"Убихме Шарли, отмъстихме за пророка Мохамед"

Сорен Сийлоу, Льо Монд

Почти всички бяха там. Като всяка сряда. Събираха се на пасти и кроасани около голямата овална маса, която заемаше по-голяма част от общата стая в редакцията. Това бе станало нещо като ритуал от времето, когато Шарли Ебдо проходи за първи път преди десетилетия. От ляво, както обикновено, седеше Шарб, шефът. Веднага до него се нареждаха карикатуристите Кабю, Волински, Тину, Оноре и Рис, а после по реда си идваха Лоран Лежер, Фабрис Николино и Филип Лансон, икономистът Бернар Мари и колумнистите Сиголен Венсон и Елза Кая.

Срещата обикновено започваше около 10.30 сутринта и бързо се разгорещяваше, из въздуха се понасяха множество псувни и гадни шегички. Единственото табу беше за кафемашината. Тя пък никога не работеше. По стените висяха прочулите се първи страници на сатиричния седмичник: „Шариа Ебдо“ - повод за нападението през ноември 2011 и палежа на предишния офис на вестника; до него е Марин Льо Пен, шефката на крайнодясната партия Национален Фронт, показана като лайно, разплескано върху френското знаме; после идват карикатура на Папата, заклеймяващ сексуалното насилие над деца от амвона на Църквата, на президента Саркози, болезнено ухилен ...

Срещата свършва... когато свърши – като дойде време за "Птит Канаии", вкусното кафене в съседния 11 арондисман (административна единица в Париж), за да се сдъвче нещо на две на три.

Тази сряда никой не се сети за "Птит Канаии". Говореха вече над час, когато двама маскирани влязоха в стаята и сред оживеното дърдорене и шумната врява настъпи гробно мълчание. Тия носеха автомати с рязани цеви. Един от нападателите извика: „Шарб?“. Последва изстрел и ...разстрел. После двамата мъже изстреляха няколко патрона. Според оцелели очевидци крещели „ Аллах акбар“ /Бог е велик/ и „Ще си платите за оскърблението на Пророка“. Опрели оръжие в главата на Сиголен Венсон с думите: „Няма да те убием, защото не убиваме жени, но трябва да четеш Корана.“

Буквално след секунди седем журналисти и карикатуристи бяха мъртви: Кабю, Шарб, Тину, Волински, Бернар Мари, Оноре и Елза Кая, жена, известна психоаналитичка и колумнист на вестника. Мъртви са и коректорът Мустафа Урад, родом от Кабилия в Алжир, който само преди месец получи френско поданство. Франк Бринсоларо, един от двамата полицаи, охранявали Шарб след нападението и палежа през ноември 2011, също е ранен смъртоносно; и Мишел Рено, бивш служител в кметството на град Клермон-Феран, столицата на региона Оверн и префектура на департамента Пюи-дьо-Дом, който този ден бе дошъл на гости на Шарли Ебдо.

В 11.28 ч. сутринта, минути преди разстрела, седмичникът излезе в Туитър с новогодишно пожелание - карикатура от Оноре, на която е изобразен Ал Багдади, лидерът на ИДИЛ, пожелаващ всекиму „добро здраве“ през 2015.

Минути след това Оноре бе мъртъв, заедно с приятелите си бе разстрелян върху огромната овална маса, на самото място, където карикатуристите току-що бяха привършили работата си над последната си карикатура, лудешко забързани преди да изпратят вестника за печат. И докато буквално се цепи секундата, за да се нанесат окончателните промени върху първата страница, всеки пуска все повече хапливи шегички. Една от оцелелите, Корин (Коко) Рей, каза пред „Юманите“: „ Застреляха Волински, Кабю ... всичко свърши за пет минути... аз се скрих под едно бюро.“

Няколко минути по-рано нападателите бяха застреляли 42-годишния Фредерик Боасо, техник по поддръжката на сградата, който си работел нещо на първия етаж. Един полицай, Ахмед Мерабе, се опитал да ги спре. Първо го ранили, а след това направо го екзекутирали на самия булевард „Ришар Леноар“, в близост до редакцията.

В крайна сметка: 12 души - убити, 11 - ранени, 4 от тях - сериозно. Филип Лансон - в лицето, Рис – в раменете, Фабрис Николино - в крака. В най-тежко състояние е младият Симон Фиеши, уебмастерът, който се занимаваше всекидневният поток от заплахи ритмично да стига от социалните мрежи и телефона до редакцията. „Касапница, не може да се опише“, твърди свидетел, влетял в стаята веднага след изстрелите.

Хората от първия екип за спешно реагиране, дошъл на мястото, разказват, че раните били нещо ужасно, „сякаш са по време на война“: „През цялата си кариера не съм виждал подобно нещо“, казва един от тях. „Не сме подготвени за подобно нещо, никой не ни е учил как да реагираме, но го видяхме в реалния живот...“, констатира Кристоф Дьолоар, шеф на Репортери без граници, докато стоеше пред сградата. Той определи този ден като „най-мрачния в историята на френския печат“. Това бе и най-кървавата терористична атака срещу Франция за последните 50 години.

Мъглата в тази сряда сутрин бе студена и тежка. Двамата убийци, в черно и с бронежилетки, първо се появили на улица „Никола Апер“ 6, два входа преди редакцията на Шарли Ебдо. Очевидно съвсем точно знаели кога е седмичната среща на екипа, но адресът, който имали, бил грешен.

