в събитието взеха представителят на Европейската банка за възстановяване и развитие Даниел Берг, Оливие Маркет - изпълнителен директор на ТЕЦ "Марица изток 1 AES Гълъбово", Константин Делисивков - изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), и председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русинова.

Направените от правителството стъпки за ограничаване на изкупуването на електроенергия от заводските електроцентрали и топлофикациите е стъпка в правилната посока, която ще доведе до намаляване на натрупания дефицит в НЕК, обяви Оливие Маркет.

Той посочи, че промените в законодателството, които доведоха до това председателя и членовете на енергийния регулатор КЕВР да се избират от Народното събрание също е напредък.

Постигнатото първоначално споразумение по отношение на договорите за изкупуване на електроенергията от AES "Гълъбово", както и от другия американски ТЕЦ "Contour Global", са спомогнали за повишаването на доверието в сектора, подчерта Маркет.

Константин Делисивков от БФИЕК пък беше категоричен, че трябва да бъде направен нов комплексен анализ на риска на енергийния сектор. Той предложи да се създаде нов застрахователен продукт, който да бъде предназначен за участниците на електроенергийния пазар, като допълни, че тепърва трябва да се обсъжда какво точно да покрива застраховката и каква премия трябва да се взима.

Той настоя възможно най-скоро да бъде реализирана борсата за електроенергия, което ще доведе до изясняване на ситуацията в сектора. Според него в момента големите енергийни индустриални консуматори са ощетени от ситуацията в сектора, защото са принудени да плащат такса Задължения към обществото, която всяка година костша стотици милиони на бизнеса. Същевременно компаниите в Гърция, които купуват ток от България го получават без да са обложени с тази такса и де факто ползват по-евтин български ток от родните ни компании, коментира Делисивков.

По думите на шефа на БФИЕК са необходими още усилия от страна на държавата, за да може да подпомогне българския бизнес. За пример той посочи Румъния, където държавата субсидира големите производители, получавайки дерогация от Европейския съюз за сума в размер на 750 млн. евро за срок от 10 години. Така тези предприятия успяват да заплатят задълженията си към обществото и същевременно това прави продукцията им по-конкурентоспособна.

Даниел Берг от ЕБВР подкрепи твърдението, че именно големите индустриално консуматори трябва да бъдат подпомогнати от държавата, но подчерта, че това е необходимо да се случи и за енергийно бедните семейства.

Недопустимо е в България повече от 50 години да се прави социална политика с цената на тока, заяви представителят на ЕБВР за България. Той е на мнение, че няма да струва много на българската държава, ако се осигури механизъм за финансово подпомагане на най-бедните домакинства, като това в същото време ще допринесе за по-доброто състояние на сектора.

Меглена Русенова от фотоволтаичната асоциация също взе отношение по темата, определяки последните промени в Закона за енергетиката, предоговарянето на договорите с американските централи и повишението на цената на тока в края на миналата година като достатъчни предпоставки НЕК да излезе от дефицита. Тя посочи, че ако към тези мерки, които реално спестяват около 500 млн. лв., се добавят и приходите от продажба на квоти парникови емисии, сумата ще достигне около 700 млн. лв. Русенова обаче призна, че никой към този момент не знае къде отиват средствата от продажбата на парникови емисии и че този въпрос трябва да бъде поставен на дневен ред.

По думите на Русенова е обнадеждаващо наблюдаваното през 2013 г. и 2014 г. повишаване на търсенето на електроенергия от страна на битовите потребители и бизнеса, който е присъединен към мрежата за ниско напрежение. Това показва, че настоящата цена за доставяне на електроенергия не е висока. Тя посочи, че 75% от потребителите на електроенергия за бита и малкия бизнес ползват едва 25% от произведената електроенергия, което означава, че останалите 25% от клиентите ползват 75% от произведената електроенергия.

Това според неяговори, че хората с повече възможности се възползват от настоящите цени на електроенергията.