Твърде много камикадзета

Прекалено много атентатори самоубийци напомниха за една съвременна „технология на ужаса” вчера и днес, в събота и неделя, в края на втората седмица на октомври 2015 година.

Мисля, че такова струпване на различни инциденти с камикадзета не се беше случвало в кратката, но плашеща история на XXI век. Някъде може да има статистика, която ще ме опровергае; би останал обаче въпросът защо статистиката си стои „някаде” и кой я пази там.

Дайте да броим.

Анкара, 10 октомври, около 10 ч сутринта. Около 100 души загиват в две експлозии, но броенето на мъртвите, уви, няма да спре дотам. Не само защото кюрдски организации изтъкват още по-страшни данни, но и защото близо 50 от ранените и в този момент се борят се за живота си. Разследването продължава, но за всички е ясно, че ударът е нанесен чрез атентатори самоубийци.

Бага Сола, западен Чад, 10 октомври следообяд. Камикадзета се взривяват на пазар за риба, убити на място са 37 души. Жертвите, разбира се, вече са повече – имало е много ранени, а и бедната централноафриканска страна едва ли може да плаща толкова грижи за един човешки живот, колкото може да си позволи Европа в действителност или Клуни с неговото „Спешно отделение” на кино.

Зад удара край щандовете с риба кипи бъркотия не по-проста, отколкото тази, която тресе Сирия – и вече Европа, покрай бежанците. В Чад има бежанци от Нигерия, които търсят спасение от кланетата на Боко Харам – африкански вариант на ислямистките изверги от ИДИЛ и ал Каида.

В Чад има бежанци. Бежанците обикновено има (или няма) кой да ги посреща, но пък винаги има кой да ги преследва.

И май ги е настигнал и по-далече.

Камерун, 11 октомври. Не по-малко от 10 души са убити в двоен самоубийствен атентат, според официални данни от страната, която е южна съседка на Чад.

Но кой в Европа се вълнува от ислямистките касапи на Боко Харам. Какво ни влиза в работата, че цели гимназиални класове биват отвлечени за изнасилвания, слугуване и продажба, тъй като онзи „бог” не разрешава жените да учат.

Нека, следователно, се върнем по-наблизо.

Кабул, 11 октомври. От взрив на кола бомба се ранени двама-трима граждани и може би неколцина чуждестранни военни. За талибаните е ОК, стига им да се знае, чи винаги могат „да се разпишат” в столицата на Афганистан”.

Друго е интересното: според първите съобщения и в Кабул е гръмнала „жива бомба”. Подеха го агенциите, което е тревожно. Свикваме с камикадзета. А кой знае – може би след онези от 11 септември 2001 година така сме обръгнали, че не е трудно да свикнем.

Нека впрочем да се върнем още по-близо.

Маале, Израел, ГКПП при Западния бряг на река Йордан, 11 октомври сутринта. Палестинка пристига с колата си и когато я спират за проверка, вика „Аллах акбар” (Велик е Бог) и се взривява. Жертви няма, но самата тя е много лошо ранена и може би в момента, в който четете това вече не е между живите.

Какво толкова има в този кървав списък от случки освен очевидния факт, че – в различни места на два континента са в рамките на 30-ина часа?

Има прекалено много самоубийци „с идея”.

Да. Би трябвало да сме ужасени не само от жертвите – като в Анкара. Плашещ е и набъбващият брой хора-бомби. Плашещ – защото зад тях стои не само „възпитателна система”, която видимо е все по-силна. Стои и наука – не само проповед, но и психологическо облъчване, методика за железен контрол върху личността. Факт – там където е фундаменталното чувство за самосъхранение някакви изроди записват стриктни инструкции за смърт – и за възторжено самоубийство.

За кошмарния, но и несигурен път към този резултат свидетелства потресаващ случай от миналия месец. Заразено от ислямизъм момче самоубиец в Сирия се разплака преди да изпълни мисията си. Нека да е светла паметта му и нека добрите богове да насочат към нещо добро неговия още незапочнал млад живот.

***

Непоносимо е, че в последните два дни загинаха толкова много хора, които дори не са мислили за оръжие в часа на смъртта си. Които просто имаха пред себе си поредния ден за живот – за участие в демонстрация, за пазаруване, за дежурства...

Ала много по-страшни са свидетелствата за това колко е напреднало едно зловещо изкуство. Дресирането на камикадзета образец „XXI век”. Онези, които го правят с такава ефективност и темпове, са зла заплаха за всички нас.

Ако някому тези опасения се струват твърде преувеличени и патетични, ами - да си спомни, че атентаторът на летище Сарафово (юли 2012 г.) беше австралиец. Бял човек, както би уточнил някой нашенски свръхпатриот.