ЕС даде знак, че ще ни осъди, ако не променим спешно Закона за хазарта

В края на миналата седмица Съдът на Европейския съюз (СЕС) отново потвърди ясно утвърдения принцип, че държавите-членки не могат да ограничават националния пазар на хазартните услуги, за да защитят търговските интереси на управляващите или поради други икономически причини. Съдът допълва, че националните закони, които забраняват трансгранично хазарта, независимо от формата, в която се извършва тази дейност, са в нарушение на правото на ЕС.

СЕС публикува своето предварително постановление относно италианския случай Biasci et Al (C-660/11ea), като заключи, че националното право, което изключва трансгранични хазартни дейности или което благоприятства (икономическите) интереси на управляващите над операторите, лицензирани в друга държава-членка е против правото на ЕС. В допълнение, Съдът на ЕС подчерта отново постоянната си съдебна практика Placanica, която заявява, че не могат да се прилагат санкции въз основа на разпоредби, които са в противоречие с правото на ЕС (точка 28).

Именно такава санкция, която противоречи на основните европейски разпоредби, се прилага от юни месец в България, когато сайтове за онлайн залагания, регистрирани на територията ЕС, бяха филтрирани и забранени за достъп с решение на Софийски градски съд. Мярката беше окачествена като прилагане на скандалната АКТА и след влизането й в сила, нито един европейски бетинг оператор не подаде документи за лиценз.

Причините за това са много, но на първо място сред тях е данъкът, който според настоящия закон е 15% от оборота, а не от печалбата на онлайн операторите. Тъй като цялата печалба е значително по-малка от 15% оборот (около 3-4%), бетинг операторите се налага да дотират дейността си и да изплащат данъци, далеч надвишаващи печалбата им.

Друго важно условие на европейските оператори, за да се лицензират на българския пазар, е наличието на условия и предпоставки за отговорна игра на залагащите в интернет пространството, които на всички пазари се рагламентират от Закона за хазарта. В българския тектст, обаче, няма нито една дума, свързана с безопасността, регламентираността и отговорното отношение към играта. В резултат от този пропуск в България няма да се регламентират и контролират дейности като разрешаване на спорове между потребители и бетинг оператори, спазнване на рестрикциите за реклама и прилагане на законовите ограничения за не подстрекаване към хазарт, особено на малолетни, организации и процедури за предотвратяване на хазартна зависимост и др.

Във връзка със своето решение Съдът на ЕС припомни, че ако за национална лицензираща разпоредба не е съставена по ясен, точен и недвусмислен начин, операторът не може да бъде критикуван относно вземането на решение да не кандидатства за лиценз при липса на правна сигурност. Междувременно отказът на международните бетинг оператори да се лицензират, прави невъзможно плащането на данъци от дейността им в България. Предвид фактът, че приблизителният оборот от тази дейнст за последната година възлиза на 700 милиона лева, загубите на България от неплатени данъци заради лошо написания закон и невъзможността на бетинг операторите да се лицензират, възлиза на десетки милиони.