България влиза в новия фискален съюз на ЕС

Лидерите на ЕС постигнаха споразумение да бъде създаден фискален съюз от 23 страни, сред които е и България. Не беше постигнато споразумение за промени в договора за ЕС.

Създаването на съюза обяви на среднощна пресконференция президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, цитиран от световните агенции, на които се позова БТА.

"Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение", отбеляза той, без да посочи кои шест страни извън еврозоната ще подпишат документа.

Тези шест държави са България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Трите страни са Чехия и Швеция, които проявяват интерес, но е нужна санкцията на техните парламенти, и, по всяка вероятност, Унгария, за която Ройтерс съобщи, че е против плана за фискална интеграция.

Засега само Великобритания е отхвърлила възможността да утвърди този документ. Британският премиер Дейвид Камерън заплаши, че ще наложи вето на всеки план за промяна на договора на ЕС по посока по-строги бюджетни правила. Той искаше сериозни отстъпки в замяна на евентуална подкрепа, например Лондон да има право на вето за всякакви мерки за финансова регулация, което означаваше да се изключат банките от Ситито от финансовия надзор.

Най-вече заради съпротивата на Камерън лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за промяна на Договора на ЕС с всички 27 страни с цел да се реформира еврозоната и затова се ориентираха към варианта за договор единствено между 17-те страни от еврозоната. Споразумението между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат.

Според проект за декларация националните бюджети в еврозоната ще трябва да са балансирани и годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5% от номиналния БВП. В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд. Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3 процента от БВП, освен ако еврозоната не реши друго с квалифицирано мнозинство от 3/4.

Президентът на ЕС Херман Ван Ромпой заяви още, че не е постигнато споразумение относно еврооблигациите, които мнозина възприемаха като най-добрия начин за излизане от кризата в еврозоната. Германия се противопоставя категорично на това предложение, като самият Ван Ромпой и Европейската комисия го подкрепят. ЕС се отказа да принуждава частните банки да участват във финансирането на програмите за стабилност на съюза.

Това финансиране вече ще се осъществява от Международния валутен фонд, съобщи Херман Ван Ромпой. За тази цел страните от ЕС обмислят да налеят в МВФ допълнителни 200 милиарда евро, които да се използват в подкрепа на проблемните страни от европейския валутен съюз, предава БТА. Според Ройтерс обаче става дума за 150 млрд. евро от еврозоната, а 50 млрд. евро няма да са от 17-те страни.

Пазарите реагираха по-скоро негативно на решенията на срещата на върха, която не успя да достигне до непосредствени конкретни мерки срещу кризата. Еврото остава под натиск.