Защо най-престижно за един младеж е да работи за България?

На фона на все по-високия процент български младежи, които заминават да учат в чужбина, въпросът какво би ги върналo в страната става все по-актуален. Според статистиката, над 17 % от зрелостниците у нас избират да учат зад граница. Отливът е налице и при младите специалисти – проблемът е най-осезаем сред лекарите, където достига над 400 души годишно. Недостигът на кадри с техническо образование затруднява бизнеса, а изтичането на млади учени поставя пред изпитание българската наука и способността ѝ да генерира познание. Редица доклади, разработки и анализи показват едно: вълна от завръщащи се българи от чужбина може да се очаква тогава, когато атмосферата в България се подобри.

В какъв смисъл?

Икономическият растеж, работните места и заплащането са само част от критериите. Важна роля играят чувството за справедливост, ограничаването на корупцията, доброто здравеопазване и изобщо социалната система. Ако приемем, че за всеки студент в чужбина образованието е една инвестиция (заради нуждата от сериозни вложения в хода му), въпросът за реализацията след това неминуемо следва. Независимо от страната, университетите по света осигуряват кариерни насоки в различен формат, стремеейки се да дадат ориентация на завършващите студенти. Съветите често съвпадат– проактивност, запознанства, умения за добра комуникация с останалите.

Но какви всъщност са принципите, върху които се изгражда една кариера и как да сме сигурни, че тя ще носи удовлетворение след това?

В последните десетилетия, изграждането на кариера все по-малко се свързва с покоряване на дадена „стълба“ колкото със създаване на творба и личностно удовлетворение. Както всеки творец се нуждае от основни умения, за да работи, така и младият човек трябва да разполага с определени способности. Независимо от направлението, всяка солидна кариера изисква определено ниво експертиза, а именно познаване на индустрията, продуктивност, капацитет за справяне с ежедневни предизвикателства.

Но това ли е всичко?

Артистите творят, за да изразяват себе си. Те не създават продукт, а смисъл. По същия начин, работата за младия човек не трябва да бъде механично създаване на продукт, а вътрешно изразяване. Младото поколение трябва да знае как действията му се отразяват на хората и средата. Тогава идва инстинското удовлетворение. В свят, в който работещият средно изпраща и получава по 120 електронни писма на ден и е затрупан от оперативни задания, времето и пространството за самооценка са ограничени. Човек работи от ден за ден и преследва цели, ключови за успеха и смисъла на някой друг, но не и за собствения. Превръща се в малък детайл от огромна машина, в която губи усещането за съдържание.

На тази основа, кариерата в интерес на България е с най-висок потенциал да покрие стремежите на завършващия за доказване, тъй като все още много аспекти от икономическия, политическия и културния живот в страната са недоразвити или в разпад, за разлика от най-богатите европейски държави. С една дума, потенциалът за оставяне на отпечатък върху обществото е много по-голям. Реализация на база политическа и обществена ангажираност, с цел решаване на основни проблеми пред страната, независимо в кой сектор, е синоним както на личностен, така и на нравствен успех.

Във време, в което глобализацията доминира във всеки аспект от човешките отношения, да работиш за държавата (в лицето на народа) придава единствен по рода си нюанс, непостижим чрез позиция в която и да било международна компания или организация. Привличането на обществено ангажирани млади хора с престижно образование, експертност и мотивация трябва да вдъхновява посланията на политическите партии и да бъде основен стълб в политиката им. По този начин, България ще възстанови сериозно количество интелектуален потенциал и ще осигури лидерство в години на социална апатия.