"Желанието да учиш в чужбина не те прави по-малко патриот"

"У нас има много незапълнени ниши, важното е човек да има идеи, да открива възможности там, където другите виждат само проблеми, и преди всичко – да работи изключително много и със страхотно постоянство да преследва целите си"

Калоян Константинов 06 октомври 2016 в 14:54 11163 0

Ели Тончева.

Днес в градинката пред Народния театър "Иван Вазов" бе открита изложба с 30 млади и успели българи, завършили обучението си в чужбина, но решили да се развиват в България - "Образование за успешна кариера".

Върху паната може да видите освен снимките на младите българи и тяхната кратка лична история - кой престижен европейски университет са завършили, защо са решили да се върнат в родината си и как се е развила тяхната кариера.

Експозицията е част и от изложението "Европейско образование", за което в няколко български града ще дойдат представители на над 50 водещи европейски университети, които ще запознаят българите с възможността за следване в чужбина.

OFFNews се срещна с Ели Тончева, една от организаторките на изложбата и изложението, с която разговаряхме за патриотизма, образованието зад граница, бъдещето на България, възможностите за развитие на младите и важността на доброто университетско обучение.

Как се роди идеята за тази експозиция?

Идеята за тази изложба се роди в сътрудничество с организаторите на инициативата „Кариера в България, защо не?“, сайтът „Успелите млади българи“ и консултантска агенция за образование в чужбина „Едланта“. Искахме да представим 30 млади българи, които са завършили образованието си в чужбина и макар че са имали възможност за професионална реализация зад граница, са предпочели да се върнат в България и да реализират смели идеи, за да могат по някакъв начин да допринесат за развитието на българското общество към добро.

Често пъти обвиняват нас и останалите колеги от консултантските агенции, че ние насърчаваме младите българи да бягат от страната. Това абсолютно не е вярно и с тази изложба искаме да покажем, че желанието да учиш в чужбина не те прави по-малко патриот. Напротив, можеш да получиш много ценни професионални знания, практически умения, да добиеш самочувствието на европеец, увереността, че можеш да постигнеш нещо в живота, и да развиеш въображението, с което да откриеш възможности в собствената си страна. Това правят тези 30 млади българи.

Увеличава ли се броят на българите, завършили в чужбина, но върнали се у нас?

Такава статистика не може да се даде, защото едно от предимствата на това да си гражданин на ЕС и да си завършил престижен университет в чужбина е да имаш мобилност – да работиш в чужбина, да се върнеш в България, след това да отидеш в друга страна. Това е един от плюсовете на това престижно образование.

Смятам, че трябва да поощряваме хората, които искат да получат най-доброто образование, което съответства на изискванията на съвременните общество и индустрия. И най-вече, които имат идеи за реализация и са готови с упоритост и постоянство да работят за тях.

Готова ли е България да им предостави възможност за развитие на идеите им, подходяща бизнес и икономическа среда?

Това, което споделят много от въпросните млади българи, е, че най-голямото предизвикателство, което имат в България, е да преодолеят скептицизма и негативизма на нашето общество като цяло. Често пъти ги упрекват защо са заминали за чужбина, а когато се върнат им казват: „Ама защо се върна в България, тука нищо не може да стане?“ Аз лично се възхищавам на тези младежи, които приемат предизвикателството да се реализират в родината си, където по принцип се смята, че няма възможност за реализация. Това изобщо не е така. У нас – и те го доказват – има много незапълнени ниши, важното е човек да има идеи, да открива възможности там, където другите виждат само проблеми, и преди всичко – да работи, да работи изключително много и със страхотно постоянство да преследва целите си.

Познавате голяма част от хората на снимките, каква е основната причина, която изтъкват за връщането си?

Всеки има своите лични причини. На паната със снимките са изложени накратко историята на всеки един от тях. Всички те, запитани дали сега, ако трябваше да избират да се върнат тук или да останат в чужбина, отговарят, че пак биха се върнали у нас. Защото това е тяхната родина и се чувстват най-комфортно тук. Този комфорт идва не само заради благополучието, което може да им осигури семейното положение, ами за това, че у нас наистина има много възможности за реализация за хора със стабилно образование, владеене на чужди езици, способност за самостоятелно мислене, развитие и въображение, да могат да мислят извън общоприетата мисловна рамка.

