OffNews.bg

Закъснелите български протести

Текстът е на "Дойче веле". Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова

„Учудвам се, че българите излязоха да протестират чак сега, щом социалното им положение е критично от години“, казва германската политоложка Регине Шуберт. Тя изтъква, че затягането на коланите е довело до обратен ефект.

"Много от българите живеят под прага на бедността. Като това, че не могат даже да си платят сметките, е само една от причините за протестите. И без това ниските пенсии в България не бяха актуализирани според инфлацията. Правителството на Бойко Борисов призна едва след оставката си, че строгата политика на икономии в тези мащаби е грешка", отбелязва Регине Шуберт, която ръководи софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация "Фридрих Еберт".

Според нея добрата новина е, че хората са се активизирали и вече не се примиряват с участта си на жертви на нещастните обстоятелства, свързани с кризата и бедността. "Надявам се, че българите няма отново да изпаднат в апатия и ще продължат да се борят за своите интереси и убеждения и интересите на обществото. Протестите не могат да продължават вечно, но протестиращите могат да упражняват по друг начин влияние върху политиката, като учредяват сдружения и инициативни групи. Гражданските формирования трябва да функционират като групи за натиск, които съветват управляващите, а при нужда са в състояние да отстояват ефективно правата на хората”, предлага Регине Шуберт.

Особености на българските протести

"Случващото се по улиците и площадите в България през последния месец е специфично за страна, чиито граждани са убедени, че никой не ги представлява във властта и са изоставени от политическата класа. Исканията на протестиращите наистина са многостранни, но те имат и нещо общо - бунтът срещу възприеманите като несправедливост обстоятелства“, смята германската политоложка.

"И германците излизат на протести, но акцииите им са целенасочени, а аргументите - добре подготвени и артикулирани.  Друга съществена разлика между ситуацията в България и Германия е, че германските граждани не са изгубили усещането си, че имат действено, а не само формално представителство във властта. Затова на нашите протести исканията не са за смяна на политическата система, а за решаването на конкретен въпрос“, констатира Регине Шуберт.

Корените на проблема

Точно както в поговорката за изписаните вежди и извадените очи, вместо да помогне за стабилността, канонизираното от кабинета перманентно затягане на коланите е имало точно обратен ефект. "Заради "затягането" покупателната сила на населението и  възможностите за инвестиции намаляват и това затруднява икономическия растеж. Българската икономика няма как да осигури увеличението на заплати, пенсии и социални разходи, ако е потисната чрез намаляващото потребление и бедността. А без нови инвестиции и икономически растеж се влиза в порочен кръг, който поражда нова бедност, а с това - и нови протести“, предупреждава шефката на софийското бюро на фондация "Фридрих Еберт".

“В България основен проблем е разделението между политици и граждани.  Партиите би трябвало повече да се вслушват в гражданите и да станат действителни изразители на техните интереси, но пък гражданите са длъжни най-малкото да бъдат готови да разговарят с политиците“, твърди германската политоложка. Тя дава пример с Германия, където на последните избори социалдемократите събрали едва 23 процента от гласовете. Анализът на изборните резултати разкрил причината - социалдемократите са се дистанцирали от исканията на гражданите. За да бъде спрян този опасен за най-голямата лява партия в Германия развой, ръководството й решава да организира граждански конференции в цялата страна - за да могат хората да предадат на политиците конкретни си искания, които да влезат и в програмата на партията за предстоящите избори. "Това е пример как една партия може да си върне доверието на гражданите“, посочва шефката на софийското бюро на фондация "Фридрих Еберт" Регине Шуберт.