Тръмп и Радев не правят Русия велика. Нищо от това, за което мечтаят феновете й, не се сбъдва

Ако всичко бе сън, Доналд Тръмп и Владимир Путин щяха да са двама щастливи мъже. Сядат, разбират се, делят света - Крим тук, Гренландия там, Украйна никъде. България е с лев, в руска орбита, соросоидите - в Белене. Няма НАТО, ЕС, всичко е 6 с Румен Радев или поне Костадин Костадинов.

Сънят обаче не е реалност. Тя е точно обратната, макар едни хора във водовъртежа на събитията да не я забелязват, а други щастливо да сънуват гореописаното. Има новина от последните месеци и тя е, че „руский мир“ не се разширява нито по света, нито у нас. Дори се стеснява. Западният разкол не носи бонуси за Русия. Всичко това най-после трябва да бъде казано – и защото е сложно да се разбере в световните турболенции, и поради обратната пропаганда у нас.

Българските „копейки“, тоест сънуващите, не биха повярвали, обаче действителността им носи студена вода:

Появата на Радев като партиец означава разделение на техен терен - пръснати проценти на изборите, липса на концентрирана сила. През 2001 г. партийните двойници на НДСВ взеха над 5%, eдната замалко да влезе в парламента. Какво остава днес, при наличието на утвърдена жизнена партия като „Възраждане“? Костадин Костадинов вече стреля остро срещу новия играч в общата им ниша. Той знае как да атакува, почвата вещае кал. Всичко това ще има много по-голямо значение от досегашните крамоли с „Величие“ и МЕЧ, тъй като медийният прожектор върху Радев ще осветява и Костадинов. Какъвто и да е проектът на бившия президент, независимо от поведението на по-малките в нишата, тя ще бъде разделена, разфокусирана.

Абсолютно всеки, който въобще се съмнява в принадлежността на Радев към нея, би имал доста аргументи. За да бъде част от нишата, за 9 години той направи две неща – късно поиска обречен референдум за еврото и упражни проруска реторика, която тъй или иначе щеше да е без резултат при нулевото значение на говорителя. Спорно е той наистина ли е русофил, или просто магнит, обиращ гласове и канализиращ в безопасна посока радикалните от тях. Може да бъде наречен и „тръмпист“ – тичащ отдавна пред вятъра.

Още един факт от последните месеци е важен. ПП-ДБ не просто организира и се покатери върху протести, ами си и върна загубената след сглобката роля на двигател на събитията. Близкият до Радев Иво Христов не изключва програмен кабинет с ПП-ДБ. И какво излиза – „ни живите, ни умрели“ „соросоиди“, които всеки ден я парламентарна комисия, я прокуратурата громи, пак са първи фактор в държавата – друга кофти реалност за всички „копейки“.

Мачът не се печели и на международния терен – отново след като нещо все умира, пада, рути се, клати... обаче е живо и се разширява:

Eврото не просто влезе в България. Влезе най-спокойно. Истерията срещу него е маргинална виртуалност. Така ЕС и Западът се разшириха пълноценно с още една държава. Точно същото стана и с НАТО през последните години – докато всички чакат да се разпадне, две държави го подсилиха. Преди инвазията на Русия в Украйна Швеция и Финландия нямаше как да станат членове. Така опитите за разширяване на руския свят единствено го вкараха във война без да се разшири – разшири се не-руският без да воюва.

Самият конфликт в Украйна продължава. Каквото и вътрешни проблеми да има Зеленски, колкото и Тръмп да го назидава, колкото и всеки ден пропагандата да отчита велики успехи на руската армия... - Украйна не се предава, огънят не спира. В съня: още миг и пада заветният Киев, Путин пристига с гръм. В реалността: четвърта година нищо по-различно от първия ден на войната - всеки ден измират руски войници наравно с украински. Краят не се вижда - ако всичко това е успех, какво ли би било загуба?

Впрочем, да сте чули трета седмица Путин да гъкне за Мадуро? Нали всички проруски коментатори ни убеждаваха напоително, че САЩ не смее и да мисли за Венецуела? Защото „там е Русия, не може да се пипа“... Или пък защото „двамата големи заедно делят света“... Фактите сочат, че Тръмп дели само в полза на себе си. Той удари най-верния приятел на Русия в Латинска Америка, Москва бе унижена. Всичките „рижави“ циркове, стратегии, изкарването от Путин от изолация не са поради да получи Русия нещо – а в опит Тръмп да си го вземе легитимно и трайно.

Русия не се противопоставя, упражнява реторика.

Със свещ да се търси не може да се намери това, което е спечелила – Армения бе загубена с Пашинян, провалят се опитите за връщане на влияние. Проблеми и в Сирия. Китай е невъзмутим – твърде близо му е Русия, за да е интересна.

Основните причини за тази немощ е войната в Украйна. Русия е изтощена физически и откъм възможности за ходове. На всичко отгоре щом Украйна не може да бъде победена, е хвърлена сянка и върху доскоро немислимото - военните способности.

Светът все по-малко изглежда вчерашният. Но нищо не сочи, че Русия става отново велика. Бавно, полека, това ще се вижда и осъзнава у нас.

А може и да не се осъзнае, от което реалността няма да пострада.

Следете новините ни в GoogleNews