Срещу нас са хора, които наричат честността "наивност" (речта на доц. Кристиан Таков на 10 ноември)
Това е речта на доцент Кристиан Таков, преподавател по гражданско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" пред митинга на студентите на 10 ноември.
Стенограмата е на "Дневник".
Заглавието е на редакцията.
Скъпи приятели,
Отсреща имаме хора,
които наричат честността "наивност";
които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият;
които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост;
които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал.
Само ги вижте, на какво приличат:
Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши, да ги заключи. Рефлекси от предишната му месторабота.
Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв. Рефлекси от 1925 година.
Председателят на църковното настоятелство на св. Александър Невски уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – епископ Тихон въдворява тишина.
Липса на рефлекси и неспособност за рефлексия.
Като ги гледам, се сещам за думите на Max Liebermann – "не мога да изям толкова, искам да повърна".
Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари.
Което не значи, че са безобидни.
Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим. ЗАЩОТО:
Те се хранят от омразата ни и растат върху ѝ. Не им я давайте и не рушете себе си. ЗАЩОТО:
Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.
Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.
Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото. ЗАЩОТО:
Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея? ЗАТОВА:
Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате;
Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;
Бъдете будители, но не будете никого силом;
И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.
ИНАЧЕ:
Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.
Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните. Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя. Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по корпоративна става на дело. Затова няма да приканвам, да викаме "Оставка", а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев "Така повече не може". И да правим така, че повече да не могат.
Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години. IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С гордост.
И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.
Не когато сме много. А когато сме достатъчно.
Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:
не стихва;
намира нова форма;
назовава конкретно опозорено име;
препречва поредното безобразие;
осуетява наглост.
Успява всеки ден, в който:
ги е страх, да влизат през парадния вход;
се боят, да водят стенограма за срещите си;
лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят.
Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.
битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.
посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.
Там, където е.
С каквото може.
По какъвто начин реши.
А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.
Прочее, ОСТАВКА!