ИПИ: Не по-дълъг отпуск, а детски градини трябват на работещите майки

Министър Калфин е готов с нов пакет от предложения за промяна в трудовото законодателство – този път за стимулиране на раждаемостта при работещите родители. 
Целта, според социалния министър, е да се насърчи раждаемостта чрез даването на „възможност на хората да планират по-добре времето си, което ще се отрази особено добре на хора, които гледат малки деца”. Тук трябва да се вметне, че раждането и отглеждането на дете трябва да спре да се разглежда като „риск”, а като „личен избор”, особено в 21 век. Промените, които според министъра ще позволят по-добро планиране на времето, са в две направления:
1) Увеличаване на платения отпуск за майчинство на многодетните родители. Според действащото законодателство след третото дете платеният отпуск по майчинство е година и половина (чл. 164 от Кодекса на труда), а идеята е да стане две години, какъвто в момента е срокът за първите три деца. И всичко това при положение, че платеният отпуск в България е най-дълъг в света изобщо и около шест пъти по-продължителен от средното в европейските страни. Дори на повечето хора да им изглежда добре майчинството да е толкова дълго, в България на почти всяко интервю за работа на жена се прокрадва въпросът за семейството, децата и плановете за деца на младите жени. Предвид това, продължителният отпуск е нож с две остриета за тези, които го ползват. Преди няколко години коментирахме изследване, което заключаваше, че оптималният отпуск по майчинство е 28 седмици (четири пъти по-малко от това в България). След този период отсъствието по майчинство започва да се отразява негативно на представянето на жените на пазара на труда, професионалното им развитие, достъпа до по-високо квалифицирани позиции и по-добро заплащане. Допълнително, това ще утежни още повече бюджета на НОИ за обезщетения за отглеждане на малки деца.
2) Въвеждане на по-гъвкаво работно време за работещите родители. Тук нещата още повече се усложняват. Предложението на министъра е работното време на родителя да бъде гъвкаво – „работодателят ще има възможност (!) да определя в рамките на няколко часа от деня задължително присъствие за работника, а останалата част от работното време работникът или служителя ще планира сам”. Това пряко вмешателство в отношенията работник-работодател дори няма нужда от коментар, но с всички аргументи по-нагоре вероятно ще изхвърли още повече млади майки извън пазара на труда.
Продължителността на отпуска по майчинство, който в момента е най-дългият в света, и твърдото работно време не са големият проблем на майките в България. Удължаването и разширяването на тези „привилегии” само показва, че администрацията си действа по стария способ и не мисли за реалните трудности.
Реалните трудности за голяма част от майките са далеч по-различни. Например, в големите градове, където по-голямата част от жените работят и получават по-високи доходи, един от основните проблеми, свързани специфично с майчинството, е липсата на места в детските ясли и градини. Решението тук трябва да е краткосрочно. Например, да се дават ваучери за прием в частните детски градини или да се опрости процедурата по лицензирането им, което автоматично ще увеличи конкуренцията и ще направи цената по-достъпна при това високо търсене. Големите общини вече започнаха ударно да строят детски ясли и градини, но процесът е толкова бавен, че не решава проблеми, а когато детските заведения са готови, може би няма да има толкова много деца, както се случва в малките градове.
В по-малките населени места пък основен проблем на майките е намирането на работа и получаването на доходи изобщо, а както е обяснено по-горе, новите предложения само биха влошили тази ситуация и допълнително биха насочили повече жени към професията „майка, живееща в лишения и без възможност за развитие”. Решението тук би трябвало да започне със спиране на грубата намеса на пазара на труда по отношение на регулациите на работното време, наемането и освобождаването на работници, отпуските и административното определяне на минимални трудови и осигурителни доходи.
Като цяло предложенията на социалния министър не адресират реалните проблеми, а дори ги задълбочават, маскирани като допълнителни привилегии с популистка цел. В България раждаемостта е ниска поради ред причини, касаещи условията на живот и нито една от тях не включва „краткия” отпуск по майчинство или твърдото работно време.