Може би и възпитанието играе голяма роля, тъй като много хора не милеят за България и остават зад граница.

Разбира се, много хора предпочитат да живеят при мизерни условия в чужбина само и само да се каже, че са там, и когато дойдат в България, се величаят и гледат отгоре на останалите, като че ли кой знае какво са постигнали. Това тяхно отношение е израз на чувство за малоценност. Истината е, че хората, които се реализират в България и преследват упорито своите цели и успяват с цената на много труд, имат много по-добро качество на живот от по-голямата част от сънародниците им зад граница.

Под качество на живот аз разбирам не само чисто материалния аспект, а също така контактите с хората, възможността да имаш един активен културен и интелектуален живот, нещо, което в чужбина по-трудно се постига, защото малко или много си оставаш чужденец и трябват много усилия, за да се интегрираш на 100%.

А и ако всички си хванем шапката и заминем зад граница, защото е по-лесно и си казваме, че България никога няма да се оправи, положението наистина ще остане лошо. От нас зависи да направим родината си по-добро място за живот.

Абсолютно, тенденцията най-способните млади хора да заминават за чужбина я е имало и в началото на 20-и век. Мога да кажа, че голяма част от българския интелектуален елит е завършил в чужбина и се е върнал тук с пълното убеждение, че трябва да изгражда нова България. Това, което са придобили като знание и умение, са прилагали на практика за благото на българското общество. Няма нищо ново в тази идея и хората, които заминават да учат в чужбина, не трябва да бъдат обвинявани, че не са патриоти. Това наистина не е така.

Дори Христо Ботев е учил в чужбина.

Разбира се, мога да дам и личен пример – моят дядо е завършил средно образование в Швейцария и след това висше в Белгия. И е бил един от първите български електроинженери, зам.-директор на фирмата, управлявала електричеството и трамваите в София. Този човек беше изключителен патриот, участвал е в две войни, бил се е за България и това, че е учил в чужбина, е било само плюс за него. По никакъв начин не го е направило по-малко родолюбец.

Тази изложба е подходящо прелюдия към изложението „Европейско образование“, което организираме на 8 и 9 октомври в хотел „Хилтън“ в София, на 11 октомври във Варна, хотел-галерия „Графит“, на 12-и в хотел „Приморец“ в Бургас и на 13 октомври в „Тримонциум“ в Пловдив.

На него ще бъдат представени над 50 европейски университети, така че всички, които желаят и имат мечта да учат в чужбина, биха могли да дойдат и да научат от първа ръка какви са изискванията за прием, какви са възможностите за професионално развитие след конкретна бакалавърска или магистърска програма и да се информират за начините на финансиране на образованието в чужбина, защото има най-различни варианти.

На изложението ще участват над 50 водещи университетa от Великобритания, Германия, Холандия, Дания, Швейцария и България, които предлагат бакалавърски и магистърски програми в широк спектър от специалности. Освен за традиционно популярните Бизнес и управление, Финанси и счетоводство, Право, Архитектура, Графичен дизайн, Компютърни науки, Туризъм и Хотелиерство, посетителите ще имат възможност да се информират относно условията за прием в специалности като Авиоинженерство, Нанотехнологии, Биомедицинско инженерство, Кибернетика, Молекулярна биология, Криминология, Дизайн на компютърни игри и много други.

Организаторите на изложението са предвидили богата съпътстващата програма от презентации и семинари. Бъдещите кандидат-студенти ще могат да научат кои са най-перспективните специалности на 21-ви век, как да напишат впечатляващо мотивационно есе, какви са особеностите на кандидатстването в университети в различните европейски страни. Предвидени са и специални презентации за бъдещи магистри и за родителите на кандидат-студентите, на които ще бъде предоставена ценна информация за възможностите за финансиране на висшето образование в чужбина.

Ще се провеждат и консултации, свързани с кариерното развитие на бъдещите студенти.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице