Николай Слатински: Борисов и Цветанов нагло отказват да поемат вина

Коментар на експерта по сигурността Николай Слатински за БГНЕС

Като научих за този скандал и неговото развитие помислих четири неща. Първото е много популистко, то е, че този скандал обслужва основния сценарий, дърпащите конците на държавата – това, което аз наричам олигархичното задкулисие, предписано за България.

А именно в парламента да има четири партии и ГЕРБ да се върне на власт с тази патриотарска, леко фашизоидна патерица и евентуално в зависимост от резултатите на БСП и ДПС да се прецени в последния момент ще има ли нужда и от една фалшива европейска патерица като партията на Кунева. Тоест този скандал го видях първо като внушението, че имаме две партии – ГЕРБ и БСП и задкулисието залага на ГЕРБ, но е много важно спорът да е между тях, а другите партийки да се окажат някъде нищожен дребен фон, нещо като седемте козлета или седемте джуджета в приказката. Това е първото и то малко звучи парадоксално, ако се погледне, че скандалът е срещу ГЕРБ, но проблемът е, че когато атакуват ГЕРБ, неговият електорат от това само се консолидира. Електоратът на ГЕРБ, за съжаление, независимо, че доста умни хора гласуват за ГЕРБ, основният контингент на ГЕРБ всъщност това са хората, които нямат демократични нагласи и рефлекси, социални маргинали и които участват не в политически процес, а в шоу. И когато юнакът, що бозал от олигархията, бива атакуван, те веднага застават на негова страна. Ето това е първото изречение, което си помислих и прецених този скандал в политически план като изключително вреден за демокрацията, защото ще възпроизведе точно този сценарий, който е предписан на България – на власт ГЕРБ с Атака и евентуално Кунева, а в опозиция цяла България. И то персонифицирана чрез БСП, която в никакъв случай не представлява обществото като алтернатива на ГЕРБ.

Второто, което си помислих е, че всичко, за което са си говорили интелигентните хора, се потвърждава. Ние действително живеем в едно общество, в което демокрацията е в опасност – най-вече, защото властта се държи от хора, които казват, че управляват уж с демократични методи, а управляват с подслушване, с изнудване на политическия съперник, с купуване на политически гласове, а с изместена ценностна система, понякога и психически не е добре. Това вече означава, че демокрацията се е превърнала от една страна във формалност, от друга страна е в ръцете на хора, които няма да се спрат пред нищо, за да управляват. Ние не живеем в някакви измислени страхове, базирайки се на милиционерско-мутренския произход на много от хората във властта, а действително имаме срещу себе си една клика, която няма да се посвени, ако сега използва апаратура за подслушване, утре да използва и други по-различни методи. Ние не напразно и виждаме как се посяга на свободата в интернет, как общо взето се възвръщат едни страхове и ние като общество вече си казваме: това не е за по телефона.

Третото, което си помислих, слушайки този скандал, е, че всъщност социалната мрежа изпълнява своите функции – тя протестира, протестират и политиците, но голяма част от обществото не може да премине тази тръпка на съпротивление, тази индикация. Нашето общество удивително безразлично наблюдава този скандал и го смята като част от политическите разпри и баталии от политическото говорене, от замърсяването на фона. Аз се учудвам как една голяма част от българското общество не разбира, че въпросът не е в момента някой да употреби скандала за политически цели, да, това ще стане, а въпросът е, че обществото трябва да включи не само първата, не само успялата втора, но и третата си сигнална система. Казвам го това, защото през последните една-две години съм потънал в доста литература – художествена и научна - за насилието, което се извършва от определени прослойки и партии, без те да са в някаква суперстресова ситуация, а насилието като инструмент и от Сталинския режим, и от фашисткия режим. И съм се убедил, че една от десетте причини такива кръволоци – диктатори да успяват е, че обществото не включва своята трета сигнална демократична система, а се самоудовлетворява с лесни обяснения, че някой е жертва заради своя етнос или религия. И идва моментът, когато после става късно. Разбира се, не искам да правя толкова далеч отиващи аналогии, такива ужасни режими като Хитлеристкия и Сталинския. Говоря за този синдром на заспалото, на приспаното общество, което не разбира, че в един момент играта на речи на диктаторчета, на фюрерчета в словесното пространство, в един момент минава вече като политическа практика на този, на когото ние сме позволили да си разиграва коня. И именно, макар и да сме в Европа, макар и да знам, че това няма да се повтаря, аз не изключвам ние с нашето пасивно безразличие по отношение на този чудовищен скандал, ще си докараме една агресивна власт, която ще ни ограничи много силно гражданските свободи. За мен е удивително как обществото не разбира, че тук му се пипа в оголените нерви и то е вкарано в един коловоз на стадо, на което ще му бъде позволено единствено да блее, т.е. огромно опълчение от болната пасивност в значителни слоеве на българското общество по този чудовищен скандал. Да си спомним, когато настръхна Америка, аз не съм и предполагал, че нашето общество ще бъде много по-заспало дори и от иначе доста аморфното и откъснато от политиката американско общество, отдадено на личния и материален успех.

Четвъртото, което си помислих, е свързано вече с главните герои на този скандал. За мен е потресаващо колко брутално и нагло те отказват да приемат дори грам вина – говоря за Борисов и Цветанов. Как те отново искат, както Цветанов някога натопи тъщата си за своите апартаменти и отново някакви служители на някакви нива. Не коментирам, говорили сме си го много. Много от хората в нашите служби са се специализирали в изпълняване на политически поръчки и лично оцеляване. Не оправдавам хората, които са били инструмента на това брутално подслушване, но за мен много по-важна е ръката, която е движела това подслушване, а тази ръка се нарича – министър на вътрешните работи и глава, която всъщност е движела тази ръка, а това се нарича министър-председател във всяка една държава. Просто не мога да повярвам, че вече 13-14 години от 21 век, 23 - 24 години от прехода в демокрация, ние имаме такива гьонсурати на власт в България, които дори нямат силата и мъжеството да излязат пред обществото и да кажат: извинявайте, ние сме проспали нещо чудовищно и настояваме категорично да се разгледа случаят от прокуратурата докрай и ако се докаже, че действително са нанесени щети на демокрацията, в името на България, в името на демокрацията, ще си подадем оставките. Тази безпардонност и гьонсуратлък сее много големи щети в българското общество. За да нямаме ние политици от ранг на високи постове – министър-председател и вътрешен министър, които да разбират, че е нещо по-важно от собствените им персони, това е България и нейната демокрация. За мен това е просто удивително и чудовищно. В края на краищата, колкото и да си играем на демокрация, не може да се минават някакви разумни предели, не може толкова безпардонно да поощряваш един стил, който народът е нарекъл отдавна точно с тази дума гьонсуратлък.