Пандора танцува, Калфин отвори кутията й

...или защо родните балерини и балетисти не могат да се пенсионират на 53

Николаос Цитиридис 21 април 2015 в 12:40 11813 15

Снимка Йордан Чапкънов

Балет "Арабеск" по време на репетициите за "Пандора"

„Никога не е късно да станеш за резил“ – балерината Теодора Стефанова от „Арабеск“ знае стъпките за следващата си премиера, но не и докога ще танцува. След новината, че министър Ивайло Калфин ще удължава възрастта за пенсиониране и на балерините до 53 години. 

Всъщност Тошето, както я наричат нейните колеги, трябва да се пенсионира тази година. Допреди месец си е мислила, че това ще бъде нейният последен сезон на сцена и ще може да се оттегли от балета, за да гледа малкия си син.  Това предвиждат сегашните изисквания - 20 години стаж или около 45 г.

Денят на Теодора Стефанова започва и завършва с балет. В момента - с една от последните репетиции на спектакъла „Пандора“ дни преди премиерата му.

В тясната за 20-те артисти зала на Музикалния театър е задушно, дори без хора в нея се усеща, че ври и кипи енергия. През цялото време, когато ръководителката на балета Боряна Сечанова дава задачите, не се чува звук. В края на упражненията, всяко от които продължава приблизително 5 минути, се чува обща въздишка - сякаш за това време танцьорите не са дишали. Веднага след това продължават със следващите стъпки - така сякаш в момента играят най-големия си спектакъл. 

Мисълта за пенсиите в този момент изглежда нереално далечна. 

Интервюто с Теодора Стефанова провеждаме след едночасовия клас. С Тошето оставаме залата, за да приближим пенсиите и балета към реалността.  

- Как се почуства, когато разбра новината, че ще се пенсионираш на 53 години?

- Почувствах се ужасно обидена от всичко това. Кому е нужно? Балетът е за млади хора. Има трупи по света, които специално търсят артисти над 40 години. Искат зрялост, друг вид артистичност, персоналитет в дадения танцьор. Тук говорим за танц-театър, но не може на 53 години ти да танцуваш балет. 

- Какво ще направиш, ако новите правила за пенсиониране влязат в сила?

-Ако станат факт, ще трябва да се преквалифицирам - да бъда репетитор или хореограф, зависи какво на мен ми идва отвътре и какво ще ми достави удоволствие. 

- Да се преквалифицираш ще ти достави ли удоволствие? 

- Да, има една ключова фраза - "Никога не е късно да станеш за резил". 25-годишната ми кариера не е за подценяване. Изключително много се притеснявам как изглеждам, искам да бъда във форма, да не се изложа. Споделям го най-откровено и съзнателно. Каква полза, че човек е градил 25 години кариера, ако след това ще излиза и ще бъде за смях на сцената! Категорично съм против. Човек не трябва да бъде лаком към това, което му дава Господ. Моята кариера, смея да твърдя, ми е дадена отгоре. Никога не съм го търсила, никога не съм го искала на всяка цена аз да бъда номер едно. Най-добрата, най-страхотната, най-уникалната. Това го решава единствено и само Господ. 

- Какво ще се случи сега?

- Първо се надявам, че в министерството ще проявят разум и толерантност. Може би ще решат да се срещнат с нас и да се стигне до добро решение. Това не е каприз, но ще бъде излагация, ако не стане. Имаме млади кадри, които излизат от балетното училище. Стига сме ги пращали в чужбина. И тук има хляб за тях. Но къде да отидат да работят? Да ни чакат нас до 53 години? Това е смешно.  Знам какво е да седиш на 19 години, да ти се танцува, но да няма къде, да няма места за теб.

Оперните певци, артисти, музиканти - те имат по-дълъг живот на сцената, тяхното изкуство е по-различно. Докато за нас, които се занимаваме с танци - нашият инструмент е нашето тяло.

Има още един проблем - ако съм в чужбина, моята позиция в "Арабеск" щеше да се нарича "звездна позиция". Не може да се пенсионираме с 220 лв. пенсия. Направил си уникални неща, прославял си страната си в чужбина, това ли ти е наградата? Казват ни, че като се пенсионираме по-късно, пенсиите ни ще са по-високи - едва ли с повече от 20 лева, на което ще трябва да викаме ура. Това е обидно. 

- Протести ще има ли?

- Ако нещата се закучат, така, както всичко в тази държава, смятам, че трябва да се предприемат по-радикални действия. Сред нас се коментира това. Сега седим, чакаме и се надяваме министър Калфин да обмисли по-добре нещата. Да, можем да му представим един личен балет с танцьори от 53 нагоре да види дали това е гледаемо и дали си заслужава. 

- Ако ти сега беше на 20 години, новината за пенсионирането щеше ли да те интересува? 

- Въобще нямаше да ме интересува на 20 години, човек не мисли за пенсия на тази възраст. Тогава танцуваш, работиш, надяваш се повече хореографи да те взимат, защото в колкото повече програми те ползват, толкова повече техники научаваш и толкова по-добър танцьор ставаш. И имаш гаранция, че някой ден можеш да бъдеш звезда...

В този момент извикват Теодора за началото на репетицията за "Пандора", първата с оркестър. Запътваме се с нея към малката сцена на Музикалния театър, където повечето колеги на Тошето вече са заели своите позиции. 

Музиката започва, диригентът гледа зорко. По даден знак, Теодора пристъпва напред. Тя е Пандора. 

Създадената от Зевс жена на греха крещи на една от дъщерите си - Яростта. Пандора ѝ разказва, че не е виновна за злото на света. Дъщеря ѝ не иска да слуша и мрази майка си. 

По същото време на друго място се появява коментар - под текста на Венци Мицов, пак по темата за балерините  "Заведете Калфин на балет".

Анонимен Фейсбук хейтър пише: 

И докато този коментар впечатляваше с некомпетентността си, кутията на Пандора вече беше отворена за родните танцьори.

Не само на малката сцена на Музикалния театър, а и малко по-надолу към бул. "Дондуков" и ул. "Раковски" в Софийската опера и балет. И още по-нататък - в цяла България. 

Артистите чакат и да разберат да заведат ли министър Калфин на балет. 

Снимки: Йордан Чакпънов

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Николай Стайков: Борисов и Пеевски преместиха парламента от страх от журналистите