Защо България копнее за Шенген?

Какво общо има пътуването без паспорти в Европа с един малък град в Люксембург и защо България и Румъния нямат търпение да се присъединят? Шенгенската зона означава много повече от това да оставиш личните си документи вкъщи, пише в свой анализ радио "Дойче веле".

Шенген е малко селце в Люксембург, където през 1985 г. е направено първото споразумение между страните от Евросъюза за отпадане на граничния контрол на общите им граници. То дава името си на Шенгенската зона, състояща се от прилагащите тези правила държави. Тя започва да действа през 1995 г. в осем страни.

 Оттогава зоната се разшири: освен 22-те страни членки на ЕС, включва и Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия. Великобритания и Ирландия не са се присъединили напълно и поддържат вътрешен граничен контрол, но вземат участие в някои свързаните с Шенген обмени на информация. Кипър, Румъния и България чакат на опашката. Кипър не може да се присъедини, защото северната му част е окупирана от Турция. А по мнение на някои държави членки на Шенген - включително Германия - Румъния и България не са изпълнили необходимите условия да се разделят с граничния контрол с техните съседи от ЕС.

 Най-важните изисквания от членуващите страни са: способността на държавите в Шенген да подсигурят границите си със страни, които са извън тази зона; да спрат нелегалните влизания и да предотвратят престъпността. Европейската комисия признава способността на България да го направят след неколкогодишен преходен период. Германия и Холандия са скептични и отложиха няколко пъти премахването на граничния контрол с двете страни от Югоизточна Европа.

 България и Румъния вече са в "Шенгенската зона"

 И за да са нещата достатъчни сложни, както само ЕС може да ги усложни, България и Румъния вече са влезли в Шенгенското пространство с присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Залегналите правила в някогашното Шенгенско споразумение са ключови елементи в европейските договори и крайъгълни камъни за вътрешния пазар и свободното движение в съюза.

 Румъния и България са се съгласили да синхронизират политиките си за даване на убежища и визи в правилата на ЕС, увеличавайки проверките по границите с нечленуващите страни, борейки се срещу наркотрафика, контрабандата и трафика на хора. Те са част и от SIS (Шенгенската информационна система), която дава на полицейските влссти в ЕС бърз достъп до данни за влизания и напускания на границите.

Единственото правило, което България и Румъния не могат да приложат, е отпадането на проверките по граничните пунктове, което си остава най-видимият ефект от Шенгенското споразумение.

 Днес свободното движение на граждани на ЕС в Шенгенското пространство е постигнато в огромна степен. В извънредни случаи, например при провеждане на важни международни мероприятия, проверки по вътрешните граници се въвеждат временно. Така например стана по време на Европейското футболното първенство и на Световното първенство по футбол, преди срещите на Г-8 и срещите на върха на НАТО.

Няколко страни от ЕС, водени от Франция и Германия, през юни 2012 г. върнаха граничните проверки, ако държавата членка позволява твърде много бежанци да влязат в зоната. Според много вътрешни министри на държави членки раздираната от криза Гърция не е в позиция да подсигури външните си граници в Турция на подходящо ниво. Някои в ЕС се страхуват, че България и Румъния могат да се превърнат в транзитни страни за нелегални имигранти от Украйна и Западните Балкани към останалата част от ЕС, ако граничният контрол отпадне. Все пак, веднъж влязъл в Шенген, никой не бива спиран на вътрешните граници.

Румънците и българите вече пътуват свободно

Погрешно е да се свързва проблемът с Шенген със ситуацията с многото имигриращи в момента румънци в Германия, каза Франциска Келер, евродепутат от групата на "Зелените". В Брюксел тя каза, че ромите с румънско гражданство вече могат да пътуват в ЕС и контролът по границите на родината им не е пречка за това.

 В контраст на това твърдение се изказа германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих: "За тези, които идват само с очаквания за социални придобивки и злоупотребяват с политиката на свободното движение на хора, трябва ефективна превенция."

Но такава злоупотреба рядко може да бъде предотвратена с проверки на вътрешните граници, тъй като гражданите на ЕС могат да пътуват свободно. Следователно Фридрих има предвид на ромите, които вече са били депортирани от германия, да им бъде отказано право да влизат в страната. Това би било по-голямо ограничение на свободното движение и шенгенските правила. Тъй като част от договореното със страните през 2007 г. е, след като през 2013 свърши преходният период, румънците и българите да могат свободно да се установят за постоянно в германия и другите държави от ЕС, ако работят или се обучават.

 За жителите на повечето части на Азия и Африка се изисква специална виза, ако желаят да посетят страна от Шенгенската зона. Изискването за виза важи и за Русия и Турция. Северноамериканците, повечето южноамериканци, японците и австралийците влизат без виза за три месеца. Гражданите на Западните Балкани също влизат в ЕС без визи с изключение на Косово, което още не е признато от всички членове на ЕС.

Още по темата

08/03/2013 България

Трагичната картина в митниците ни блокира за Шенген

08/03/2013 България

Бойко набеди протестите за несбъднатия Шенген

07/03/2013 България

Половината ЕС не ни иска в Шенген

07/03/2013 Анализи

Дойче веле: Защо се провалиха?

Следете новините ни в GoogleNews