Мартин Захариев: Пеевски е положителна страница - отприщи гражданската енергия

Пеевски е една затворена страница, изключително положителна в българската политическа история. В смисъл на това, че се отприщи гражданската енергия и сега вече всеки, който си позволи лукса да застане отпред и да лидерства държавата, ще му пари отдолу, защото ще се съобразява. И това трябваше да се случи. Тапата трябваше да гръмне, независимо че стана с цената на най-големия политически гаф в най-новата история на България. Така е било писано да се случи, и слава Богу, се случи. 

Това каза в ефира на БНР депутатът от Коалиция за България Мартин Захариев, който взе участие в дискусия за медийното законодателство и политическите и икономически обвързаности на медиите в България. В дискусията участие взеха и експертите Нели Огнянова и Орлин Спасов. 

Огнянова контрира депутата, че изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС е станало включително и с гласуването на Захариев, и това не може да се определи като затворена страница. 

"Аз съм онзи, който на заседанието на парламентарната група броени минути преди избора на Пеевски в залата след Янаки Стоилов и Стефан Данаилов обявих: "В 12 часа днес, ако вие приемете това решение, ще взривите медийната общност, в 17 часа ще взривите България, а вечерта вследствие на първите два взрива ще бъдем международна новина." За съжаление това стана. Но аз си сложих пръста, защото политиката е отборна игра", отговори Захариев.

Той заяви, че няма усещането за политическа намеса в медиите. "Има медии, които са изключително зависими и те не формират пазарен дял, който да бъде съществен за определяне на общественото мнение. Основно това са двете политически обвързани телевизии "Скат" и "Алфа", обясни депутатът. 

Медийната тема остава една бутикова тема, независимо че тя влиза във всеки дом и в съзнанието на всеки българин всеки ден, всеки час, каза още той, отбелязвайки, че през последните години България е на едно от последните места в класациите за свободата на словото. Според него причината е, че има срастване на медийна, политическа и икономическа власт. "Няколко основни параметъра, които считаме, че са важни да се дебатират – като прозрачността на собствеността, като финансирането, като статутът на обществените медии, като моделът на тяхното управление в момента, като начален етап за създаване на една консенсусна платформа, върху която бихме могли да дебатираме и нов закон за медийните услуги. Това е дълъг процес, който се нуждае от малко по-спокойна обществено политическа среда, за да може да бъде ефективен. Мисля, че медийните хора в България имат консенсус по това, че има нужда от нов медиен закон и дотам дебатът спира, защото дяволът е в детайлите, коментира той. 

На въпрос готов ли е този парламент да говори за собствеността и концентрацията на власт в медиите, Захариев отговори: Ако питате мен лично – да. Ако питате ръководството на парламентарната група, може да получите и друг отговор, не знам. Опасявам се, че гласът ми е глас в пустиня. Не срещам разбиране. Не е моментът за нов медиен закон – това ми казват. Аз смятам, че бихме могли обаче поне на равнище Комисия за култура и медии да започнем този разговор, каза Захариев и добави, че ще инициира такъв разговор. 

Въпросът е сега оттук нататък дали новата политическа конюнктура, дали новото правителство и стоящите зад него политически сили имат волята да промяната нещо в тази ситуация, коментира медийният експерт Орлин Спасов.

Най-много се тревожа от това дали България няма да продължи да се хлъзга надолу в тези класации, срамни за нашата страна, за състоянието на свободата на словото и българските медии. Имаме известни сигнали, че новото правителство и новата власт проявяват известна нервност по отношение на това какво се случва в медийната среда. Последната дискусия в парламента по повод отчета на СЕМ до известна степен даде такива сигнали. Струва ми се, че това пролича и в езика на коментарите, но пролича и в самото отношение и към регулатора, и към обществените медии, на които като че ли правителството започва да гледа с известно подозрение. Това е доста рисково, тъй като то може да увеличи несигурността в тази толкова важна зона в медиите, каквато представляват БНР и БНТ. Ако наистина паднахме толкова ниско в класациите, то все пак имаше изключение, около тези международни институции се обединиха и това изключение през последните години са именно БНТ и БНР, които се превърнаха в един остров на относителна стабилност и предложиха високи професионални стандарти, каза още той. 

Време е за дискусия, смята и експертът Нели Огнянова. Тя смята, че все още това НС не е показало наличие на условия и предпоставки за изготвяне на медийно законодателство:

Струва ми се, че това събитие може да получи прочит – не зная дали съм права, става дума за някакъв вид настъпление по отношение на медиите. Стои въпросът легитимиран ли е в момента българският парламент да се занимава с медийно законодателство. Моят оценка е еднозначно не. За да се работи медийно законодателство, трябва да има съвършено други предпоставки и условия. Трябва да има воля, но тя не е достатъчна. Трябва да има експертиза, а заедно с това трябва да има широка гражданска основа. Преди тези 3 компонента да са налице, опитите за законодателство ще бъдат изключително проблематични и няма да се оценят добре.