Както твърди служител от "Ателие дез архив", фирма в същата тази сграда, те се възползвали от пристигането на пощаджийката, за да нахълтат с взлом през вратата. Блъснали я на земята, заедно с човека, който получавал пощата. После попитали „Къде е Шарли Ебдо?“. С един изстрел пробили и стъкелната врата на офиса. От него изскочил уплашен служител, който разменил бърз поглед с нападателите.

Терористите осъзнали, че не са на точното място и побегнали навън. Спрели се пред номер 10, където през миналия юли се бе преместила редакцията на „Шарли Ебдо“. Според Парижката Прокуратура срещнали двама портиери, попитали ги къде е "Шарли Ебдо" и накрая застреляли единия от тях. На стълбището минавала карикатуристката Коко, сграбчили я и я взели за заложница. Тя се опитала да ги подведе, като ги повела към третия етаж – нюзрумът е на втория.

След палежа и нападението през 2011 г. следват безброй смъртни заплахи. Шарли Ебдо се опитва да прикрива адресите си. Табелата, която била окачена на входа на предишния офис, сега цялата в чернилка от пожара, е окачена от вътрешната страна, да не се вижда от улицата. На вратата, която води до самата редакция, няма надпис с името на Шарли – само някакво общо наименование „Лез Едасион Ротатив“. Съседите също били помолени да не споменават, че Шарли Ебдо се помещава в сградата.

Според служител от "Премиер Лин", фирмата, която се помещава точно срещу редакцията на сатиричното издание, нападателите, объркали се на третия етаж, размахали оръжието си пред лицето на наемател и също го попитали „Къде е Шарли?“. Най-сетне попаднали на точния вход – огромна бронирана врата. Под дулото на „Калашника“ притиснали Коко, карикатуристката, да въведе кода си и да я отключи.

След разстрела двамата мъже скочили в малък черен „Ситроен С3“, паркиран на улицата. Свидетел заявил пред полицията, че видял и трети мъж да пристига с колата, но след като я оставил, се качил на мотопед.
Двамата убийци потеглили по „Але Верт“, малка странична уличка. Там срещнали двама униформени полицаи на велосипеди. Стреляло се, но никой не бил ранен.

Човек от персонала на „Премиер Лин“, който побегнал към покрива на сградата, заснел случващото се с видео, от което ясно се вижда уличната стрелба. Едвам-едвам между шумотевицата от изстрелите се чува и „Аллах Акбар“.
По-нататък, на малката уличка „Пеле“ нападателите налетели и на полицейска кола. Пак се стреляло. От друго любителско видео може да се види как те крещят „Отмъстихме за пророка Мохамед, убихме Шарли Ебдо!“

На булевард „Ришар-Леноар“ взели своята последна жертва. И пак сцената е заснета от случаен очевидец. Двамата мъже, все още с бронираните си жилетки, изскочили от черния ситроен и побегнали направо към полицая, който се бе смъкнал ранен на пешеходната алея. „Искаш да ни убиеш?“, попитал един от убийците. „Не, шеф, всичко е наред!“, отвърнал полицаят. Мъжът с качулката обаче се поразходил около него и без никакъв проблем го застрелял право в главата. Жертвата се казва Ахмед Мерабе, 42-годишен служител в местния полицейски участък.

Двамата убийци тихо се връщат в колата, без никакъв знак за паника, действат като съвършени професионалисти. Цялата сцена приличала на сеанс от обучение на командоси. Единият седи на калника, докато другият се навежда да прибере някаква обувка, изпаднала от колата, после сяда в нея, но не на шофьорското място.

„Лоренцо“ /пожела да остане анонимен/ живее на бул. „Ришар-Леноар“. Прозорците на апартамента му гледат към пешеходната алея, където е убит полицаят: „ Около 11.30 ч. чух изстрели. Помислих си, че са бомбички и погледнах през прозореца. Улицата беше пълна с полицаи, но имаше и хора с велосипеди, караха ги като в нормален ден. После вдясно забелязах тъмна кола да спира по средата на улицата. От нея излязоха двама, облечени в черно, бронирани, носеха на главите си плътно прилепнали плетени шапки и черни оръжия. Един полицай стреля по тях, те му отвърнаха, раниха го, а той падна, викайки. Опита се да се надигне, но отново падна, с лице към паважа. Убийците хукнаха към него. Онзи, който първи стигна, направо стреля в главата му. После и двамата се върнаха обратно в колата.“

Този път малкият черен ситроен се отправя на север. На площад „Полковник Фабиан“, което е оживено кръстовище, попада на „Фолксваген СУВ“, управляван от жена, но успява да се измъкне. После на тясната улица „Дьо Мо“ налита на някакви сергии. Двамата изскачат от колата с бясна скорост, като оставят след себе си празен пълнител за „Калашников“, някои лични вещи и една лична карта, по която полицията по-късно ще ги идентифицира. После отвличат малко „Рено Клио“ и пак се измъкват. Полицията изгубва следите им, когато прекосяват града и навлизат в предградието Пантен.

***

В тази сряда всички бяха там за обичайната си седмична среща. Неколцината, които не се появиха, сега са в траур, изпаднали в дълбока скръб. Карикатуристът Вилем чул за трагедията във влака от Бретан към Париж. Хроничната му неприязън към „събирания в канцеларията“ спасява живота му. Зинеб, журналистка, била на почивка в Мароко,нейната родина: „ Спаси ни чистата случайност“, казва тя в телефонно интервю за Льо Монд. „Все още не мога да си представя, че вече няма да видя Шарб или Кабю, Тину, всичките ... почти всичките ни карикатуристи са мъртви. Как ще се справяме оттук нататък?“

Превод от Льо Монд: Ивелина Ватова