НЕК иска тройно поскъпване на зелената добавка в тока

Националната електрическа компания е поискала от 1 юли зелената добавка в цената на електроенергията да се повиши почти тройно – от 11.10 лева за мегаватчас, колкото е сега, на 30.74 лева.

Това стана ясно от справка на енергийния регулатор (ДКЕВР) към становище в отговор на констатациите на прокуратурата, че той не упражнява контрол върху енергийните дружества.

Зелената добавка е универсална за цялата страна и се разпределя в цената на тока за всички крайни потребители. Предстои регулаторът да вземе решение дали и с колко да се повиши размерът й. В момента тя съставлява около 7 % от сметките на домакинствата в страната (7 % за потребителите на ЧЕЗ, 6.9 % за потребителите на ЕВН и 6.6 за клиентите на Енерго.про).

За повишаване на цените на изкупуваната електроенергия настояват всички производители на ток. Сред най-скромните в претенциите си е АЕЦ „Козлодуй“, която иска повишение на цената на тока си с около 6.5 % - от 15.30 лв. за мегаватчас на 16.30 лв. Най-голямо повишение иска друга държавна централа – ТЕЦ „Марица изток 2“ - от 39.04 лв. На 46. 18 лв. за мегаватчас или поскъпване с 18.3 %. Tрите електроразпределителни дружества също искат повишение на цените си.

От няколко седмици ръстът на производството на възобновяема енергия принуди енергийния диспечер към ЕСО (Електроенергийния системен оператор) да спре няколко блока в ТЕЦ-овете, което прати в принудителен отпуск около 3000 миньори във въгледобива. Тогава шефът на централния диспечер Митю Христозов обяви, че за първите 3 месеца на годината възобновяемата енергия е достигнала почти 30 % от потреблението на ток в страната. Това е около три пъти над ангажимента на България за дела й в енергийното потребление (за 2013 и 2014 държавата има задължение за едва 11.34 %, а крайната цел е достигане на 16 % през 2020 г.).

ДКЕВР към прокуратурата: Прекалявате

Регулаторът отхвърля обвиненията на прокуратурата, че не контролира ЕРП-тата и не ги наказва. Това се казва в днешното становище на ДКЕВР.

За последните 3 години ДКЕВР е наложила 33 глоби на електроразпределителните дружества за различни нарушения, посочиха от там. От тях обаче 15 са отменени от административен съд в София, Пловдив и Варна. Мотивите в съдебните решения са, че в актовете за административни нарушения ДКЕВР не е полочила конктретни дати и места на извършените нарушения от съответното ЕРП; че регулаторът е изтървал сроковете за санкциониране на дружествата или че няма данни за нарушения. Едва 5 от глобите са потвърдени от съда, 1 е изменена, а за 12 делата все още не са приключили.

В своя подкрепа Комисията изтъква, че междувременно всички ЕРП-та, както и останалите компании, обжалват решенията й за определяне на цените, с които не им е признала разходи. От 2009 г. досега срещу ДКЕВР са заведени 440 дела.

От там добавиха, че през 2010 г. след одит на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго.про регулаторът е наложил 23 санкции за общо 3 милиона лева на трите компании. Съдът обаче е отменил 20 от тях на стойност 2.64 милиона лева.

От регулатора не останаха длъжни на държавното обвинение: „В допълнение към гореизложеното, на 14 юли 2010 г. с писмо, приложено е изпратен доклад резюме до Главния прокурор г-н Борис Велчев относно извършения регулаторен одит на електроразпределителните и електроснабдителните дружества (ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН) и справка относно ръста на извършените разходи от тях за външни услуги (вкл. изнесени) за периода 2005 – 2009 г. и съответните утвърдени в цените значително по-ниски разходи за дейността им по лицензия. До момента в ДКЕВР няма постъпила обратна информация за действията и/или резултатите на прокуратурата по повод на изпратената информация“.

ДКЕВР съвсем ясно намеква, че прокуратурата превишава правата си в опитите публично да я назидава и да се меси в работата й. Европейското законодателство изисква регулаторът да е независим – както от икономически субекти, така и от държавни институции, подчертаха оттам.

„Новото европейско законодателство забранява на управлението и персонала на регулаторните органи да търсят или приемат директни инструкции и/или предложения от който и да е правителствен или друг обществен или частен орган. Според становището на ЕК, тази разпоредба означава, че е забранено и даването на такива инструкции и/или предложения.

 Инструкция в този контекст е всяко действие, изискващо съгласие и/или опит за неправомерно влияние върху решение на регулаторния орган, и по този начин да се упражнява какъвто и да е натиск върху управлението и персонала му.

Всяко отнемане и разрушаване на доверието и имунитета на регулаторите е предпоставка за пазарно изкривяване, реализирано чрез нивата на цените и/или други условия, а това от своя страна нарушава икономическите интереси на една група клиенти за сметка на друга„

Офанзивата срещу ДКЕВР бе подета от правителството на Бойко Борисов в отговор на националните протести срещу монополите. Новата прокурорска проверка срещу ЕРП-тата и дейността на ДКЕВР бе поискана от бившия икономически министър Делян Добрев и главният прокурор Сотир Цацаров бързо прие задачата. До какво ще доведе тя не е известно. През 2010 г. по искане на тогавашния шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев прокуратурата е проверявала ЕРП-тата и е събрала 12 тома материали, но не е открила данни за престъпление.